Преглед на кода на Блез Паскал

{{Личност
| име              = Блез Паскал
| име-оригинал     = Blaise Pascal
| категория        = философ
| описание         = френски философ
| портрет          = Blaise_pascal.jpg
| портрет-описание = 
| роден-място      = [[Клермон-Феран]], [[Франция]]
| починал-място    = [[Париж]], Франция
| националност     = {{Франция}}
| баща             = [[Етиен Паскал]]
| вложки           = {{Личност/Философ
| регион           = [[Западна философия]]
| епоха            = 
| школа            = 
| интереси         = 
| идеи             = [[Облог на Паскал]];<br />Незавършен труд: „Апология на християнската религия“ (издадена като „Мисли“)
| текстове         = 
| образование      = 
| повлиян          = 
| повлиял          = [[Екзистенциализъм|Екзистенциализма]] }}
{{Личност/Учен | категория   = философ
| област      = [[Математика]], [[физика]]
| образование = 
| учил-при    = 
| работил-в   = 
| студенти    = 
| публикации  = 
| известен-с  = [[Триъгълник на Паскал]];<br />[[Теорема на Паскал]];<br />Основополагащи трудове за [[Теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]
| награди     = 
| титла       = 
| членства    = 
| повлиян     = 
| повлиял     = 
}}
| подпис           = 
}}

'''Блез Паскал''' ({{lang|fr|Blaise Pascal}}; {{lang|la|Blasius Pascalis}}) е [[Франция|френски]] [[математик]], [[физик]], [[религия|религиозен]] [[философ]], [[теолог]] и [[писател]].

== Биография ==
Роден е на [[19 юни]] [[1623]] година в [[Клермон-Феран]], департамент [[Пюи дьо Дом (департамент)|Пюи дьо Дом]], Франция, в семейството на [[Етиен Паскал]], любител-математик и високо ерудиран [[юрист]] – съветник при кралския двор. Именно в семейството си, където е възпитан в духа на [[педагогика|педагогическите]] идеи на [[Мишел дьо Монтен]], Паскал получава първоначалните си познания по математика и философия и напредва в тези науки толкова бързо, че си спечелва репутацията на дете-чудо. Всъщност бащата, заел се с образованието на сина си, го въздържа от по-сериозни занимания с математика до 15-годишната му възраст, смятайки, че по-ранното изучаване на толкова сложна [[наука]] пречи на възпитанието. Година по-късно обаче Паскал издава знаменитото ''„Есе за коничните сечения“'' (''Essai pour les coniques''), в което е развита наречената по-късно на негово име „Теорема на Паскал“. Още в юношеска възраст разработва множество класически за математиката и физиката идеи. 17-годишен изобретява оригинална [[сметачна машина]], която по-късно доразработва и за която под названието „Колело на Паскал“ получава кралски [[патент]] през 1649 г.

1646 г. е преломна за мирогледа на Паскал. През тази година баща му заболява тежко и за Блез се грижат двама учени-монаси, последователи на реформистките идеи на [[абат]]а на манастира „Пор Роял“ (''Port-Royal-des-Champs'') Сен Сиран, който проповядва идеите на [[Корнелий Янсен]], че само [[Бог|Божествената]] благодат може да спаси човека, стига той самият да достигне до нея. Не след дълго Паскал прегръща идеите на [[янсенизъм|янсенизма]] и става техен ревностен последовател и проповедник. Под негово влияние сестра му Жаклин, дотогава твърде популярна красавица в светските среди на [[Париж]], полага [[монах|монашески]] обет. Самият Блез Паскал се решава на подобна стъпка малко по-късно, а междувременно продължава задълбочените си занимания в областта на математиката и физиката.

През нощта на 23 ноември 1654 г. „около 10 и половина вечерта“ Паскал преживява духовен обрат. Влязъл в мистичен контакт с Бога, той се оттегля от светските дела и се посвещава на [[Иисус Христос]]. Това свое преживяване той записва на парче [[пергамент]], което зашива в подгъва на дрехата си и носи със себе си цял живот. Намерено е след смъртта му. Този текст, известен като „Амулетът на Паскал“ или „Memento“ („Помни!“), самият Паскал нарича „Feu“ – „огън“.

Постепенно Паскал става все по-близък до кръга на янсенистите и обществото, свързано с „Пор Роял“, участва с категорична позиция в религиозните спорове от онова време. Последните си години прекарва именно в тази обител. Тежко болен – [[мигрена]], хронично болни зъби, [[Хронична бъбречна недостатъчност|бъбречна недостатъчност]], в края на живота си той се посвещава изцяло на [[християнството]] и пише знаменитите „''Мисли''“ (бележки, които си води за създаването на така и ненаписания бъдещ труд „''Апология на християнството''").

Умира на [[19 август]] [[1662]] година в Париж на 39-годишна възраст. Погребан е в църквата „Сент Етиен дю Мон“ в Париж.

== Научна дейност ==
=== Математика ===
С приносите си в няколко различни математически дисциплини Паскал се нарежда сред универсалистите в математиката. Признат е и за един от основоположниците на [[Теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] съвместно с [[Пиер Ферма]], и на [[хидростатика]]та заедно с [[Галилео Галилей]] и [[Симон Стевин]].

Първия си математически резултат Паскал получава на 16 години: в статия за [[Конични сечения|коничните сечения]] формулира една от важните [[Теорема|теореми]] на [[проективна геометрия|проективната геометрия]], а именно, че пресечните точки на срещулежащите страни на всеки [[шестоъгълник]], вписан в конично сечение, лежат на една [[права]].

[[Файл:Pascal triangle small.png|мини|240px|Триъгълник на Паскал]]
Паскал посвещава ред свои трудове на аритметичните редове и [[биномен коефициент|биномните коефициенти]]. В ''„Трактат за аритметическия триъгълник“'' дава определение на т. нар. „[[триъгълник на Паскал]]“ (още наричан „''характеристичен триъгълник“'') – таблица, в която коефициентите на разлагането на <math>(a + b)^n</math> са разположени във вид на [[триъгълник]]. Чрез [[математическа индукция]] той показва как биномните коефициенти се получават от тази таблица, а също и приложението им в [[комбинаторика]]та и теорията на вероятностите. Самият термин „комбинаторика“ е въведен именно от Паскал.<ref>''„Математически термини“'', Н. В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984</ref>

Голям принос има Паскал и към [[инфинитезимално смятане|пресмятането на безкрайно малките и безкрайно големите числа]] и [[геометрия]]та. Изследвайки свойствата на [[циклоида]]та, той предлага общи методи за определяне на [[ректификация|дължината]], [[квадратура]]та и центъра на тежестта на различни [[крива|криви]] ([[архимедова спирала]], [[парабола]]). В ''„Трактат за синусите на четвъртината от кръга“'', изчислявайки [[Списък с интеграли на тригонометрични функции|интегралите на тригонометричните функции]], в частност [[тангенс]]а, въвежда [[елиптичен интеграл|елиптичните интеграли]], които по-късно играят голяма роля в [[Математически анализ|математическия анализ]] и неговите приложения. Доказва редица теореми, отнасящи се към [[интегриране по части|интегрирането по части]].<ref>''„Выдающиеся математики“'', А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987</ref>

Още през 1642 г. Паскал конструира изчислителна машина за две аритметични операции. Той се приема за конструктор на първия цифров [[калкулатор]].

=== Физика ===
Съвсем млад, Паскал възпроизвежда и продължава някои от експериментите на [[Еванджелиста Торичели]] и се опитва да обобщи неговите изводи. Често организира публични демонстрации на тези си опити, но поради неумелото боравене с химикали като [[живак]] получава сериозни здравословни увреждания. След срещата си с [[Рене Декарт]] през 1647 г. публикува „''Новите опити, свързани с пустотата''“ (на френски: Expériences nouvelles touchant le vide). През следващата година извършва знаменитите си барометрични експерименти, дали път на развитието на [[хидродинамика]]та и хидростатиката, разрушили старите представи, че „природата се бои от празнотата (пустотата)“. Тези експерименти имат както теоретичен, така и практически характер – например усъвършенствани са конструкциите на [[барометър]]а и [[хидравлична преса|хидравличната преса]]. Тогава се оформя и известният „[[Закон на Паскал]]“, според който във всички точки от една [[течност]] действието на повърхностните сили е еднакво.

Запазени са само предварителни бележки за трактата ''„Наука за пустотата“'', в който Паскал призовава за еманципиране на науката от религията относно [[методология]]та, а също и за синтез между постиженията в тези две области на човешкото познание.

По-късно Паскал пише и трактатите ''„За равновесието на течностите“'' и ''„За теглото на въздуха“''.

=== Литература ===
Паскал не пише чисто [[художествена литература|художествена]] [[проза]]. Най-близки до това определение са неговите „''Писма до един провинциал''“, съдържащи оригинална [[ирония]], умело боравене със [[стилистична фигура|стилистичните фигури]] и [[троп]]и. Литературното наследство на Паскал се състои основно във влиянието, което той оказва на бъдещите писатели – и като стил, и като мисъл – [[Франсоа дьо Ларошфуко]], [[Мадам дьо Лафайет]], [[Сьорен Киркегор]], [[Фьодор Достоевски]], [[Хорхе Луис Борхес]] и др.

=== Философия и теология ===
==== Представа за Бога ====
Паскал разбира Бога като лично същество, но независимо от това във философските си разработки той често го отъждествява с [[Вселена]]та. Под „Вселена“ обаче ученият не разбира само видимата и достъпна за [[емпиризъм|емпиричното]] познание Вселена, но и нейните духовни аспекти – в този смисъл употребата на термина „[[пантеизъм]]“ е неуместна. В своите ''„Мисли“'' Паскал дава едно доста популярно впоследствие геометрично определение на Бога-Вселена:
{{цитат|''Безкрайна невъобразима [[сфера]], чийто център е навсякъде, а [[окръжност]]та – никъде.''}}

Това разбиране намира отзвук както у преките му последователи като [[Джордано Бруно]], така и в по-ново време – в изкуствоведските трактати на [[Павел Флоренски]] или в [[есе]]тата на [[Борхес]].

==== „Доказателство“ за съществуването на Бога ====
Изложено във втората група фрагменти от неговите ''„Мисли“'', това не е истинско „доказателство“ в смисъла, влаган от [[Средновековие|средновековните]] [[теология|теолози]] като [[Тома Аквински]]. Всъщност Паскал по-скоро полемизира и задава етични категории, отколкото се занимава с научни обосновки.

Това доказателство е известно като „Облог на Паскал“. Той си представя двама души, които се обзалагат дали съществува Бог или не. Облогът е съдбоносен, залогът е проектиран във Вечността и не е нещо друго освен „вечния живот“. Ако облога спечели този, който залага на това, че Бог не съществува, той на практика не печели залога, тъй като, ако Бог не съществува, няма и вечен живот. Но ако загуби, той губи всичко. Съответно, ако този, който се е обзаложил, че Бог съществува, в случай че спечели облога, печели висшата награда, но ако изгуби облога, не губи нищо. Затова и според Паскал чисто умозрително е по-добре човек да заложи на съществуването на Бог, отколкото да го отхвърля.

==== Апология на християнството ====
Основните християнски [[Апологетика|апологетски]] възгледи на Паскал са изложени в „''Мисли''“. Повечето фрагменти говорят, че той е смятал не толкова да приведе позитивни доводи, а по-скоро да обори несъстоятелността на своите опоненти. Пример за това е фрагментът, в който оборва тезите на възникналата приблизително по негово време тенденция за отричане на историчността на Иисус Христос. Паскал разсъждава така:
{{цитат|''Ако апостолите се бяха наговорили да излъжат… Ако всеки от тях е утвърждавал една лъжа… По времето, когато християнството е било гонено, поне един от тях под заплахата от мъчения, или което е по-лошо – поради съблазънта от светски облаги, беше признал своето лъжесвидетелство, то цялата постройка на християнството би рухнала. В случая ние обаче имаме твърдото свидетелство на десетки мъже.''}}

==== Етика и гносеология ====
Като замисъл за своите ''„Мисли“'' Паскал е имал идеята да запознае [[скептицизъм|скептика]] и невярващия с истините на християнството и доказателствата за неговата автентичност. Той използва метод, основан на [[Психология|психологическия]] експеримент, с който иска да разкрие пред невярващия нищожността на човешкото съществуване без Бога. Скептиците и догматиците (включително религиозни) могат да достигнат само до половинчати истини. Така постепенно Паскал води до идеята за [[грехопадение]]то, чието състояние обяснява тъкмо като липса на истинско познание. Трудът, забавленията и науките сами по себе си не водят до цялостно и пълноценно разбиране на човека, света, вселената и Бога. Достигайки до разбирането за своето нищожество, според Паскал човек трябва да се обърне към Бога и оттам да търси вечните [[морал]]ни ценности.

В ''„Мисли“'' [[етика]]та има подчертано [[Гносеология|гносеологичен]] характер. Тези две философски сфери се преплитат тясно в творчеството на философа. По-конкретни параметри на етичните възгледи на Паскал придобиват в ''„Писма до един провинциал“'', но там те имат именно конкретен и [[полемика|полемичен]] характер и са далеч от цялостното философско обобщаване.

==== Полемични идеи ====
Паскал пише своите (18) ''„Писма до един провинциал“'', за да опонира на господстващите тогава възгледи на [[католическата църква]] и по-специално на [[йезуити]]те. В тях Паскал (за разлика от по-късните ''„Мисли“''), подлага на директна критика възгледите на опонентите си. Приживе ''„Писмата“'' му не са издавани официално, но са отпечатани и тайно се разпространяват, като оказват огромно влияние върху съвременниците му. На основна критика са подложени [[казуистика]]та и специфичната интерпретация на моралните категории, характерни за йезуитите по това време.

==== Общество ====
Паскал използва традиционния по негово време синтез между [[религия]], [[космогония]] и [[метафизика]]. Въпреки това той отхвърля [[теокрация|теократичното]] устройство на обществото, определяйки религията като лично дело и въпрос на интимно разбиране. Доброто обществено устройство зависи от личния морал на управниците, а не от някаква система, върху която то може да бъде изградено. Според Паскал и най-доброто обществено устройство може да бъде опорочено от лошите лични качества на неговите управници.

== Термини, свързани с името на Блез Паскал ==
* [[Закон на Паскал]]
* [[Триъгълник на Паскал]]
* [[Паскал (единица)|Паскал]] – единица за [[налягане]]
* [[Паскал (език)|Паскал]] – [[език за програмиране]]
* ''Паскалина'' – механична [[сметачна машина]]

== Произведения ==
* ''„Есе за коничните сечения“'' (Essai pour les coniques) 1639
* ''„Нови опити за пустотата“'' (Expériences nouvelles touchant le vide) 1647
* ''„За равновесието на течностите“'' (Traités de l'équilibre des liqueur) 1663
* ''„За теглото на въздуха“'' (Traités de la pésanteur de la masse de l’air) 1665
* ''„Писма до провинциалиста“'' (Lettres provinciales) – 1656 – 1657
* ''„Молитва за благото на болестите“'' (Prière pour demander à Dieu le bon usages des maladies) 1779
* ''„Мисли“'' (Pensées) – публикувани посмъртно
* ''„За пустотата“'' – непубликувана, след смъртта на автора са намерени фрагменти.

== Източници ==
<div class="references-small"><references /></div>

== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Блез Паскал}}
* {{икона|en}} {{gutenberg author|Pascal+Blaise|Blaise Pascal}}
* {{икона|en}} {{nndb name|976/000024904|Blaise Pascal}}
* {{икона|fr}} John F Ross, [http://embor.embopress.org/content/5/1S/S7 Pascal's legacy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180707010612/http://embor.embopress.org/content/5/1S/S7 |date=2018-07-07 }}, 2004
* {{икона|ru}} [http://www.peoples.ru/science/physics/blaise_pascal/ Очерк за Паскал в Peoples.ru]
* {{икона|en}} [http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Mathematicians/Pascal.html Математическа биография на Блез Паскал], MacTutor

{{Философи рационалисти}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Паскал, Блез}}
[[Категория:Френски математици]]
[[Категория:Френски философи]]
[[Категория:Френски физици]]
[[Категория:Християнски философи]]
[[Категория:Апологети]]
[[Категория:Френски богослови]]
[[Категория:Хуманисти]]
[[Категория:Мистици]]
[[Категория:Родени в Клермон-Феран]]
[[Категория:Починали в Париж]]