Преглед на кода на Водороден показател

'''Водородният показател''' pH (на български е прието да се произнася като '''пе ха''') е измерител за [[киселина|киселинността]] или [[основа|алкалността]] на даден [[вода|воден]] [[разтвор]]. Представлява отрицателен [[десетичен логаритъм]] от концентрацията '''''С''''' на [[водород]]ните [[катион]]и (H<sup>+</sup>), изразена в [[мол]]ове на [[литър]]:

:<math>\mathrm{pH} = - \lg (C_{\textrm{H}^+})</math>

Чрез концентрацията на H<sup>+</sup> се определя [[химия|химичният]] характер на даден [[разтвор]].<ref name="Flora Growing">[https://floragrowing.com/ru/encyclopedia/vodorodnyy-pokazatel-ph-faktor Водородный показатель (pH-фактор)], Flora Growing.</ref>
[[Файл:PHscalenolang.svg|400п|мини|Проста скала на pH и рОН]]

== История ==
Това понятие е въведено през [[1909]] г. от датския химик [[Сьорен Сьоренсен]]. Показателят се нарича '''pH''' по първите букви от латинските думи ''potentia hydrogeni'' (сила на водорода) и ''pondus hydrogeni'' (тегло на водорода). В случая на рН буквата '''Н''' означава концентрацията на водородни йони (Н<sup>+</sup>) или по-точно [[Активност (химия)|термодинамичната активност]] на [[Хидроксоний|хидроксониевите]] йони (H<sub>3</sub>О<sup>+</sup>).

== Извеждане на стойностите на pH и pOH ==
В чиста вода концентрациите на водородните катиони (Н<sup>+</sup>) и хидроксилните аниони (OH<sup>−</sup>) са еднакви и при 22&nbsp;°C те са 10<sup>-7</sup> mol/l. Това следва директно от определението за [[йонно произведение на водата]], което при 25&nbsp;°C е

:<math>K_{W} = C_{H^+} . C_{OH^-} = 10^{-7} mol/l . 10^{-7} mol/l = 10^{-14} mol^{2}/l^{2}</math>.

С такива числени стойности на K<sub>W</sub> се работи много трудно. За удобство на представянето се избягват много малките отрицателни числа и водородният показател pH се изразява, като вместо концентрацията на водородни йони се използва нейният отрицателен десетичен логаритъм:

:<math>\mathrm{pH} = - \lg (C_{\textrm{H}^+}) = \lg \left(\frac{1}{C_{\textrm{H}^+}}\right)</math>.

Аналогично, концентрацията на хидроксилните йони определя хидроксилния показател

:<math>\mathrm{pOH} = - \lg (C_{\textrm{OH}^-}) = \lg \left(\frac{1}{C_{\textrm{OH}^-}}\right)</math>.

Така за чиста вода <math>\text{pH} = \text{pOH} = 7</math>, а за други разтвори обикновено границите на техните изменения са от 0 до 14 според вида на разтвора. В някои случаи обаче, pH може да излезе извън тези граници. Например, при концентрация на водородни йони <math>C_{\textrm{H}^+}=10^{-15} mol/l, {pH} = 15</math>, а при концентрация на хидроксидни йони <math>C_{\textrm{OH}^-}=10 mol/l, {pH} =-1</math>

Поради логаритмичния мащаб разлика в рН с 1 единица означава разлика в киселинната/алкалната концентрация 10 пъти.<ref name="Flora Growing"/>

== Видове разтвори ==
Съществуват три вида разтвори според pH: [[Основа (химия)|основен]] (алкален), неутрален и [[Киселина|киселинен]].

=== Основен разтвор (алкален разтвор) ===
[[Файл:PH Scale.svg|мини|'''Основна скала на pH''':<br>13 – Белина<br>12 – Сапунена вода<br>11 – Амонячен разтвор<br>10 – Магнезиево мляко<br>9 – Сода за хляб<br>8 – Морска вода<br>7 – Дестилирана вода<br>6 – Урина<br>5 – Черно кафе<br>4 – Доматен сок<br>3 – Портокалов сок<br>2 – Лимонов сок<br>1 – Стомашна киселина]]
[[основа|Основен]] е разтвор, в който концентрацията на H<sup>+</sup> е по-малка от тази на OH<sup>−</sup>:

:<math>C_{H^+}< C_{OH^-}</math>

Тогава:
:<math>C_{OH^-} > 10^{-7} mol/l</math>
:<math>C_{H^+}< 10^{-7} mol/l</math>
:<math>\mathrm{pH} > \lg \left({\frac{1}{10^{-7}}}\right) = 7</math>

=== Неутрален разтвор ===
Неутрален е разтвор, в който концентрацията на H<sup>+</sup> е равна на тази на OH<sup>−</sup>:

:<math>C_{H^+} = C_{OH^-} = 10^{-7} mol/l</math>

Тогава:

:<math>\mathrm{pH} = \lg \left({\frac{1}{10^{-7}}}\right) = 7</math>

=== Киселинен разтвор ===
[[киселина|Киселинен]] е разтвор, в който концентрацията на H<sup>+</sup> е по-голяма от тази на OH<sup>−</sup>:

:<math>C_{H^+} > C_{OH^-}</math>

Тогава:
:<math>C_{OH^-}< 10^{-7} mol/l</math>
:<math>C_{H^+} > 10^{-7} mol/l</math>
:<math>\mathrm{pH}< \lg \left({\frac{1}{10^{-7}}}\right) = 7</math>

== Влияние на температурата ==
Тъй като при стандартни условия 25&nbsp;°C <math>C_{H^+} . C_{OH^-} = 10^{-14} mol^{2}/l^{2}</math>, е ясно, че при тази температура <math>\text{pH} + \text{pOH} = 14</math>. При по-високи температури константата на електролитната дисоциация на водата се увеличава, създават се повече йони H<sup>+</sup> и OH<sup>-</sup> и се увеличава тяхната концентрация, следователно и йонното произведение на водата K<sub>W</sub> става по-голямо от 10<sup>-14</sup>. Тъй като това се дължи на едновременно повишени концентрации както на катиони Н<sup>+</sup>, така и на аниони OH<sup>-</sup>, границата на неутралност нараства <math>\text{pH} = \text{pOH} > 7</math>. Така разтвори с <math>\text{pH} = 7</math> при температура над 25&nbsp;°C ще имат киселинна реакция.

При по-ниски температури от 25&nbsp;°C аналогично дисоциацията е по-слаба, йонната концентрация е по-малка както за катиони, така и за аниони и границата на неутралност намалява <math>\text{pH} = \text{pOH}< 7</math>. Затова разтвори с <math>\text{pH} = 7</math> ще имат алкална реакция.

Изменението на pH от температурата зависи от вида на разтвора. Например:
* 0,001 mol/l [[солна киселина]] HCl при 20&nbsp;°C има pH=3 и при 30&nbsp;°C pH=3;
* 0,001 mol/l [[натриева основа]] NaOH при 20&nbsp;°C има pH=11,73, а при 30&nbsp;°C pH=10,83.<ref name="Flora Growing"/>

== Определяне на pH ==
Определянето на pH се осъществява посредством три основни метода:<ref name="Flora Growing"/>
* колориметричен (чрез индикатори)
* потенциометричен (чрез рН-метър)
* аналитичен (чрез киселинно-алкално [[Аналитична химия#Класически методи|титруване]]).

=== Чрез цветни индикатори ===
Редица химични съединения променят цвета си, в зависимост от рН на средата. Това им свойство се използва за практическо определяне на рН на различни субстанции. Най-често използваният индикатор е [[лакмус]]ът. Използват се още:
* тимолфталеин
* [[фенолфталеин]]
* бромтимолблау
* метилоранж

==== Киселинно-основни индикатори ====
Тези индикатори могат да съществуват в две различно оцветени форми – киселинна или основна. Промяната в цвета на всеки индикатор става в диапазона му на киселинност, обикновено 1 – 2 единици. Използват се за приблизителна оценка на концентрацията на водородни йони.

==== Универсален индикатор ====
Универсалният индикатор представлява смес от няколко индикатора, с което се разширява работният диапазон на измерване на pH. Той променя последователно цвета си от червено през жълто, зелено, синьо до виолетово при преминаване от киселинна област в основна. Лентите от „индикаторната хартия“ обикновено се импрегнират с разтвори от такива смеси – „универсални индикатори“, с които може бързо да се определи киселинността на изследваните водни разтвори с точност до рН единици или дори десети от тях. За по-точно определяне цвета на индикаторната хартия, получен след нанасяне на капка разтвор, веднага се сравнява с еталонна цветова скала.

Определянето на pH с хартиени индикатори е трудно за мътни или оцветени разтвори.

==== Течен индикатор ====
Поради факта, че оптималните стойности на pH за хранителни разтвори имат много тесен диапазон на рН (обикновено от 5,5 до 6,5), в практиката се използват и други индикатори. Така например, течният pH тест има работен диапазон и скала от 4,0 до 8,0, което го прави по-точен в сравнение с универсалната индикаторна хартия. Напълва се епруветка с хранителен разтвор или вода и се добавя 1 капка pH тест. Затваря се епруветката, разклаща се и се сравнява получения цвят с цветната скала от комплекта.

[[Файл:Ph-Meter.jpg|200px|дясно|мини|рН-метър]]
[[Файл:AGM-03 Acidogastrometr.jpg|200px|дясно|мини|Микропроцесорен [[ацидогастрометър]] в комплект със сонда за ендоскопско и краткосрочно интрагастрално измерване на pH. Той позволява да се идентифицират киселинно-зависими стомашно-чревни патологии и да се проведе индивидуален подбор на лекарствена терапия.]]

=== Чрез апарати ===
Създадени са специални апарати за автоматизирано определяне на рН, наречени рН-метри. Те измерват pH в по-широк диапазон и по-точно (до 0,01 pH единици), отколкото универсалните индикатори. Методът е удобен и високо точен, особено след калибриране на индикаторния електрод в избран диапазон на рН. Позволява да се измерва pH на непрозрачни и цветни разтвори и затова се използва широко.

=== Аналитичен обемен метод ===
Аналитичният обемен метод – киселинно-алкално титруване – също дава точни резултати за определяне на киселинността на разтворите. Към тествания разтвор на капки се добавя разтвор с известна концентрация (титрант). Когато се смесят, протича химическа реакция. Моментът, когато титрантът достигне точно достатъчното количество, за да завърши напълно реакцията, се нарича точка на еквивалентност и се фиксира с индикатор. Знаейки концентрацията и обема на добавения титрантов разтвор, се изчислява киселинността на разтвора.

== Водороден показател на популярни вещества ==
{| class="wikitable"
|-
!style=background:#D4F2CE;| Вещество
!style=background:#D4F2CE;| pH
!style=background:#D4F2CE;| Цвят на индикатора
 |-
 | Геотермална вода на вулкана [[Далол (вулкан)|Далол]]<ref>[https://www.actualno.com/climate/mjastoto-na-zemjata-kydeto-biologichnijat-jivot-napylno-otsystva-news_1406646.html Мястото на Земята, където биологичният живот напълно отсъства], Actualno.com, 16.11.2019, 16:00 ч.</ref><ref>[http://ikarpress.com/вулканът-далол-сюрреалистична-красо/ Вулканът Далол: сюрреалистична красота], Икар прес, 30.10.2017.</ref>|| ≈ 0 ||bgcolor=#990000| 
 |-
 | Наситена [[солна киселина]] || 0,1 ||bgcolor=#CC0000| 
 |-
 | Наситена [[сярна киселина]] || 0,3 ||bgcolor=#CC0000| 
 |-
 | [[Електролит]] в оловни [[акумулатор]]и || <1,0 ||bgcolor=#CC0000| 
 |-
 | [[Азотна киселина]] (10% разтвор) || 1,0 ||bgcolor=#EE0000|
 |-
 | Солна (хлороводородна) киселина (10 % разтвор) || 1,1 ||bgcolor=#EE0000| 
 |-
 | Сярна киселина; [[Tрихлороцетна киселина]] <br>(10 % разтвор) || 1,2 ||bgcolor=#EE0000|
 |-
 | [[Оксалова киселина]] (10% разтвор) || 1,3 ||bgcolor=#EE0000|
 |-
 | [[Стомашен сок]] || 1,0 – 2,0 ||bgcolor=#EE0000|
 |-
 |[[Серниста киселина]]; [[Ортофосфорна киселина]] (10% разтвор) || 1,5 ||bgcolor=#EE0000|
 |-
 | [[Лайм]] || 1,8 – 2,0 ||bgcolor=#EE0000|
 |-
 | Солна (хлороводородна) киселина (1 % разтвор) || 2,0 ||bgcolor=#FF0000| 
 |-
 | Лимонов сок (5% р-р на [[лимонова киселина]])|| 2,0 ± 0,3 ||bgcolor=#FF0000|
 |-
 | Сярна киселина (1% разтвор) || 2,1 ||bgcolor=#FF0000|
 |-
 | [[Лимон]] || 2,0 – 2,4 ||bgcolor=#FF0000|
 |-
 | [[Винена киселина]], [[Ябълкова киселина|Ябълкова (оксиянтарна) киселина]] (10% разтвор) || 2,2 ||bgcolor=#FF0000|
 |-
 | [[Мравчена киселина]] (10% разтвор) || 2,3 ||bgcolor=#FF3300|
 |-
 | [[Млечна киселина]], [[Салицилова киселина]] <br>(10 % разтвор) || 2,4 ||bgcolor=#FF3300|
 |-
 | Наситена [[оцетна киселина]] || 2,4 ||bgcolor=#FF3300|
 |-
 | [[Червена боровинка]] || 2,3 – 2,5 ||bgcolor=#FF3300|
 |-
 | Сладки газирани напитки|| 2,5 – 2,7 ||bgcolor=#FF3333|
 |-
 | [[Янтарна киселина]] (10% разтвор) || 2,7 ||bgcolor=#FF3333|
 |-
 | [[Стафиди]] || 2,8 – 3,0 ||bgcolor=#FF6600|
 |-
 | [[Цариградско грозде]] || 2,8 – 3,1 ||bgcolor=#FF6600|
 |-
 | Оцетна киселина (10% разтвор) || 2,9 ||bgcolor=#FF6600|
 |-
 | Хранителен [[оцет]] (3 – 15%);<br>[[Бензоена киселина]] (10% разтвор)|| 3,0 ||bgcolor=#FF6600| 
 |-
 | Ябълков и портокалов сок; [[Газирана вода]]|| 3,0 ||bgcolor=#FF6600|
 |-
 | [[Кока-кола]]|| 3,0±0,3 ||bgcolor=#FF6600| 
 |-
 | [[Алуминиева стипца]] (10% разтвор) || 3,2 ||bgcolor=#FF6600|
 |-
 | [[Боровинка]] || 3,0 – 3,7 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | [[Грейпфрут]] || 3,0 – 3,7 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | [[Ягода]] || 3,0 – 3,9 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | [[Портокал]] || 3,0 – 4,0 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | [[Малина]] || 3,2 – 3,6 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | [[Ябълка]] || 3,3 – 3,9 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | Оцетна киселина (1% разтвор) || 3,4 ||bgcolor=#FF8C00|
 |-
 | [[Маслина]] || 3,6 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | [[Бира]], [[Вино]]|| 3,0 – 4,5 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | Сушена кайсия || 3,4 – 3,8 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | [[Праскова]] || 3,4 – 4,1 ||bgcolor=#FF8C00| 
 |-
 | [[Вишна]] || 3,2 – 4,5 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | [[Грозде]] || 3,5 – 4,5 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | Маски и [[балсам]]и след изсветляване на коса || 3,5 – 4,7 ||bgcolor=orange|
 |-
 | [[Кайсия]] || 3,3 – 4,8 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | [[Круша]] || 3,6 – 4,0 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | Наситена [[въглеродна киселина]] || 3,8 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | [[Нектарина]] || 3,9 – 4,2 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | [[Къпина]] || 3,9 – 4,5 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | [[Сероводородна киселина]] (10% разтвор) || 4,1 ||bgcolor=orange|
 |-
 | [[Киселинен дъжд]] || 4,2 – 4,4<br>(< 5,6) ||bgcolor=orange|
 |-
 | Киселинни [[езеро|езера]]|| 4,5 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | [[Домат]] || 4,3 – 4,9 ||bgcolor=orange| 
 |-
 | [[Банан]] || 4,5 – 5,3 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | Киселинни шампоани || 4,5 – 5,5 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Червен пипер]] || 4,6 – 5,2 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Тиква]] || 4,8 – 5,2 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | Маски и балсами за коса след след измиване с шампоан || 4,7 – 6,0 ||bgcolor=yellow|
 |-
 | Наситена [[арсениста киселина]]|| 5,0 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Кафе]] || 5,0 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Синилна киселина]] (10% разтвор) || 5,1 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Борна киселина]] (10% разтвор) || 5,2 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Броколи]] || 5,3 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Зеле]] || 5,2 – 5,4 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Диня]] || 5,2 – 5,6 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Червено цвекло]] || 4,9 – 6,6 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | Сладък [[картоф]] || 5,3 – 5,6 ||bgcolor=yellow| 
 |-
 | [[Шампоан]], [[Урина]] || 5,5 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Кожа]] на здрав човек || 5,5 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Праз]] лук || 5,5 – 6,2 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Картоф]] || 5,6 – 6,0 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Целина]] || 5,7 – 6,0 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Манго]] || 5,8 – 6,0 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Копър]] || 5,5 – 6,5 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Спанак]] || 5,5 – 6,8 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Боб]] || 5,6 – 6,5 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Чай]] || 5,5 – 7,0 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Грах]] || 5,8 – 6,4 ||bgcolor=#CCFF00| 
 |-
 | [[Морков]] || 5,9 – 6,3 ||bgcolor=#BBF0C9| 
 |-
 | [[Кокос]] || 5,5 – 7,8 ||bgcolor=#BBF0C9| 
 |-
 | [[Царевица]] || 5,9 – 7,3 ||bgcolor=#BBF0C9| 
 |-
 | [[Пъпеш]]; [[Спаржа]] || 6,0 – 6,7 ||bgcolor=#BBF0C9| 
 |-
 | [[Маслина]] || 6,0 – 7,0 ||bgcolor=#BBF0C9| 
 |-
 | [[Авокадо]] || 6,3 – 6,6 ||bgcolor=#BBF0C9| 
 |-
 | Чисти [[езеро|езера]] || 6,5 ||bgcolor=#BBF0C9| 
 |-
 | [[Мляко]] || 6,5 – 6,93 ||bgcolor=#339933| 
 |-
 | Питейна вода; [[Фурма]]|| 6,5 – 8,5 ||bgcolor=#339933|
 |-
 | [[Слюнка]]<ref>[http://www.gastroscan.ru/handbook/117/2846 Кислотность (рН)], изд. „Функциональная гастроэнтерология“,20.03.2013.</ref> || 6,8 – 7,4 ||bgcolor=green|
 |-
 | Химикали за навиване на [[коса]] (едро къдрене) || 6,8 – 7,5 ||bgcolor=green|
 |-
 | Неутрални шампоани || 6,0 – 8,0 ||bgcolor=green|
 |-
 | Чиста [[вода]] при 25°C || 7,0 ||bgcolor=green|
 |-
 | Детски шампоани || 7,3 ||bgcolor=green|
 |-
 | Негазирана бутилирана вода || 6,9 – 8,1 ||bgcolor=#009966|
 |-
 | [[Кръв]] || 7,36 – 7,44 ||bgcolor=#009966|
 |-
 | [[Лимфа]] || 7,5 ||bgcolor=#009966|
 |-
 | Химикали за средно къдрене на коса || 7,5 – 8,3 ||bgcolor=#006699|
 |-
 | [[Морска вода]]; [[Яйце (храна)|Яйца]]|| 8,0 ||bgcolor=#006699|
 |-
 | Тиогликолови химикали за дребно къдрене на коса || 8,3 – 9,1 ||bgcolor=blue|
 |-
 | [[Хлор]] || 9,0 ||bgcolor=blue|
 |-
 | Течен [[сапун]] за ръце || 9,0 – 10,0 ||bgcolor=blue|
 |-
 | Устойчива (трайна) боя за коса || 9,0 – 11,0 ||bgcolor=blue|
 |-
 | Високо алкална, [[йонизирана вода]] || 10,0 ||bgcolor=blue|
 |-
 | [[Магнезий|Магнезиева]] [[суспензия]] за ръце || 10,0 ||bgcolor=blue|
 |-
 | Тиогликолови препарати за химическо изправяне на косата || 10,0 ||bgcolor=blue|
 |-
 | Обезцветяващи и избелващи препарати за коса || 10,0 – 11,0||bgcolor=blue|
 |-
 | [[Амоняк]] || 11,5 ||bgcolor=#0000CC|
 |-
 | Обезцветяващ прах за коса;<br>[[Сапун]]ена вода || 12 ||bgcolor=#0000CC|
 |-
 | [[Белина]] (с хлор) || 12,5 ||bgcolor=#000095|
 |-
 | Алкални препарати за химическо изправяне на косата || 13,0 ||bgcolor=#000095|
 |-
 | Концентрирани разтвори на [[Основа (химия)|основи]] || >13,0 ||bgcolor=#660066|
 |-
 | Течност за прочистване на водосточни тръби, [[сода каустик]] || 14 ||bgcolor=#660066|
 |}

== Изохидрични разтвори ==
Изохидрични се наричат разтворите с еднакво рН.

== Константа на киселинна дисоциация ==
{{основна|Константа на киселинна дисоциация}}

''Константата на киселинна дисоциация'' (изписва се '''Ка''') е количествена мярка за силата на [[йон]]изиращите [[химично съединение|химични съединения]] в [[разтвор]]. Това е [[константа]]та на [[химично равновесие]] при [[електролитна дисоциация]], в контекста на [[химична реакция|химичните реакции]] между [[киселина]] и [[основа (химия)|основа]].

За една [[киселина]] HA, която [[електролитна дисоциация|дисоциира]] до [[протон]] H<sup>+</sup> и [[анион]] A<sup>-</sup> по уравнението:<ref>{{cite book| last1 = Whitten| first1 = Kenneth W.| last2 = Gailey| first2 = Kenneth D.| last3 = Davis| first3 = Raymond E.| year = 1992| title = General Chemistry| url = https://archive.org/details/generalchemistry00whit_0| edition = 4th | page = [https://archive.org/details/generalchemistry00whit_0/page/660 660]| publisher = Saunders College Publishing| isbn = 0-03-072373-6}}</ref>

<math>HA \rightleftharpoons H^+ + A^- </math>

константата на киселинна дисоциация ''K<sub>a</sub>'' е дефинирана по следния начин:

<math>K_a = \frac {[H^+][A^-]}{[HA]}</math>

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
* [http://www.askguru.ru/list.ghtml?ID=587251 Водородный показатель, pH некоторых продуктов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171101063741/http://www.askguru.ru/list.ghtml?ID=587251 |date=2017-11-01 }}
* [https://haircolor.org.ua/obshchie-ponyatiya/sovsem-chut-chut-nauki/49-pokazatel-ph.html Показатель pH – Оксана Артюшенко], 01.10.2016.
* [https://dpva.ru/Guide/GuideChemistry/pH/AcidsPHValue/ Таблица значений PH кислот. (Растворов). Кислотность. Таблица водородных показателей], DPVA, ИнженерныЙ справочник.

[[Категория:Киселинно-основна химия]]
[[Категория:Равновесна химия]]