Преглед на кода на Български език

{{Език
| име          = Български език
| страна       = [[България]], [[Северна Македония]] и др.
| регион       = [[Балкански полуостров]]
| говорещи     = Роден език на около 9 млн. души<ref>{{cite web|title=Bulgarian language|url=https://www.questia.com/read/1E1-BulgarLan/bulgarian-language|work=The Columbia Encyclopedia, 6th ed.|publisher=[[Columbia University]] Press}}</ref><ref>{{cite web|last1=Rehm|first1=Georg|last2=Uszkoreit|first2=Hans|title=The Bulgarian Language in the European Information Society|url=http://link.springer.com/chapter/10.1007%2F978-3-642-30168-1_8|publisher=[[Springer Science+Business Media]]}}</ref><ref>{{cite book|last1=Strazny|first1=Philipp|title=Encyclopedia of Linguistics: M-Z|date=2005|publisher=Fitzroy Dearborn|isbn=1579583911|page=958|edition=1|url=http://www.academia.edu/7871376/Encyclopedia_of_Lingguistics_Volume_1}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170112165039/http://www.academia.edu/7871376/Encyclopedia_of_Lingguistics_Volume_1 |date=2017-01-12 }}</ref><ref>{{cite book|title=Britannica Concise Encyclopedia|date=2008|publisher=Encyclopaedia Britannica|url=https://books.google.bg/books?id=ea-bAAAAQBAJ&pg=PA292&dq=language+bulgarian+nine+million&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=language%20bulgarian%20nine%20million&f=false}}</ref><br/>Говорен общо в света от 10 млн. души<ref>{{cite book|last1=Detrez|first1=Raymond|title=Historical Dictionary of Bulgaria|publisher=Rowman & Littlefield|isbn=9781442241800|url=https://books.google.bg/books?id=hywaBgAAQBAJ&pg=PA85&dq=bulgarian+language+raymond+million&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiPwduO1N7QAhVGzxQKHameCxcQ6AEIGDAA#v=onepage&q=bulgarian%20language%20raymond%20million&f=false|lang=de}}</ref>
| писменост    = [[кирилица]]
| сем1         = Индоевропейски
| сем2         = Славянски
| сем3         = Южнославянски
| сем4         = Източни южнославянски
| сем5         = Български
| официален    = {{флагче с име|България}}<br>{{флагче с име|Света гора}} – [[Зографски манастир|Зограф]]<br>{{флагче с име|Европейски съюз}}
| малцинствен  = {{флагче с име|Сърбия}}<br>{{флагче с име|Украйна}}<br>{{флагче с име|Румъния}}<br>{{флагче с име|Молдова}}<br>{{флагче с име|Словения}}<br>{{флагче с име|Унгария}}<br>{{флагче с име|Албания}}
| регулатор    = [[Институт за български език]], [[БАН]]
| iso639-1     = bg
| iso639-2     = bul
| iso639-3     = bul
| карта        = [[Файл:Bul1.png|250px]]
| карта-описание = Разпространение на българския език
}}
{{Българи}}
'''Бъ̀лгарският езѝк''' е [[индоевропейски езици|индоевропейски език]] от групата на [[южнославянски езици|южнославянските езици]], като образува неговата [[Източни южнославянски езици|източна подгрупа]]. Той е официалният език на [[Република България]] и един от 24-те официални езика на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Българският език е [[плурицентричен език]] – има няколко книжовни норми. Наред с използваната в България основна норма, съществуват още [[Македонска литературна норма|македонска норма]], която също използва [[кирилица]], и [[Банатска българска книжовна норма|банатска норма]], която използва [[латиница]].

== История ==
Българският език е най-ранният писмено документиран [[Славянски езици|славянски език]]. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода. Следва да се отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези.

=== Дописмен език ===
{{основна|Праславянски език}}
Дописменият, или праславянски език обхваща периода между твърдяното [[славянско заселване на Балканите|славянското заселване на Балканите]] ([[VI век|VI]] – [[VII век]]) и мисията на солунските братя [[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]] във [[Великоморавия]] през 60<sup>-те</sup> години на IX век. В „[[За буквите]]“ на [[Черноризец Храбър]] е спомената употребата на писмени знаци - ''чрьтами и рѣзами'' – „с черти и резки“, но други сведения за тях няма.

=== Старобългарски език ===
{{основна|Старобългарски език}}
Обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] през 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука ([[глаголица]]та) през 862 г. от [[Константин-Кирил Философ]] (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. Следният, както и редица подобни, надпис на старобългарски език от X век е пример за тази писменост и култура:<ref>[[Мостич|Надписът на Чъргобиля Мостич, X век]]</ref>

{{цитат|СЬДЄ ЛЄЖИТЪ МОСТИЧЬ ЧРЬГѸБЪІЛꙖ(Я) БЪІВЪІ ПРІ СѴМЄОНѢ ЦР҃И И ПРІ ПЄТРѢ ЦР҃И ОСМИѬ ЖЄ ДЄСѦТЬ ЛѢТЪ СЪІ ОСТАВИВЪ ЧРЬГѸБЪІЛЬСТВО Ї ВЬСЄ ІМѢНИѤ БЪІСТЪ ЧРЬНОРИЗЬЦЬ Ї ВЪ ТОМЬ СЪВРЬШИ ЖИЗНЬ СВОѬ.}}

=== Среднобългарски език ===
{{основна|Среднобългарски език}}
Приблизително обхваща периода от възстановяването на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] до падането под османско владичество.<ref>Историческа граматика на българския език: учебник за учителските институти, Кирил Мирчев, „Народна просвета“, 1955 г., с. 30</ref> Езикът на Втората българска държава е основа за създаването на [[Руска редакция на старобългарския език|руска]], сръбска и влахо-молдовска [[Редакции на старобългарския език|редакция]] и добива значение на общ [[книжовен]] славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ [[Църковнославянски език|църковен език]].

=== Новобългарски език ===
{{Основна|Новобългарски език}}
{{Вижте също|Правописни редакции на българския език|Дриновски правопис|Иванчевски правопис|Омарчевски правопис|Правописна реформа на българския език от 1945}}
[[Файл:Riben-bukvar.jpg|мини|220п|„[[Рибен буквар|Рибният буквар]]“ на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]]]
Най-ранните писмени паметници за новобългарския език са дамаскините от XVII – XVIII век. Такъв например е Тихонравовският дамаскин от XVII век, който е един от най-ранните представители на новобългарската група дамаскини.<ref>''Употреби на лексемата „един“ в Тихонравовския дамаскин (в съпоставка със съвременния български език)'', Десислава Йорданова Тодорова, БФ на СУ</ref>

След [[Освобождение на България|Освобождението]] българският език е обявен за [[официален език|официален]] с циркулярно писмо на [[Временно руско управление|руската окупационна администрация]] от 11 септември 1878 година.<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 42}}</ref> Впоследствие народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на [[ятова граница|ятовата граница]]. С това се подчертава разграничението между литературния език и [[западни български говори|западните говори]]. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският – [[Софийско]], [[Радомирско]], [[Кюстендилско]], [[Самоковско]] и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Северна Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в [[Разложко]], [[Петричко]], [[Струмишко]], [[Благоевградско]] и други.

В развоя на '''новобългарския книжовен език''' се различават три главни периода:
* 1. От началото на XIX в. до Освобождението на България от османско владичество;
* 2. От Освобождението нататък, където българският език претърпява няколко правописни реформи – Следосвобожденчески правопис, [[Дриновски правопис]], [[Омарчевски правопис|Омарчевски правопис и правописна реформа на БЗНС]];
* 3. От 9 септември 1944 г. насам ([[Правописна реформа на българския език от 1945|Отечественофронтовска правописна реформа]]).<ref>Български език (учебник за институтите за начални учители), К. Попов, Ст. Стоянов, М. Янакиев, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1980 г.</ref>
Следният пример показва текст на българска печатна [[Библия]] от края на [[XIX век]], в която наблюдаваме официалния Следосвобожденчески правопис, при който са отпаднали букви от средновековния старобългарски като ѿ, ѥ, ѱ, ѯ, а ѧ, ѩ вече са преминали в „я“ по руски образец. Този правопис обаче все още съдържа і, ѳ, старобългарските ѣ, ѫ, ѭ, както и отпадналия впоследствие пълен и непълен член в женския род (-та/-тѫ):<ref>БИБЛІЯ, XIX в., ДѢЯНІЯ-ТА НА АПОСТОЛЫ-ТѢ, Глава 16:1, 2, 3.</ref>

{{цитат|...И пристигн'''ѫ''' въ Дерві'''ѭ''' и Листрѫ; и ето, имаше тамо н'''ѣ'''кой ученикъ на име Тимо'''ѳ'''ей, с'''ы'''нъ на нѣкоѭ си женѫ Еврейкѫ повѣрвалѫ, а баща му бѣ Еллинъ; Който ученикъ бѣше свидѣтелствованъ отъ брат'''і'''я-та въ...}}

== Особености ==
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Счита се, че те обхващат промени в [[Морфология (езикознание)|морфология]]та и [[синтаксис]]а, характеризиращи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми (падежни остатъци има при местоименията, личните имена, съществителните и прилагателни имена от мъжки род в именителен падеж), възникване и употреба на [[Определителен член в българския език|определителен член]], запазване на славянските прости [[Време_(граматика)|глаголни времена]] ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на несвидетелски форми при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Макар че неговото измерение мъчно може да се определи, [[Руско влияние върху българския език|руското влияние върху българския език]] през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика от [[руски език]] е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се [[български книжовен език]] като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област).

През петвековното османско владичество чрез [[османски турски език|османския турски]] навлизат много персийски и арабски думи, които и до днес се смятат погрешно за „турцизми“ (напр. [[шише]], [[Диван (мебел)|диван]], [[хамам]], турши(я), хамал, шалвар, диване и т.н.). След развитието на промишлеността и науката в българския технически език навлизат много немски думи (бинт, багер, бормашина и мн. др.), а след началото на 80-те години на XX век – английски, основно в областта на компютърните науки и информационните технологии (един от последните примери, влязъл най-напред в разговорна употреба, е „флашка“).

== Разпространение ==
Българският език е най-разпространен в [[България]]. Той също се говори и в [[българското землище]] в близост до България – на Балканския полуостров и в [[Мала Азия]]. Българският език също е разпространен, там където има българи в други държави. Според [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]] 57 016 жители на страната говорят на български език (за 2006 – 2008 г.).<ref>[http://www.census.gov/hhes/socdemo/language/ Езикова употреба, Бюро за преброяване на населението на САЩ], секция Подробен език, говорен вкъщи и възможност за говорене на английски език за населението над 5-годишна възраст по щат 2006 – 2008 г., име на файл Подробни таблици</ref> Според същия източник 21 129 от тези хора не говорят английски много добре.

[[Файл:Bulgarian_dialect_map-yus.png|300п|мини|Разпространение на българския език и неговите диалекти]]
[[Файл:Bgmap yat.png|300п|мини|Карта на ятовата граница, която определя изговора на старобългарския ят (ѣ) като ''е'' или ''я''. На тази основа става и деленето на българските диалекти на западни и източни.]]

=== Български диалекти ===
{{Основна|Български диалекти|Българска диалектология|Ятова граница}}
Признакът, въз основа на който българските диалекти се разделят на два вида – западни и източни, е ятовата граница. Тя се обособява в зависимост от това дали застъпник на старобългарската гласна '''[[Ят|ѣ]]''' е '''я''' (източни), или '''е''' (западни).<ref> Институт за българския език при БАН. [http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/ Карта на диалектната делитба на българския език]</ref>

[[Бесарабски български език|Бесарабският български]], езикът на [[бесарабски българи|бесарабските българи]], е запазил някои архаични думи и има още няколко разлики със съвременния български език.

=== Езикови норми ===
{{Основна|Македонска литературна норма|Банатска българска книжовна норма}}
Понастоящем от [[БАН]] се приема, че съществуват три писмено-регионални норми на българския език – стандартизираният официален български език, банатската българска книжовна норма, която се използва от банатските българи, и македонската българска книжовна норма.<ref name=":0">{{cite book|last=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|first=Българска Академия на Науките (БАН)|authorlink=Институт за български език|title=Единството на българския език в миналото и днес|year=1978|publisher=Издателство на Българската Академия на Науките, София}}</ref>

== Фонетична система ==
{{Основна|Българска фонетика и фонология}}

=== Гласни звукове ===
[[Файл:Bulgarian vowel chart2.svg|мини|Гласните в българския език (според някои изследователи).]]
В съвременния български език гласните фонеми са 6, като потъмнените {{IPA|/ɐ/}} и {{IPA|/o/}} представляват вариантни алофони съответно на {{IPA|/a/}} (или {{IPA|ɤ̞}}) и {{IPA|/ɔ/}} (или {{IPA|/u/}}). Освен това статусът на звуците {{IPA|/j/}} и {{IPA|/ʲ/}}, както и на разликите между {{IPA|/ɤ̞/}} и {{IPA|/ɤ/}}, не е добре изследван по отношение на предполагаемото им присъствие в българския език; самите явления [[Редукция на неударените гласни в българския език‎|потъмняване]] и редуциране ([[Редукция на неударените гласни в българския език‎|редукция]]) също се тълкуват по различен начин от различните езиковеди, които изучават българския език. Те се изписват с помощта на буквите '''а''', '''ъ''', '''о''', '''у''', '''е''', '''и''', като всички те представляват ''устнени гласни''. В съвременния български език отдавна няма ''носови гласни'', макар че буквата [[Голям юс|Ѫ]] (голям юс, голяма носовка), изразяваща в миналото звука /о<sup>н</sup>/, /ъ<sup>н</sup>/, отпада от азбуката едва през 1945 г. Така например до реформата през 1945 г. вместо ''бъда'' се е пишело ''бѫда'', чието произношение е било едно и също.

Буквите '''я''' и '''ю''' обозначават комбинации от по два звука (съответно ѝ+а/ɐ/ъ и ѝ+у/о) или, когато са след съгласна, омекотяването на предходната съгласна и гласен звук съответно а/ɐ/ъ или у/о. Присъщата ударена форма на звука „ъ“ [ɤ̞] отличава българския от останалите славянски езици, където този звук не присъства. Гласните звуковете ''а, ъ, о, у'' подлежат на потъмняване ([[Редукция на неударените гласни в българския език‎|редукция]]).

{| class=wikitable
!rowspan="2"|Буква
!rowspan="2"|Звук
!rowspan="2"|Бележка
!colspan="3"|Примери
|-
!Под ударение
!Неударена форма
!Членна морфема или окончание
|- valign="top" align="center"
|а
|{{IPA|a}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/ʌ/}} ([[Редукция на неударените гласни в българския език‎|потъмняване]]), а в членна морфема и в някои глаголни окончания се произнася {{IPA|/ɤ̞/}}
|жена̀ {{IPA|/ʒɛˈna/}}, вода̀ {{IPA|/voˈda/}}
|ста̀вам {{IPA|/ˈstavʌm/}}
|бра̀ва {{IPA|/ˈbravʌ/}}<br />
мъжа̀ {{IPA|/mɐˈʒɤ̞/}}<br/>
чета̀ {{IPA|/ʧɛˈtɤ̞/}}
|- valign="top" align="center"
|е
|{{IPA|ɛ}}
|
|зѐле {{IPA|/ˈzɛlɛ/}}
|пѐсен {{IPA|/ˈpɛsɛn/}}
|
|- valign="top" align="center"
|и
|{{IPA|i}}
|
|син {{IPA|/ˈsin/}}
|ѝстина {{IPA|/ˈistinɐ/}}
|
|- valign="top" align="center"
|о
|{{IPA|ɔ}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/o/}}
|ко̀тка {{IPA|/ˈkɔtkɐ/}}
|боза̀ {{IPA|/boˈza/}}
|
|- valign="top" align="center"
|у
|{{IPA|u}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/o/}}
|сту̀д {{IPA|/ˈstut/}}
|уста̀ {{IPA|/oˈsta/}}
|
|- valign="top" align="center"
|ъ
|{{IPA|ɤ̞}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/ɐ/}}
|ъ̀гъл {{IPA|/ˈɤ̞gɐl/}}
|ка̀мък {{IPA|/ˈkamɐk/}}
|
|- valign="top" align="center"
|ю
|{{IPA|ju}}, {{IPA|ʲu}}
|Йотувано или омекотяващо /u/. В началото на сричка /ju/, в останалите случаи /u/ с омекотяване на предходната съгласна. В неударена форма се редуцира до {{IPA|/jo/}} или {{IPA|/ʲo/}}
|ю̀жен {{IPA|/ˈjuʒɛn/}}
дю̀ля {{IPA|/dʲˈulʲa/}}
|ютѝя {{IPA|/joˈtija/}}
кюфтѐ {{IPA|/kʲoftˈɛ/}}
|господа̀рю {{IPA|/gospoˈdar<sup>j</sup>o/}}
|- valign="top" align="center"
|я
|{{IPA|ja}}, {{IPA|ʲa}}
|Йотувано или омекотяващо /a/. В началото на сричка /ja/, в останалите случаи /a/ с омекотяване на предходната съгласна. В неударена форма се редуцира до {{IPA|/jɐ/}} или {{IPA|/ʲɐ/}}, а в членна морфема и в някои глаголни окончания се произнася {{IPA|/jɤ̞/}} или {{IPA|/ʲɤ̞/}}
|я̀то {{IPA|/ˈjato/}}
бя̀л {{IPA|/ˈbʲal/}}
|ярѐм {{IPA|/jɐrˈɛm/}}
ба̀мя {{IPA|/ˈbamʲɐ/}}
|деня̀т {{IPA|/dɛˈn<sup>j</sup>ɤ̞t/}}<br/>
вървя̀ {{IPA|/vɐrˈv<sup>j</sup>ɤ̞/}}
|}

{| class="wikitable"
|-
!
![[Предна гласна|Предни]]
![[Средна гласна|Средни]]
![[Задна гласна|Задни]]
|-
|Тесни
|'''и''' {{IPA|/i/}}
|
|'''у''' {{IPA|/u/}}
|-
|Полушироки
|'''е''' {{IPA|/ɛ/}}
|'''ъ''' {{IPA|/ɤ̞/}}, {{IPA|/ɤ/}}
|'''о''' {{IPA|/ɔ/}}, {{IPA|/o/}}
|-
|Широки
|
|'''а''' {{IPA|/a/}}, {{IPA|/ɐ/}}
|
|}

=== Съгласни фонеми ===
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
|-
! colspan=2 | 
! colspan=2 | [[Двубърнена съгласна|Двубърнени]]
! colspan=2 | [[Устнено-зъбна съгласна|Устнено-<br />зъбни]]
! colspan=2 | [[Зъбна съгласна|Зъбни]]/<br />[[Венечна съгласна|Венечни]]
! colspan=2 | [[Задвенечна съгласна|Зад-<br />венечни]]
! [[Небна съгласна|Небни]]
! colspan=2 | [[Заднонебна съгласна|Заднонебни]]
|-
! rowspan=2 | [[Носова съгласна|Носови]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 | '''м''' {{IPA|/m/}}
| colspan=2 | 
| colspan=2 | '''н''' {{IPA|/n/}}
| colspan=2 | 
| 
| colspan=2 | 
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 | '''м<sup>ь</sup>''' {{IPA|/mʲ/}}
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| '''н<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ɲ/}}
| colspan=2 | 
|-
! rowspan=2 | [[Преградна съгласна|Преградни]]
! <small>твърди</small>
| '''п''' {{IPA|/p/}}
| '''б''' {{IPA|/b/}}
| colspan=2 | 
| '''т''' {{IPA|/t/}}
| '''д''' {{IPA|/d/}}
| colspan=2 | 
| 
| '''к''' {{IPA|/k/}}
| '''г''' {{IPA|/ɡ/}}
|-
! <small>меки</small>
| '''п<sup>ь</sup>''' {{IPA|/pʲ/}}
| '''б<sup>ь</sup>''' {{IPA|/bʲ/}}
| colspan=2 | 
| '''т<sup>ь</sup>''' {{IPA|/tʲ/}}
| '''д<sup>ь</sup>''' {{IPA|/dʲ/}}
| colspan=2 | 
| 
| '''к<sup>ь</sup>''' {{IPA|/kʲ/}}
| '''г<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ɡʲ/}}
|-
! rowspan=2 | [[Африкат|Преградно-проходни]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| '''ц''' {{IPA|/t͡s/}}
| '''дз''' {{IPA|/d͡z/}}
| rowspan=2 | '''ч''' {{IPA|/t͡ʃ/}}
| rowspan=2 | '''дж''' {{IPA|/d͡ʒ/}}
| 
| colspan=2 | 
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| '''ц<sup>ь</sup>''' {{IPA|/t͡sʲ/}}
| 
| 
| colspan=2 | 
|-
! rowspan=2 | [[Проходна съгласна|Проходни]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 | 
| '''ф''' {{IPA|/f/}}
| '''в''' {{IPA|/v/}}
| '''с''' {{IPA|/s/}}
| '''з''' {{IPA|/z/}}
| rowspan=2 | '''ш''' {{IPA|/ʃ/}}
| rowspan=2 | '''ж''' {{IPA|/ʒ/}}
| 
| '''х''' {{IPA|/x/}}
| 
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 | 
| '''ф<sup>ь</sup>''' {{IPA|/fʲ/}}
| '''в<sup>ь</sup>''' {{IPA|/vʲ/}}
| '''с<sup>ь</sup>''' {{IPA|/sʲ/}}
| '''з<sup>ь</sup>''' {{IPA|/zʲ/}}
| 
| colspan=2 | 
|-
! rowspan=2 | [[Трептяща съгласна|Трептящи]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| colspan=2 | '''р''' {{IPA|/r/}}
| colspan=2 | 
| 
| colspan=2 | 
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| colspan=2 | '''р<sup>ь</sup>''' {{IPA|/rʲ/}}
| colspan=2 | 
| 
| colspan=2 | 
|-
! [[Полугласен звук|Полугласни]]
! <small>меки</small>
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| '''й''' {{IPA|/j/}}
| colspan=2 | 
|-
! rowspan=2 | [[Странична съгласна|Странични]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| colspan=2 | '''л''', {{IPA|/l/}}, {{IPA|/ɫ/}}
| colspan=2 | 
| 
| colspan=2 | 
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| colspan=2 | 
| '''л<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ʎ/}}
| colspan=2 | 
|}

== Азбука и правописни реформи ==
[[Файл:Bulgarian cursive alphabet.png|мини|Вариант на българската ръкописна азбука]]
{{основна|Българска азбука|Транскрибиране на български език|Транслитерация на българските букви с латински}}
През 886 г. България приема [[Глаголица|глаголическата азбука]], създадена от св. св. Кирил и Методий през 60-те години на [[IX век]]. Глаголицата постепенно е заменена с [[кирилица]] – азбука, създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на [[X век]]. Някои букви в кирилицата са заети от [[гръцка азбука|гръцката азбука]]; за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на глаголическите букви.

През XIX век [[БАН|Българското книжовно дружество]] утвърждава [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]]. След [[Освобождение]]то той е кодифициран с някои корекции в нормата, известна като [[Иванчевски правопис]] с българската азбука от 32 букви. В 1921 – 1923 г., по време на земеделската власт, е въведен така нареченият [[Омарчевски правопис]], много сходен с правописа, въведен с комунистическата реформа от 1945 г. С падането на земеделците от власт предишният правопис е възстановен. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е наложена [[Правописна реформа (1945)|комунистическата правописна реформа от 1945 г.]], която е в сила и днес. От азбуката са премахнати буквите {{Кирилица|Ѣ}} ([[Ят|е-двойно]]) (''е/я'' {{IPA|[æː]}}) и {{Кирилица|Ѫ}} ([[голям юс]]) (''ъ<sup>н</sup>/о<sup>н</sup>'' {{IPA|[ɔ̃]}}).

Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи – на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата например позволява надписите по пътните знаци в България да бъдат изписвани и на латиница<ref>[http://www.kat.mvr.bg/prprzdp_09.htm ''„Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата“'', Чл. 39. (3)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110513065043/http://www.kat.mvr.bg/prprzdp_09.htm |date=2011-05-13 }}, kat.mvr.bg</ref> и затова почти всички те се изписват и на двете азбуки. Същото се отнася и за табелите с имената на улиците.

Съвременната българска кирилица има 30 букви:

{| style="text-align:center; margin:auto; border-collapse:collapse"
|-
| '''[[А]] а'''<br />/a/||'''[[Б]] б'''<br />/b/||'''[[В]] в'''<br />/v/||'''[[Г]] г'''<br />/g/||'''[[Д]] д'''<br />/d/||'''[[Е]] е'''<br />/ɛ/||'''[[Ж]] ж'''<br />/ʒ/||'''[[З]] з'''<br />/z/||'''[[И]] и'''<br />/i/||'''[[Й]] ѝ'''<br />/j/
|-
| '''[[К]] к'''<br />/k/||'''[[Л]] л'''<br />/l/||'''[[М]] м'''<br />/m/||'''[[Н]] н'''<br />/n/||'''[[О]] о'''<br />/ɔ/||'''[[П]] п'''<br />/p/||'''[[Р]] р'''<br />/r/||'''[[С]] с'''<br />/s/||'''[[Т]] т'''<br />/t/||'''[[У]] у'''<br />/u/
|-
| '''[[Ф]] ф'''<br />/f/||'''[[Х]] х'''<br />/x/||'''[[Ц]] ц'''<br />/ʦ/||'''[[Ч]] ч'''<br />/tʃ/||'''[[Ш]] ш'''<br />/ʃ/||'''[[Щ]] щ'''<br />/ʃt/||'''[[Ъ]] ъ'''<br />/ɤ/, /ə/||'''[[Ь]] ь'''<br />/ʲ/||'''[[Ю]] ю'''<br />/ju/||'''[[Я]] я'''<br />/ja/
|-
| colspan="10" | <small>(съкратен вариант по отношение на произношението, вижте ''[[Български_език#.D0.A4.D0.BE.D0.BD.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F|Фонология]]'' за по-пълен обзор на звуците)</small>
|}

При предаване на чужди собствени имена на кирилица правилото е те да се [[Транскрибиране на български език|транскрибират на български]] фонетично (освен утвърдените вече имена), доколкото това е възможно и не е в конфликт с някои от правилата за правопис в българския език (като например правилото ''ь'' да се пише само пред ''о''). Звуци, несъществуващи в българския език, като [ø], [y] и други, се предават на кирилица чрез букви или комбинации от букви, означаващи близки звуци, в случая ''ьо'', ''ю'' (пример: ''Гьоте'' за ''Goethe'' [gøte]).

Извън България за български език се използват и други азбуки. В банатската норма на българския език се ползва латиницата, основана на хърватската редакция, а в [[Северна Македония]] се използва [[Македонска азбука|македонската кирилица]].

== Граматика ==
{{Основна|Българска граматика}}

=== Морфология ===
==== Съществително име ====
Скланянето (флексията) на съществителните имена почти изцяло е изчезнала, затова днес се наблюдават [[Падежи и падежни остатъци в българския език|остатъци от падежни форми]]. С преминаването си от синтетичен към аналитичен строеж езикът е установил един общ [[Падеж (граматика)|падеж]] (casus generalis), който най-често е наследник на [[Именителен падеж|именителния падеж]] (номинатив).

При съществителните, прилагателните имена, притежателните местоимения и други съществува изкуствено разграничаването по падеж при членуваните форми в м.р. ед.ч., където в именителен падеж се поставя пълен член, а във [[винителен падеж]] – кратък член.

Това изкуствено разграничение всъщност е много удобно за прилагане на правилото за пълен и кратък определителен член. Когато съществителното (или прилагателното) се намира в именителен падеж (номинатив), то е вършител на действието и отговаря на въпроса „Кой?“, а когато се намира във винителен падеж (акузатив), тогава отговаря на въпроса „Кого?“. Пример: {{цитат|'''Мъжът''' вдигна масата и я захвърли в края на стаята. </br> Иван помоли '''мъжа''' да се отдръпне.|}}

{| class="wikitable"
|-
! !! мъж (м.р.) !! котка (ж.р.)
|-
| Именителен [„Кой?“] || мъж'''ът''' || котка'''та'''
|-
| Винителен [„Кого?“] || мъж'''а''' || котка'''та'''
|-
| Дателен [„Кому?“, „На кого?“] || '''на''' мъж'''а''', мъж'''у''' (остар. или диал.) || '''на''' котка'''та'''
|-
| Родителен [„Чий?“]|| '''на''' мъж'''а''' || '''на''' котка'''та'''
|-
| Звателен || мъж'''о''' || котк'''о''' ''или'' котк'''е'''
|}

Звателният падеж в българския език продължава да съществува и има много широка употреба – както в разговорната реч, така и в художествената литература и народното творчество. Формите „брате“, „земьо“, „майко“, „либе“, „душо“ са форми в [[звателен падеж]].

===== Род =====
В българския език има три [[граматически род]]а: мъжки, женски и среден. Родът на съществителното име до голяма степен може да бъде установено по окончанието. Тези от мъжки род обикновено окончават на съгласна (нулево окончание, ''zero ending''): например ''мъ'''ж''''' [mɤʃ], ''си'''н''''' [sin], ''гра'''д''''' [grat]. Тези от женски род обикновено окончават на ''-а'' или ''-я'': например ''жен'''а''''' [ʒɛˈna], ''дъщер'''я''''' [dɐʃtɛrˈja], ''улиц'''а''''' [ˈulitsɐ]. Съществителните, завършващи на ''-о'' или ''-е'', почти винаги са от среден род: например ''дет'''е''''' [dɛtɛ] и ''езер'''о''''' [ˈɛzɛro], като в редки случаи думи, окончаващи на ''-и'', ''-у'' или ''-ю'', са от среден род (обикновено заемки): ''цунам'''и''''' [tsoˈnami], ''таб'''у''''' [tɐˈbu], ''мен'''ю''''' [mɛˈnju].

==== Числително име ====
Числителното име е дума, с която се означава броят на обектите от дадено множество или поредното място на даден обект в редица обекти от същия клас. Числителните имена се употребяват обикновено заедно с изброими съществителни имена. Според значението си се поделят на бройни (''едно'', ''две'', ''три'' и т.н.) и редни (''първи'', ''втори'', ''трети'' и т.н.), а според състава – на прости (''две'', ''три''), сложни (''петнадесет'', ''двадесет'') и съставни (''триста петдесет и осем''). Особени числителни имена са дробните числителни (''една втора'', ''две трети'', ''три пети'', ''половина'', ''третина'', ''четвъртина'' и др). Ясно е, че всяко дробно числително се състои всъщност от две числителни, следователно е съставно – в числителя стои бройно, а в знаменателя редно. С разговорен стилистичен оттенък са: половина, половин, половинка; третина, третинка; четвърт, четвъртина, четвъртинка. ''Стотинка'' е субстантивирано дробно числително име, което означава <math>\frac{1}{100}</math> от лева.

==== Местоимения ====
{{Основна|Падежни форми на българските местоимения}}

==== Глагол ====
{{Основна|Време (граматика)|Спрежение на глаголите в българския език}}

Настоящото представя спрежение в горепосочените 9 времена на глагола „чета“ (в 1 лице, единствено число, изявително наклонение).

{| class="wikitable" border="1"
|-
!Времена !! Глагол от несвършен вид !! Глагол от свършен вид !! Вторичен несвършен глагол
|-
| Сегашно време || чета || прочета || прочитам
|-
| Минало свършено време || четох || прочетох || прочитах
|-
| Минало несвършено време || четях || прочетях || прочитах
|-
| Минало неопределено време || чел съм || прочел съм || прочитал съм
|-
| Минало предварително време || бях чел || бях прочел || бях прочитал
|-
| Бъдеще време || ще чета || ще прочета || ще прочитам
|-
| Бъдеще време в миналото || щях да чета || щях да прочета || щях да прочитам
|-
| Бъдеще предварително време || ще съм чел || ще съм прочел || ще съм прочитал
|-
| Бъдеще предварително време в миналото || щях да съм чел || щях да съм прочел || щях да съм прочитал
|}

===== Спомагателни глаголи в българския език =====
Спомагателните глаголи в българския език са ''съм'' и ''ща''. ''Съм'' произлиза от формата за 1 л. ед. ч. на старобългарския глагол {{Кирилица|бъıти}}.

==== Частица ====
{{Основна|Частици в българския език}}
Частиците са служебни думи без граматическа форма и без ясен словообразувателен строеж, поради което на много от тях произходът е мъгляв и неясен. Все пак има и такива, чиито корени са известни. Така например ''се'' и ''си'' водят началото си от възвратното местоимение ''се'', ''си''; частицата ''дали'' е образувана от частиците ''да'' и ''ли''; частицата ''де'' е същевременно компонент на частицата ''недей'' и е във връзка със старобългарския глагол {{кирилица|'''дєѣти'''}}; частицата ''ще'', с която се образува формата за бъдеще време на глагола, произхожда от старобългарския глагол {{кирилица|'''хотѣти''' – '''хощѫ'''}}; частицата ''би'' произхожда от старобългарския глагол {{кирилица|'''бъıти'''}}.

В българската морфология се различават три вида частици: такива, които видоизменят или променят смислово-синтактичното съдържание на изречението или на отделни думи в него; такива, с които се образуват граматични форми; такива, с чиято помощ се образуват нови думи.

Често грешѐн е правописът на частиците '''''по-''''' и '''''най-''''', които се пишат разделно, когато се отнасят до глаголи и съществителни имена (''по̀ обичам'', ''най умея'', ''по̀ майстор'', ''по̀ на изток'') и полуслято с думите, към които се отнасят (''по-хубав'', ''най-добър'').

=== Синтаксис ===
Поради [[Аналитичен език|аналитичния характер]] на българския език [[Синтаксис|синтактическите]] отношения на думите в българското изречение не всякога се изразяват чрез формите, присъщи на другите славянски езици със запазена падежна система. Типични за българския са някои предложни конструкции, ''да''-изречения, сказуемно определение след преходни глаголи, словоредни особености и пр.

[[Изречение]]то в българския език се характеризира с четири главни структурно-граматически признака: [[предикативност]] (сказуемост), [[модалност]], [[интонация]] и [[граматическа оформеност]].

По състав и по граматическа структура изреченията могат да бъдат прости и сложни. [[Просто изречение|Простото изречение]] съдържа едно предикативно ядро и изразява относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда, например: ''В безбрежните снежни полета потъват нивя и села'' (Б. Овесянин). [[Сложно изречение|Сложното изречение]] се състои от две или повече прости изречения и образува граматическо, смислово, и интонационно единство. Разликата между прости и сложни изречения има структурен характер. Простото се изгражда само около един предикативен център, а сложното около два или повече. Глаголните времена в сложното изречение са обикновено в съотношение с глаголното време на главното изречение в [[Сложно съставно изречение|сложното съставно изречение]] или във взаимно съотношение и съответствие в [[Сложно съчинено изречение|сложното съчинено изречение]].

=== Пунктуация ===
{{Основна|Пунктуация}}

== Лексикология ==
=== Речников състав на езика ===
Домашната лексика се състои от праславянски, старобългарски и от създадени по-късно думи. Освен славянското словесно богатство, българският език включва и чужди думи, които обикновено преминават през процес на приспособяване, побългаряване и по този начин стават български по форма и употреба. Такива са думи от гръцки и латински произход, от турски, арабски и персийски (ирански), както и от черковнославянски<ref>„Черковнославянският“ език се счита от много езиковеди за вариант на старобългарския (или на среднобългарския) език, който е запазил някои традиционно архаични лексикални и синтактични единици и фонологически особености.</ref> и руски произход.

С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ – „бог“, *rajь – „рай“, *sъto – „сто“, *kǫpati – „къпя“, *gъpanъ – „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ – „топор“, *xvala – „хвала“, *stribogъ – славянски бог на вятъра, *хъrsъ – славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним – Хърсово, и др.

Съвременната българска лексика се състои предимно от славянски думи, като заемки идват особено от гръцкия и [[османски турски език|османския език]]. От османския, освен [[турски]], навлизат и доста [[Персийски език|персийски]] и [[арабски]] думи ([[Диван (мебел)|диван]], [[тефтер]], [[хамал]], пазар, душман, мегдан). От средата на XIX век голяма част от турцизмите се заменят със славянски, които навлизат в българския най-вече от руския език, като неговото влияние се засилва особено по време на [[Народна република България]]. Тези усилия оказват най-вече влияние върху писмения език, като и до днес в разговорния език се използват турцизми. С [[индустриализация]]та навлизат и много технически термини от [[френски език|френския]] (асансьор, монтьор)<ref>{{Цитат книга|last=Веселинов|first=Д.|last2=Ангелова|first2=А.|title=Речник на френските думи в българския език (в 6 тома)|year=2015 – 2017|month=|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-3965-6|pages=}}</ref> и [[немски език|немския]] (аутобан, шайба, щепсел, фойерверк, щаб и др.). В по-ново време с напредъка на информационните технологии в българския език навлизат и много [[английски език|англицизми]] (компютър, лаптоп, дисплей, хардуер и др.).

=== Съвременна българска фразеология ===
{{Основна|Фразеология на съвременния български език}}
Фразеологическите (устойчивите) словосъчетания са несвободни и не се създават в потока на речта, а се употребяват като неразчленена синтактическа цялост, която е готова фразеологическа единица. Това означава, че цялостното значение на фразеологическата структура не се извежда от значенията на отделните думи, а от общото им взаимодействие, в което пораждат семантичната цялостност.

Например да вземем следното изречение: „Избягалият конник ''вдигна на крак'' турците в цялата каза“ (П. Спасов). Под „вдигна на крак“ в никакъв случай не се разбира буквалният смисъл, който е физическото повдигане на крака, а фразеологическият смисъл от взаимодействието на думите в словосъчетанието. Последното може да бъде изравнено по смисъл със съответна единствена дума: в случая подходяща е ''мобилизирам''. Първото значение е „привеждам в бойна готовност, мобилизирам“, а второто – „подтиквам към бързо, енергично действие, мобилизирам за действие“.<ref>Български език (учебник за институтите за начални учители), К. Попов, Ст. Стоянов, М. Янакиев, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1980 г.</ref>

Фразеологическа единица, която по своя семантичен и синтактичен строеж отразява редки и специфични особености, се нарича идиом. Много често са непреводими на други езици: ''бие на очи'' – „прави впечатление“, ''от кол и въже'' – „отвсякъде“, ''от игла до конец'' – „от край до край“.

Според лексикалния си строеж фразеологизмите се делят на фразеологизирани изречения (преди всичко пословици и поговорки – ''Блага реч железни врати отваря''.) и фразеологически съчетания (''на вятъра'', ''на вересия''). Според семантичния си строеж биват [[Фразеологическо срастване|фразеологически сраствания]], [[Фразеологическо единство|фразеологически единства]] и [[Фразеологическо съчетание|фразеологически съчетания]].<ref>Това условно деление на фразеологизмите на подкатегории (според това дали са фразеологизирани изречения, или фразеологически съчетания) е спорно и не се поддържа от всички изследователи на българския език.</ref>

Източници на българската фразеология са народното творчество, като едни от тях са с диалектен белег, а други са общонародни, публицистиката, народните пословици, народните приказки, професионалните изрази, чужда фразеология и словосъчетания с международна употреба (''ахилесова пета''), християнството.

== Юридически статут ==
{{Основна|Официални езици на Европейския съюз|Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз}}

=== Според Конституцията на Република България ===
Според Конституцията на Република България официалният език в републиката е българският<ref>Конституция на Р. България, Глава първа, чл. 3. – ''„Официалният език в републиката е българският.“''</ref> и „изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани“.<ref>Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 1.</ref> Конституцията позволява гражданите, за които българският език не е майчин, да изучават и ползват и своя език, в допълнение към българския.<ref>Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 2. – ''„Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език, да изучават и ползват своя език.“''</ref> Конституцията дава право чрез закони да се определят случаи, в които се използва само официалният език, т.е. българският език.<ref>Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 3. – ''„Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.“''</ref><ref>Конституция на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г. изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.</ref>

== Празници, посветени на българския език ==
{{Основна|Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост|Европейски ден на езиците}}

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
* [[Български книжовен език]]
* [[Книжовен език]]
* [[Национален език]]
* [[Българистика]], [[българска филология]]

=== Уикикниги ===
* [[b:Как да научим децата си на български език в двуезична среда|Как да научим децата си на български език в двуезична среда]]
* [[b:Как да си кирилизираме компютъра|Как да си кирилизираме компютъра]]
* [[b:Как да си кирилизираме мобилния телефон|Как да си кирилизираме мобилния телефон]]

=== Закони и наредби в Уикиизточник ===
* [http://bg.wikisource.org/wiki/Закон_за_транслитерацията Закон за транслитерацията]
* [[s:Н6|Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език]]
* [[s:Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница|Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница]]
* [http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/47/Bulgarian-Russian-English-Language.pdf Free language learning] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091122194447/http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/47/Bulgarian-Russian-English-Language.pdf |date=2009-11-22 }}

== Външни препратки ==
{{Уикикниги|Етимологичен речник на българския език}}
{{Уикикниги|Кратък българско-английски речник на изразите}}
{{Уикикниги|Речник на турските думи в българския език}}
{{Уикикниги|Англо-български речник на компютърните понятия}}
{{commonscat|Bulgarian language}}
* [http://www.promacedonia.org/la/index.html Любомир Андрейчин, ''Из историята на нашето езиково строителство'']
* [http://www.ibl.bas.bg/ Институт за български език към БАН]
* [http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ Интерактивна карта] на диалектната делитба на българския език
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=BUL Българският език в Ethnologue]
* [http://www.balgarskiezik.org/ Списание „Български език“, изд. на БАН] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080130033118/http://www.balgarskiezik.org/ |date=2008-01-30 }}
* [http://www.kroraina.com/b_lang/bl_nasl.html Думи, наследени от прабългарите]
* [http://www.kroraina.com/b_lang/bl_smes.html Смесени българо-славянски изрази]
* [http://www.liternet.bg/publish4/rtrifonova/stb.htm Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV в.], Р. Станкова
* [http://www.liternet.bg/publish13/n_dragova/izcheznalite/vyvedenie.htm Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.)], Н.Драгова
* [http://www.coursdebulgare.yolasite.com/ Курс по български език за франкофони]
* [http://www.valtozovilag.hu/napred/index.html Български училища по света]
* [https://www.vesti.bg/bulgaria/otkoga-ima-bylgarski-ezik-makedonskiiat-ezik-li-e-ili-dialekt-6118627 Откога има български език? Македонският език ли е или диалект]

{{Български език}}
{{Славянски езици}}
{{Официални езици на ЕС}}
{{Портал|Езикознание}}{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Български език| ]]