Преглед на кода на Вятър

[[Файл:Pieter_Kluyver_-_Boom_in_stormwind.jpg|мини]]
'''Вятърът''' представлява движение на [[Въздух|въздушните маси]] от места с високо към места с ниско [[атмосферно налягане]]. При вятър въздухът се движи в две направления спрямо земята – хоризонтално и вертикално. В България ветровете са предимно хоризонтални поради географските особености на района.

== Причини ==
[[Файл:10 PM March 12 surface analysis of Great Blizzard of 1888.png|мини|200п|Карта на атмосферното налягане по време на буря в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] през 1888 година – зоните със сгъстяване на [[изобар (линия)|изобарите]] съответстват на по-високи скорости на вятъра]]

Първото известно научно описание на вятъра е направено през 17 век от италианския физик [[Еванджелиста Торичели]], който казва:
: ''... ветровете се предизвикват от разлики в температурата на въздуха, а оттам и на неговата плътност, в две различни области на земята.''<ref>{{cite web |coauthors =J. J. O'Connor and E. F. Robertson | title = Evangelista Torricelli | publisher = MacTutor History of Mathematics and Science | year=2002 | accessdate = 13 март 2009 | url = http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Printonly/Torricelli.html|archive-url = http://web.archive.org/web/20060512204214/http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk:80/~history/Printonly/Torricelli.html |archive-date = 2006-05-12}}</ref>

Други сили, които причиняват ветровете или им влияят, са [[Сила на баричния градиент|силата на баричния градиент]], [[Кориолисова сила|кориолисовата сила]], [[плаваемост]]та и силата на [[триене]]. Когато съществува разлика в [[плътност]]та между две съседни въздушни маси, въздухът се стреми да се премести от областите с по-високо [[налягане]] към областите с по-ниско налягане. Поради въртенето на планетата около нейната ос, въздушните потоци в области, достатъчно отдалечени от [[екватор]]а и земната повърхност, са повлияни от кориолисовата сила. Триенето с повърхността на земята води до навлизане на ветровете по-навътре в зоните с ниско налягане.<ref>{{cite web | author = JetStream | title = Origin of Wind | publisher = National Weather Service Southern Region Headquarters | year= 2008 | accessdate = 16 февруари 2009 | url = http://www.srh.noaa.gov/jetstream//synoptic/wind.htm}}</ref>

В по-общ план двата основни фактора, определящи едромащабната атмосферна циркулация, са разликите в нагряването между екваториалните и полярните области и въртенето на Земята.<ref name="Stimac">{{cite web|author=John P. Stimac|title=Air pressure and wind|publisher=[[Eastern Illinois University]]|year=2003|accessdate=8 май 2008|url=http://www.ux1.eiu.edu/~cfjps/1400/pressure_wind.html}}</ref>

При анализа на ветрови профили ветровете се разглеждат в контекста на [[механично равновесие]] между физични сили. Такива модели се използват за изследване на [[уравнения за движение|уравненията за движение]] на атмосферата и за количествени оценки на хоризонталното и вертикално разпределение на ветровете. [[Геострофен вятър|Геострофният вятър]] е компонента на вятъра, представляваща резултата от кориолисовата сила и силата на баричния градиент. Посоката му е успоредна на [[изобар (линия)|изобарите]] и при незначително триене съответства приблизително на теченията над [[атмосферен граничен слой|атмосферния граничен слой]] при средни [[географска ширина|географски ширини]].<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|title=Geostrophic wind|publisher=American Meteorological Society|year=2009|accessdate=18 март 2009|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=geostrophic-wind1|архив_дата=2007-10-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071016223621/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=geostrophic-wind1}}</ref> [[Термичен вятър|Термичният вятър]] е компонентата, дължаща се на хоризонтален [[температурен градиент]] или [[бароклинност]].<ref>{{cite web| author = Glossary of Meteorology| year = 2009| url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=thermal+wind&submit=Search| title = Thermal wind| publisher = American Meteorological Society| accessdate = 18 март 2009| архив_дата = 2011-07-17| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110717205424/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=thermal+wind&submit=Search}}</ref> Компонентата на [[агеострофен вятър|агеострофния вятър]] представлява разликата между действителния е геострофния вятър и предизвиква постепенното изчезване на [[циклон]]ите с времето.<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|year=2009|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=geostrophic+wind&submit=Search|title=Ageostrophic wind|publisher=American Meteorological Society|accessdate=18 март 2009|архив_дата=2011-09-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110917044828/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=geostrophic+wind&submit=Search}}</ref> [[Градиентен вятър|Градиентният вятър]] е подобен на геострофния, но включва и [[центробежна сила|центробежната сила]].<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|year=2009|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=gradient-wind1|title=Gradient wind|publisher=American Meteorological Society|accessdate=18 март 2009|архив_дата=2008-05-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080528193203/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=gradient-wind1}}</ref>

== Характеристики и наблюдения ==
[[Файл:Wind speed and direction instrument - NOAA.jpg|мини|200п|Витлов анемометър]]

Системните наблюдения на вятъра обикновено отчитат двете основни характерни величини [[посока]] и [[скорост]]. В някои случаи се измерват и други характеристики, като вертикалното разпределение на ветровете в различните атмосферни слоеве. Това става с помощта на [[Радиосонда|радиосонди]] или [[метеорологичен балон|метеорологични балони]], снабдени с различни уреди, които се издигат и извършват измервания на различни височини.

Данните от наблюденията на вятъра се използват за [[прогноза за времето|прогнозиране на времето]] за нуждите на [[въздухоплаване]]то, [[мореплаване]]то, [[земеделие]]то.

=== Посока ===
За '''посока на вятъра''' се приема посоката, от която той духа, като тя може да бъде определена с помощта на [[ветропоказател]].<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|year=2009|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary//search?id=wind-vane1|title=Wind vane|publisher=American Meteorological Society|accessdate=17 март 2009|архив_дата=2007-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071018042250/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=wind-vane1}}</ref> Така например северният вятър духа от север на юг.<ref name="HOWTOREAD">{{cite web|author=JetStream|year=2008|url=http://www.srh.weather.gov/srh/jetstream/synoptic/wxmaps.htm|title=How to read weather maps|publisher=National Weather Service|accessdate=16 май 2009|архив_дата=2012-07-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120705003624/http://www.srh.weather.gov/srh/jetstream/synoptic/wxmaps.htm}}</ref>

Посоката се определя по посоките на света и се означава с латински букви, както следва: N – север. S – юг, W – запад, E – изток. За главни са възприети посоките N и S. Междинните посоки североизток, северозапад, югоизток и югозапад се записват с 2 букви, първата от които е на главната посока, а именно NE, NW, SE, SW (подобно на българските названия). В първоразрядните метеорологични станции и обсерваториите е задължително посоката на вятъра да се записва за 16 посоки, като посоката между основните и междинните се записва с 3 букви. Примери:
* когато вятърът духа от посока между запад и северозапад, той се записва като „западно-северозападен“ със символите WNW.
* ако посоката на вятъра е между изток и югоизток, той следва да се запише като „източен-югоизточен“ със символите ESE

По отношение на ''променливостта в посоката на вятъра'', метеорологът записва като допълнителна характеристика „променлив“ или „постоянен“. Оценката „променлив“ се дава ако по време на наблюдението вятъра постоянно, макар и в тесни граници, променя посоката си.

=== Скорост ===
'''Скоростта на вятъра''' представлява пътя, изминат от въздушния поток за единица време и се измерва в m/сек. Като допълнителна характеристика на скоростта метеорологът записва „поривист“ или „равномерен“.

Измерванията на скоростта се извършват с помощта на ''ветромери'' ([[анемометър|анемометри]]), които я отчитат пряко или непряко чрез скоростта на разпространение на [[ултразвук]]ови сигнали.<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|year=2009|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=anemometer&submit=Search|title=Anemometer|publisher=American Meteorological Society|accessdate=17 март 2009|архив_дата=2011-06-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110606085028/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=anemometer&submit=Search}}</ref> Друг тип анемометри използва [[Тръба на Пито|тръби на Пито]], като отчита разликата в налягането между вътрешна тръба и външна тръба, изложена на вятъра.<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|year=2009|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=pitot+tube&submit=Search|title=Pitot tube|publisher=American Meteorological Society|accessdate=17 март 2009|архив_дата=2012-05-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120514033528/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=pitot+tube&submit=Search}}</ref> Някои анемометри са с ръчно отчитане, а други – с автоматично (''анемографи''). Повечето ветромери са комбинирани с ветропоказатели за отчитане на посоката вятъра.

Обикновено скоростта на вятъра се регистрира на височина 10 m над терена, като се отчита стойности, усреднени за десетминутен интервал. В Съединените щати усредняването се прави върху интервал от 2 минути,<ref name="NWSM Defs">{{cite web|author=Tropical Cyclone Weather Services Program|title=Tropical cyclone definitions|url=http://www.weather.gov/directives/sym/pd01006004curr.pdf|format=PDF|date=1 юни 2006|accessdate=30 ноември 2006|publisher=National Weather Service}}</ref> а в Индия – от 3 минути.<ref>{{cite book|coauthors=Sharad K. Jain, Pushpendra K. Agarwal, Vijay P. Singh|year=2007|url=http://books.google.com/books?id=ZKs1gBhJSWIC&pg=RA1-PA187&lpg=RA1-PA187&dq=india+average+wind+speed+minute&source=bl&ots=KTwd8TJzbN&sig=BoNfwLsRcu2wJVUH825otqjACuk&hl=en&ei=0bjvSaWjEajhtgeJ0PHIDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1|title=Hydrology and Water Resources of India|publisher=Springer|page=187|accessdate=22 април 2009|isbn=9781402051791}}</ref> Тези разлики се отразяват върху съпоставимостта на данните. Така стойностите при интервал на усредняване от 1 минута са с около 14% по-високи от тези с интервал на усредняване 10 минути.<ref>{{cite web|author=Jan-Hwa Chu|year=1999|url=http://www.nrlmry.navy.mil/~chu/chap6/se200.htm|title=Section 2. Intensity Observation and Forecast Errors|publisher=United States Navy|accessdate=4 юли 2008|архив_дата=2012-08-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120830042306/http://www.nrlmry.navy.mil/~chu/chap6/se200.htm}}</ref>

В широката практика може да стане нужда от безинструментно наблюдение върху посоката и скоростта на вятъра при полски условия, далече от метеорологична станция. Посоката на вятъра твърде лесно се определя по движението на леки предмети – дим, тревата, посевите. Скоростта на вятъра може да се определи приблизително по [[скала на Бофорт|Скалата на Бофорт]].

{{Скала на Бофорт|скрит}}

== Глобални ветрове ==
[[Файл:Earth Global Circulation.jpg|мини|200п|Схема на глобалната въздушна циркулация]]

[[Земя]]та може да се раздели на няколко области с характерни преобладаващи ветрове. Като цяло в полярните и тропичните зони преобладават източните ветрове, а в средните географски ширини – западните.

=== Тропични области ===
[[Пасат]]ите са преобладаващите ветрове в тропическите области.<ref>{{cite web|title=trade winds|author=Glossary of Meteorology|publisher=American Meteorological Society|date=2000|accessdate=8 септември 2008|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=trade-winds1|архив_дата=2008-12-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081211050708/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=trade-winds1}}</ref> В[[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] те имат североизточна посока, а в [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]] – югоизточна.<ref name="Ralph">{{cite book|author=[[Ralph Stockman Tarr]] and [[Frank Morton McMurry]]|date=1909|url=http://books.google.com/books?id=OLMXAAAAIAAJ&pg=PA246&lpg=PA246&dq=direction+of+the+prevailing+westerlies+in+northern+hemisphere+southwest&source=bl&ots=C2SzvUDsje&sig=dkFc55QfdoJhBCygMCVIu9u-4_s&hl=en&ei=5eXlSfzwKIvKMJOUlYQJ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3|title=Advanced geography|publisher=W.W. Shannon, State Printing|page=246|accessdate=15 април 2009}}</ref> Пасатите играят основна роля в насочването на [[Тропически циклон|тропическите циклони]], формирани над океаните, към континенталните области.<ref>{{cite web|author=[[Joint Typhoon Warning Center]]|date=2006|url=http://www.nrlmry.navy.mil/forecaster_handbooks/Philippines2/Forecasters%20Handbook%20for%20the%20Philippine%20Islands%20and%20Surrounding%20Waters%20Typhoon%20Forecasting.3.pdf|title=3.3 JTWC Forecasting Philosophies|publisher=[[United States Navy]]|accessdate=11 февруари 2007|архив_дата=2012-07-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120705161830/http://www.nrlmry.navy.mil/forecaster_handbooks/Philippines2/Forecasters%20Handbook%20for%20the%20Philippine%20Islands%20and%20Surrounding%20Waters%20Typhoon%20Forecasting.3.pdf}}</ref>

[[Мусон]]ите са сезонни преобладаващи ветрове в някои тропически райони, като [[Южна Азия|Южна]] и [[Източна Азия]].<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|2=date-2009|publisher=American Meteorological Society|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=monsoon&submit=Search|title=Monsoon|accessdate=14 март 2008|архив_дата=2008-03-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080322122025/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=monsoon&submit=Search}}</ref> Движението им към полюсите се усилва с понижаването на температурите над континенталните области на [[Азия]], [[Африка]] и [[Северна Америка]] през май-юли и на [[Австралия]] през декември.<ref name="NCFMRF">{{cite web|url=http://www.ncmrwf.gov.in/Chapter-II.pdf|title=Chapter-II Monsoon-2004: Onset, Advancement and Circulation Features|accessdate=3 май 2008|date=23 октомври 2004|publisher=National Centre for Medium Range Forecasting|архив_дата=2011-07-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110721161408/http://www.ncmrwf.gov.in/Chapter-II.pdf}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.abc.net.au/storm/monsoon/print.htm|title=Monsoon|accessdate=3 май 2008|publisher=Australian Broadcasting Corporation|date=2000|archive-url = http://web.archive.org/web/20010223103812/http://www.abc.net.au:80/storm/monsoon/print.htm |archive-date = 2001-02-23}}</ref><ref>{{cite web|author=Dr. Alex DeCaria|url=http://snowball.millersville.edu/~adecaria/ESCI344/esci344_lesson04_seasonal_mean_wind_fields.html|title=Lesson 4 – Seasonal-mean Wind Fields|publisher=Millersville Meteorology|accessdate=3 май 2008|date=2 октомври 2007|архив_дата=2009-08-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090822081957/http://snowball.millersville.edu/~adecaria/ESCI344/esci344_lesson04_seasonal_mean_wind_fields.html}}</ref>

=== Средни географски ширини ===
[[Файл:Franklingulfstream.jpg|мини|200п|Карта на [[Гълфстрийм]] от [[Бенджамин Франклин]]]]

В средните географски ширини, между 35° и 65°, преобладаващата посока на ветровете е западна и от [[субтропична конвергенция|субтропичната конвергенция]] към полярните области.<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|date=2009|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=westerlies1|title=Westerlies|publisher=American Meteorological Society|accessdate=15 април 2009|архив_дата=2010-06-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100622073904/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=westerlies1}}</ref> Те са предимно югозападни в Северното полукълбо и северозападни в Южното полукълбо и като цяло насочват извънтропическите [[циклон]]и в източна посока.<ref name="Ralph"/>

Ветровете са по-силни през зимата, когато налягането в полярните области е най-ниско, и по-слаби през лятото, когато то се повишава.<ref>{{cite web|author=Halldór Björnsson|date=2005|url=http://andvari.vedur.is/~halldor/HB/Met210old/GlobCirc.html|title=Global circulation|publisher=Veðurstofu Íslands|accessdate=15 юни 2008|архив_дата=2012-05-24|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20120524234329/andvari.vedur.is/~halldor/HB/Met210old/GlobCirc.html}}</ref> Те са особено интензивни в Южното полукълбо, където е по-малък делът на сушата, намаляваща скоростта на въздушния поток. Най-силни са западните ветрове в ивицата, известна като „[[Ревящите четиридесет]]“, между 40° и 50° южна ширина.<ref>{{cite book|author=Stuart Walker|title=The sailor's wind|publisher=[[W. W. Norton & Company]]|date=1998|pages=91|isbn=0393045552, 9780393045550|url=http://books.google.com/books?id=KLPQqMTbxIIC&printsec=frontcover&dq=Roaring+Forties++Shrieking+Sixties++westerlies#PPA86,M1|accessdate=17 юни 2009}}</ref>

Заедно с пасатите, западните ветрове в умерените ширини водят до възникването на силни [[Океанско течение|океански течения]], насочени към полярните области, в западните части на океаните и в двете полукълба.<ref>{{cite web|author=National Environmental Satellite, Data, and Information Service|date=2009|url=http://www.science-house.org/nesdis/gulf/background.html|title=Investigating the Gulf Stream|publisher=[[North Carolina State University]]|accessdate=6 май 2009|архив_дата=2010-05-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100503013457/http://www.science-house.org/nesdis/gulf/background.html}}</ref> Тези течения придвижват топли води от тропиците към полярните области и играят важна роля за климата по западните крайбрежия на континентите.<ref name="DRIFT">{{cite web|coauthors=Barbie Bischof, Arthur J. Mariano, Edward H. Ryan|title=The North Atlantic Drift Current|year=2003|publisher=The National Oceanographic Partnership Program|accessdate=10 септември 2008|url=http://oceancurrents.rsmas.miami.edu/atlantic/north-atlantic-drift.html|архив_дата=2008-09-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080915031347/http://oceancurrents.rsmas.miami.edu/atlantic/north-atlantic-drift.html}}</ref><ref>{{cite book|coauthors=Erik A. Rasmussen, John Turner|title=Polar Lows|url=https://archive.org/details/polarlowsmesosca00rasm|year=2003|publisher=[[Cambridge University Press]]|page=[https://archive.org/details/polarlowsmesosca00rasm/page/n68 68]|accessdate=10 септември 2008}}</ref>

=== Полярни области ===
В полярните области преобладават източни ветрове. Те са сухи и студени и духат от зоните с високо атмосферно налягане на [[Полярни области|полюсите]] към умерените ширини. За разлика от пасатите, тези източни ветрове са слаби и променливи.<ref>{{cite web|author=Glossary of Meteorology|date=2009|url=http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=polar+easterlies&submit=Search|title=Polar easterlies|publisher=American Meteorological Society|accessdate=15 април 2009|архив_дата=2012-07-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120712094311/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=polar+easterlies&submit=Search}}</ref> Поради малкият ъгъл на слънчевите лъчи, над полюсите се натрупва студен въздух, който се спуска към повърхността на земята, създавайки област с трайно повишено налягане и изтласквайки въздуха на повърхността в посока към екватора.<ref>{{cite web|author=Michael E. Ritter|date=2008|url=http://www.uwsp.edu/geO/faculty/ritter/geog101/textbook/circulation/global_scale_circulation.html|title=The Physical Environment: Global scale circulation|publisher=[[University of Wisconsin-Stevens Point]]|accessdate=15 април 2009|архив_дата=2012-07-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120702231833/http://www4.uwsp.edu/geo/faculty/ritter/geog101/textbook/circulation/global_scale_circulation.html}}</ref> Този поток се отклонява в на запад от ефекта на Кориолис.

== Местни ветрове ==
В области със слаби въздушни потоци преобладаващите ветрове често се дължат на местни особености.

=== Крайбрежни местности ===
{{Основна|Бриз}}
[[Файл:Diagrama de formacion de la brisa-breeze.png|мини|200п|A: Дневен бриз<br/>B: Нощен бриз]]

При липса на силни глобални ветрове, по крайбрежието на големи водни басейни преобладаващ вятър е [[бриз]]ът. Водният басейн се нагрява от слънцето на по-голяма дълбочина, отколкото земната повърхност, поради по-големия си [[специфичен топлинен капацитет]] и разпространението на топлината чрез [[конвекция]].<ref>{{cite web|author=Dr. Steve Ackerman|date=1995|url=http://cimss.ssec.wisc.edu/wxwise/seabrz.html|title=Sea and Land Breezes|publisher=[[University of Wisconsin]]|accessdate=24 октомври 2006}}</ref> Той има възможност да поглъща по-голямо количество топлина от съседната суша, поради което повърхността на водата се нагрява по-бавно. С повишаването на температурата на повърхността на сушата, тя започва да нагрява въздуха над себе си. Топлият въздух има по-ниска плътност, поради което се издига нагоре. Това предизвиква придвижване на въздух от зоните над водоема към сушата, създавайки хладния дневен бриз. Силата на бриза е пропорционална на температурната разлика между сушата и водата.

През нощта сушата изстива по-бързо от водния басейн, поради по-ниския си специфичен топлинен капацитет. Това довежда до спирането на дневния бриз. Ако температурата на брега спадне под тази над водата, налягането на сушата ще бъде по-високо и ще възникне нощен бриз, чиято посока е от сушата към водата, обратна на посоката на дневния бриз.<ref name="Jet">{{cite web|author=JetStream: An Online School For Weather|date=2008|url=http://www.srh.weather.gov/srh/jetstream/ocean/seabreezes.htm|title=The Sea Breeze|publisher=National Weather Service|accessdate=24 октомври 2006|архив_дата=2006-09-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060923233344/http://www.srh.weather.gov/srh/jetstream/ocean/seabreezes.htm}}</ref>

=== Планински местности ===
В [[Планина|планински]] местности, където [[Релеф (геоморфология)|релефът]] е неравномерен, самият той оказва значително влияние върху скоростта и посоката на вятъра. Възвишенията и долините отклоняват въздушните потоци, като увеличават триенето между атмосферата и земната повърхност. Освен това те пряко възпрепятстват преминаването на въздуха, насочвайки го в посоката на долините<ref name="Trex"/> или успоредно на планинските склонове и увеличавайки скоростта на вятъра.<ref>{{cite journal|author=J. D. Doyle|date=1997|url=http://cat.inist.fr/?aModele=afficheN&cpsidt=2721180|title=The influence of mesoscale orography on a coastal jet and rainband|journal=Monthly Weather Review|volume=125|number=7|page=1465 – 1488|ISSN=0027 – 0644|accessdate=25 декември 2008}}</ref>

В [[проход]]ите в планински вериги ветровете значително увеличават скоростта си, вследствие на [[Уравнение на Бернули|уравнението на Бернули]]. Този ефект може да се запази и на известно разстояние извън края на прохода, предизвиквайки бурни и турбулентни ветрове в съседните равнинни зони.<ref name="Trex">{{cite web|author=National Center for Atmospheric Research|date=2006|url=http://www.ucar.edu/communications/quarterly/spring06/trex.jsp|title=T-REX: Catching the Sierra’s waves and rotors|publisher=University Corporation for Atmospheric Research|accessdate=21 октомври 2006|архив_дата=2009-02-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090221180626/http://www.ucar.edu/communications/quarterly/spring06/trex.jsp}}</ref> Подобни ветрове, характерни за съответните области, често получават различни местни названия, като [[бора]] или [[мистрал]].

Друг ефект върху вятъра се наблюдава при преминаване на въздушните потоци над по-значителни планински масиви. При изкачването на въздушните маси по наветрения склон възникват [[орографски валеж]]и, предизвикани от [[Адиабатен процес|адиабатното]] охлаждане на въздуха. По подветреният склон спускащият се вятър, известен като [[фьон]], е сух и топъл и създава [[валежна сянка]], област с намалени валежи.<ref name="MT">{{cite web|author=Dr. Michael Pidwirny|date=2008|url=http://www.physicalgeography.net/fundamentals/8e.html|title=CHAPTER 8: Introduction to the Hydrosphere (e). Cloud Formation Processes|publisher=Physical Geography|accessdate=1 януари 2009}}</ref> В области с целогодишни преобладаващи ветрове, като пасатите, по наветрената страна на планините климатът е значително по-влажен, отколкото по подветрената им страна.

=== Планинско-долинни ветрове ===
Планинско-долинните ветрове са с ограничен климатичен ефект. Те са периодични ветрове, като през деня духат от полето към планината, а през нощта – обратно. Най-добре проявени са през топлото полугодие, когато условията за възникване на значителни термични контрасти са по-благоприятни. Положителен ефект от тяхната проява е подобряване качеството на замърсения въздух в промишлените райони, разположени в подножието на планините.

== Вятърът и хората ==
=== Митология и история ===
[[Файл:Taiyuin-Fujin-Dsc3719.jpg|мини|200п|Японският бог Фуджин и торбата с ветровете]]

Като едно от обичайните природни явления, в множество култури вятърът е персонифициран като един или повече [[бог]]ове или като проявление на [[Свръхестественост|свръхестественото]]. [[Ваю]] е [[Индуизъм|индуисткият]] бог на вятъра.<ref>{{cite web|author=Laura Gibbs, Ph.D|date=16 октомври 2007|url=http://www.mythfolklore.net/india/encyclopedia/vayu.htm|title=Vayu|publisher=Encyclopedia for Epics of Ancient India|accessdate=9 април 2009}}</ref><ref name="Jordan">{{cite book|author=Michael Jordan|title=Encyclopedia of Gods: Over 2, 500 Deities of the World |url=https://archive.org/details/encyclopediaofgo00jord|publisher=Facts on File|location=New York|year=1993|pages=[https://archive.org/details/encyclopediaofgo00jord/page/5 5], 4 80, 187 – 188, 243, 280, 295|isbn=0-8160-2909-1}}</ref> В [[древногръцка митология|древногръцката митология]] има няколко божества на вятъра. Сред тях са [[Борей]], [[Нот]], [[Евър]] и [[Зефир]], свързвани с ветровете от четирите посоки на света, и техният повелител [[Еол]].<ref name="Jordan"/> В римската митология божествата на ветровете от четирите посоки се наричат [[Венти]].<ref>{{cite web|author=Theoi Greek Mythology|date=2008|url=http://www.theoi.com/Titan/Anemoi.html|title=Anemi: Greek Gods of the Winds|publisher=Aaron Atsma|accessdate=10 април 2009}}</ref> В [[Шинтоизъм|шинтоистката]] митология едно от най-старшите божества е богът на вятъра [[Фуджин]]. Според легендата той присъства на сътворението на света и освобождава ветровете от торбата си, за да го очисти от първоначалната мъгла.<ref>{{cite book|author=John Boardman|title=The Diffusion of Classical Art in Antiquity |url=https://archive.org/details/diffusionofclass00unse| year = 1994 | publisher = [[Princeton University Press]]|isbn=0-691-03680-2}}</ref> В [[Скандинавска митология|скандинавската митология]] бог на вятъра е [[Ньорд]],<ref name="Jordan"/> а четири [[джудже]]та персонифицират ветровете от четирите посоки на света, подобно на божествата в гръко-римската митология.<ref>{{cite book|author=Andy Orchard|date=1997|title=Dictionary of Norse Myth and Legend|url=https://archive.org/details/casselldictionar00unse|publisher=[[Orion Publishing Group|Cassell]]|isbn=9780304363858}}</ref> При [[Източни славяни|източните славяни]] като бог на вятъра е споменаван [[Стрибог]].<ref>{{cite web|author=John McCannon|date=2002|url=http://www.pantheon.org/articles/s/stribog.html|title=Stribog|publisher=Encyclopedia Mythica|accessdate=10 април 2009|архив_дата=2015-09-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924103003/http://www.pantheon.org/articles/s/stribog.html}}</ref><ref name="Jordan"/>

[[Камикадзе]] ({{lang|ja|на=от|神風, „божествен вятър“}}) е наименованието на два или повече тайфуна в края на 13 век, за които се смята, че предпазват [[Япония]] от нашествие на [[Монголска империя|Монголската империя]], унищожавайки монголския флот през 1274 и 1281 година.<ref>{{cite web|author=History Detectives|date=2008|url=http://www.pbs.org/opb/historydetectives/investigations/405_kamikaze.html|title=Feature – Kamikaze Attacks|publisher=[[PBS]]|accessdate=21 март 2009}}</ref> [[Протестантски вятър]] е наричана бурята, предотвратила нашествието на испанската [[Непобедима армада]] в [[Англия]] през 1588 година,<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=O6-ba7yu2OcC&pg=PA229&lpg=PA229&dq=Spanish+Armada+wind&source=bl&ots=z3Bai9cmOx&sig=9EaXLExYQdSDuXI0Z3VE8nxzJt0&hl=en&ei=rP48Su3YFofKtgfIpb0e&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6|title=The Spanish Armada|author=Colin Martin, Geoffrey Parker|accessdate=20 юни 2009|pages=144 – 181|publisher=Manchester University Press|date=1999|isbn=9781901341140}}</ref> както и благоприятните ветрове, позволили на [[Уилям III|Вилем Орански]] да дебаркира там през 1688 година, по време на [[Славна революция|Славната революция]].<ref>{{cite book|author=S. Lindgrén and J. Neumann|date=1985|url=http://ams.allenpress.com/perlserv/?request=get-abstract&doi=10.1175%2F1520-0477(1985)066%3C0634%3AGHETWS%3E2.0.CO%3B2&ct=1|title=Great Historical Events That Were Significantly Affected by the Weather: 7, ''Protestant Wind – Popish Wind'': The Revolusion of 1688 in England|work=Bulletin of the American Meteorological Society|pages=634 – 644|accessdate=21 март 2009}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По време на [[Египетски поход|Египетския поход]] на [[Наполеон I]] през 1798 година френските войници срещат затруднения с местния вятър [[хамсин]]. Когато бурята се приближава, местните жители се укриват, а французите „не реагират, докато не става твърде късно, а след това се давят и мъчат в ослепяващите, задушаващи стени от прах“.<ref>{{cite book|author=Nina Burleigh|date=2007|title=Mirage|url=https://archive.org/details/miragenapoleonss00burl|publisher=Harper|page=[https://archive.org/details/miragenapoleonss00burl/page/135 135]|isbn=9780060597672}}</ref> По време на [[Северноафриканска кампания|Северноафриканската кампания]] от [[Втора световна война|Втората световна война]] „съюзнически и германски войски на няколко пъти са принудени да спрат в разгара на боевете, заради пясъчните бури, предизвикани от хамсина... Пясъчни зърна, въртени от вятъра, заслепяват войниците и предизвикват електрически смущения, които правят компасите безполезни.“<ref>{{cite book|author=Jan DeBlieu|date=1998|title=Wind|url=https://archive.org/details/windhowflowofai00debl|publisher=Houghton Mifflin Harcourt|isbn=9780395780336|page=[https://archive.org/details/windhowflowofai00debl/page/57 57]}}</ref>

=== Транспорт ===
[[Файл:Tall ship Christian Radich under sail.jpg|мини|200п|Ветроходен кораб]]
[[Файл:Exeter-20may44.jpg|мини|200п|Пресичащи се писти, позволяващи излитане и кацане при различни посоки на вятъра]]

В миналото, когато [[корабоплаване]]то се извършва основно с [[Ветроходен кораб|ветроходни кораби]], вятърът играе важна роля за транспорта по света. Ветроходите имат система от [[Мачта (корабоплаване)|мачти]] и [[Платно (ветроходство)|платна]], чрез която използват енергията на вятъра за своето задвижване.<ref>{{cite book|coauthors=Ernest Edwin Speight and Robert Morton Nance|date=1906|url=http://books.google.com/books?id=JUw2AAAAMAAJ&dq=structure+of+sailing+ship&printsec=frontcover&source=bl&ots=Do-EBcNRHi&sig=KoWoW5Kdu2nSoHQbuoteMJjNZPw&hl=en&ei=YHDCSdnYM8GltgfCm93YCg&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result#PPA30,M1|title=Britain's Sea Story, B.C. 55-A.D. 1805|publisher=Hodder and Stoughton|page=30|accessdate=19 март 2009}}</ref> Океанските пътувания по това време могат да отнемат месеци<ref>{{cite web|author=Brandon Griggs and Jeff King|date=9 март 2009|url=http://www.cnn.com/2009/TECH/03/09/plastic.bottle.boat/index.html|title=Boat made of plastic bottles to make ocean voyage|publisher=[[CNN]]|accessdate=19 март 2009}}</ref> и често съществува риск да бъдат забавени, поради безветрие,<ref>{{cite book|author=Jerry Cardwell|date=1997|url=http://books.google.com/books?id=KeDCM93VtQsC&pg=PA110&lpg=PA110&dq=problems+with+sailboats&source=bl&ots=g38xQGsFaE&sig=hnl9qgszBa_s2kNb-SI_vYF_wSg&hl=en&ei=XXPCSY67K9ywmQf1opnUCw&sa=X&oi=book_result&resnum=8&ct=result#PPA118,M1|title=Sailing Big on a Small Sailboat|publisher=Sheridan House, Inc.|page=118|isbn=9781574090079|accessdate=19 март 2009}}</ref> или да бъдат отклонени от курса от силни бури или ветрове с нежелателна посока.<ref>{{cite book|author=Brian Lavery and Patrick O'Brian|date=1989|url=http://books.google.com/books?id=uH--DfZKzE4C&pg=PA191&lpg=PA191&dq=storms+steering+ships+off+course&source=bl&ots=AUTEctcYrt&sig=9TKSo8uScfL2GRCOWaX7dUQzUy8&hl=en&ei=ngA9SuW8DoPBtwfRlekN&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4|title=Nelson's navy|publisher=Naval Institute Press|page=191|accessdate=20 юни 2009|isbn=9781591146117}}</ref>

Вятърът оказва значително влияние и върху ранните въздухоплавателни средства. [[Аеростат]]ите ([[балон]]и, [[Дирижабъл|дирижабли]] и други), както и ранните леки [[самолет]]и, се придвижват с относително малка скорост и могат да бъдат забавени или отклонени от курса си от по-силни ветрове. Съвременните самолети са значително по-мощни, но въпреки това попътните или насрещни ветрове се отразяват на тяхната скорост.<ref>{{cite web|author=Tom Benson|date=2008|url=http://www.grc.nasa.gov/WWW/K-12/airplane/move2.html|title=Relative Velocities: Aircraft Reference|publisher=NASA Glenn Research Center|accessdate=19 март 2009|архив_дата=2012-06-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120622143852/http://www.grc.nasa.gov/WWW/k-12/airplane/move2.html}}</ref>

Преобладаващите посоки на вятъра са важни за излитането и кацането на самолетите и са водещ фактор при планирането на [[Летище|летищата]]. [[Самолетна писта|Пистите]] за излитане и кацане обикновено са ориентирани в посоките на преобладаващите ветрове, тъй като оптималните условия за излитане, от гледна точка на сигурността и необходимата дължина на движение по пистата, са при насрещен вятър.<ref>{{cite web|publisher=Bristol International Airport|date=2004|url=http://www.bristolairport.co.uk/upload/flight_paths.pdf|title=Flight Paths|accessdate=19 март 2009|архив_дата=2007-05-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070508031807/http://www.bristolairport.co.uk/upload/flight_paths.pdf}}</ref>

=== Вятърна енергия ===
{{Основна|Вятърна енергия}}
[[Файл:Windenergy.jpg|мини|200п|Вятърна турбина за производство на електроенергия]]

Освен в транспорта, енергията на вятъра се използва за задвижване на различни механизми още от [[Древност]]та. През 3 век пр.н.е. в [[Шри Ланка]] мусоните са използвани за захранване на пещи за добив на [[желязо]].<ref>{{cite book|author=G. Juleff|title=An ancient wind powered iron smelting technology in Sri Lanka|work=Nature 379(3)|pages=60 – 63|date=януари 1996}}</ref> Има сведения от 1 век за използване на примитивна, задвижвана от вятъра, витлова система в конструкцията на [[орган (музика)|орган]].<ref>{{cite book|author=A.G. Drachmann|title=Heron's Windmill|work=Centaurus, 7|date=1961|pages=145 – 151}}</ref> Първата истинска [[вятърна мелница]] е построена в [[Систан]] през 7 век. Тя има вертикална ос и правоъгълни крила.<ref>{{cite book|author=Ahmad Y Hassan and Donald Routledge Hill|date=1986|title=Islamic Technology: An illustrated history|page= 54|publisher=Cambridge University Press|isbn=0-521-42239-6}}</ref> С 6 до 12 тръстикови или платнени крила, такива мелници са използвани в [[Близък изток|Близкия изток]] за мелене на зърно, изпомпване на вода и обработка на захарна тръстика.<ref>{{cite book|author=Donald Routledge Hill|title=Mechanical Engineering in the Medieval Near East|work=Scientific American|date=May 1991|pages=64 – 69}}</ref> Мелниците с хоризонтална ос се появяват по-късно, а от края на 12 век получават широко разпространение в [[Северозападна Европа]].<ref>{{cite book|author=Dietrich Lohrmann|title=Von der östlichen zur westlichen Windmühle|work=Archiv für Kulturgeschichte'', Vol. 77, Issue 1|date=1995|pages=1 – 30}}</ref>

В наши дни вятърът се използва за производство на [[електричество]]. В края на 2008 година [[Вятърен генератор|вятърните генератори]] по света имат обща номинална мощност от 120,8 [[ват|GW]].<ref name="wwea">{{cite web|author=[[World Wind Energy Association]]|title=120 Gigawatt of wind turbines globally contribute to secure electricity generation|work=Press release|date=6 февруари 2009|url=http://www.wwindea.org/home/index.php?option=com_content&task=view&id=223&Itemid=40|accessdate=6 февруари 2009|archive-url=http://web.archive.org/web/20090207190247/http://www.wwindea.org:80/home/index.php?option=com_content&task=view&id=223&Itemid=40|archive-date=2009-02-07|архив_дата=2009-02-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090207190247/http://www.wwindea.org/home/index.php?option=com_content&task=view&id=223&Itemid=40}}</ref> Макар че те произвеждат едва 1,5% от световното потребление на електричество,<ref name="wwea"/> делът им нараства бързо, като се удвоява за периода 2005 – 2008 година. В някои страни делът на произвежданата от вятър електроенергия достига относително високи нива: 19% в [[Дания]], 10% в [[Испания]] и [[Португалия]], 7% в [[Германия]] и [[Република Ирландия|Ирландия]] (2008).

=== Спорт и забавления ===
{{Раздел-мъниче}}

=== Строителство ===
{{Раздел-мъниче}}

Вятърът е едно от въздействията, за които се изчисляват повечето строителни [[конструкция|конструкции]]. За определени групи от тях (високи и стройни [[сграда|сгради]] и съоръжения, леки едноетажни сгради), както и за много елементи на външното ограждане, той е едно от най-важните натоварвания. Повечето [[строителни норми]], включително българските, използват като основа за изчисленията ''базово натоварване от вятър''. То се изчислява въз основа на скоростта на вятъра на височина 10 m над терена:

<math>w={\rho \over 2} \cdot v^2 \approx 0.6125 kg/m^3 \cdot v^2</math>, където:

* <math>\rho</math>: [[плътност]] на [[въздух]]а
* <math>v</math>: скорост на вятъра

=== Природни бедствия ===
{{Раздел-мъниче}}

== Вижте също ==
* [[Ветрова ерозия на почвата]]

== Бележки ==
{{раздел за източници в две колони}}

[[Категория:Ветрове| ]]