Преглед на кода на Бисмут

{{Химичен елемент
	
| вид				=блестящ, сребристо-кафяв метал
| картинка			=Bismuth crystals and 1cm3 cube.jpg
	
| име				=Бисмут
| вляво				=[[Олово]]
| вдясно			=[[Полоний]]
| отгоре			=[[Антимон|Sb]]
| отдолу			=[[Московий|Mc]]
| група				=15
| период			=6
| блок				=p
| серия				=слаб метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 4f<sup>14</sup> 5d<sup>10</sup> 6s<sup>2</sup> 6p<sup>3</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 32, 18, 5
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=208,9804
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=160
| атомен_радиус2		=143
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=148±4
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=207
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			=5, 4, '''3''', 2, 1, −1, −2, −3
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=Bi<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (киселинен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=2,02
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=703
| йон_потенциал2		=1610
| йон_потенциал3		=2466
| йон_потенциал4		=4370
| йон_потенциал_коментар	=([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=ромбоедрична
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=9780
| плътност_коментар		=
| топене_K			=544,7
| топене_коментар		=
| кипене_K			=1837
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=2,1368×10<sup>-5</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=11,3
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=179
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=941
| налягане_пара_T10		=1041
| налягане_пара_T100		=1165
| налягане_пара_T1k		=1325
| налягане_пара_T10k		=1538
| налягане_пара_T100k		=1835
| скорост_звук			=1790
| скорост_звук_коментар		=при 20 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=122
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=7,7×10<sup>5</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=1,29
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=7,97
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=32
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=12
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=31
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0,33
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=2,25
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=70 – 95
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=от [[немски език|немското]] ''Wismuth (Weisse Masse)'' – ''„бяла маса, бяло вещество“''
| открит_от			=Клод Франсоа Жофроа
| открит_през			=1753 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Bi|масово_число=207|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=31,55 г.|тип_разпад=[[бета-разпад|β<sup>+</sup>]]|продукт_символ=Pb|продукт_масово_число=207}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Bi|масово_число=208|честота=синт.|период_полуразпад=3,68×10<sup>5</sup> г.|тип_разпад=β<sup>+</sup>|продукт_символ=Pb|продукт_масово_число=208}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Bi|масово_число=209|честота=100 %|период_полуразпад=1,9×10<sup>19</sup> г.|тип_разпад=[[алфа-разпад|α]]|продукт_символ=Tl|продукт_масово_число=205}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Bi|масово_число=210|честота=[[радиоизотоп|радио]]|период_полуразпад=5,012 дни|тип_разпад1=β<sup>-</sup>|продукт_символ1=Po|продукт_масово_число1=210|тип_разпад2=α|продукт_символ2=Tl|продукт_масово_число2=206}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Bi|масово_число=210''m''|честота=синт.|период_полуразпад=3,04×10<sup>6</sup> г.|тип_разпад1=[[изомерен преход|ИП]]|продукт_символ1=Bi|продукт_масово_число1=210|тип_разпад2=α|продукт_символ2=Tl|продукт_масово_число2=206}}
| изотопи_коментар		=
}}

'''Бисмутът''' ('''Bi''') ({{lang|la|Bismuthum|на=от}}) е [[химичен елемент]] от [[група 15 на периодичната система]]. Той е сребристо-кафяв, изключително слабо радиоактивен крехък [[метал]] с лек розов оттенък. В сух въздух е химически устойчив. При загряване реагира с [[кислород]] (Bi<sub>2</sub>O<sub>3</sub>), [[халогени]], [[азотна киселина]], алкални основи.

Самородният бисмут се среща в минералите [[бисмутинит]] Bi<sub>2</sub>S<sub>3</sub>, [[бисмутит]] (BiO)<sub>2</sub>CO<sub>3</sub> и др.

== Находища ==
{| class="wikitable"
|+ Добити количества и преработка <br><small>Количества в тонове (2006)</small>
! Място
! Държава
! Добиване
! Преработка
|-
| 1 || {{CHN}} || 3000 || 8500
|-
| 2 || {{MEX}} || 1180 || 1180
|-
| 3 || {{PER}} || 950 || 600
|-
| 4 || {{CAN}} || 190 || 250
|-
| 5 || {{KAZ}} || 140 || 115
|-
| 6 || {{BOL}} || 70 || 3
|-
| 7 || {{RUS}} || 55 || 11
|-
| 8 || {{BUL}} || 40 || 35
|-
| 9 || {{ROM}} || 40 || 30
|-
| 10 || {{BEL}} || - || 800
|-
| 11 || {{JPN}} || – || 510
|-
| 12 || {{ITA}} || – || 5
|}

== Получаване ==
Бисмутът се получава при взаимодействие на сулфида му с желязо:

:<chem>Bi2S3 + 3Fe->2Bi + 3FeS</chem>,

или при последователно провеждане на процесите:

:<chem>2Bi2S3 + 9O2->2Bi2O3 + 6SO2 ^</chem>;
:<chem>Bi2O3 + 3C->2Bi + 3CO ^</chem>.

== Свойства ==
=== Физични свойства ===
Метал със сиво-кафяв до сиво-розов цвят и метален блясък, в твърдо агрегатно състояние. Бисмутът няма [[алотропия|алотропни форми]].

Металните му характеристики са много по-ясно изразени, в сравнение с [[арсен]]а и [[антимон]]а. Бисмутът е един от тези метали, които подобно на [[германий]] и [[галий]] увеличават обема си при втвърдяване (+3,3%). Бавното втвърдяване води до образуването на много характерни едри кристали. За разлика от повечето метали, електрическото му съпротивление е по-голямо в твърдо състояние отколкото в течно.

=== Химични свойства ===
С металите образува сплави, за разлика от другите елементи в група 15, които образуват соли. Проявява както окислителни, така и редукционни свойства. С кислорода реагира при нагряване. Водородното му съединение BiH<sub>3</sub> (бисмутин) е нестабилно, защото при стайна температура се разпада.

== Изотопи ==
Най-разпространеният изотоп на бисмута (<sup>209</sup>Bi) проявява изключително слаба радиоактивност.<ref>[https://physicsworld.com/a/bismuth-breaks-half-life-record-for-alpha-decay/ Bismuth breaks half-life record for alpha decay], physicsworld.com</ref>

{| class="wikitable"
|+ Изотопи
! [[Изотоп]] || [[Честота на изотопа|Честота]] || [[Период на полуразпад|Период на<br> полуразпад]] || [[Радиоактивен разпад|Тип<br> разпад]] || [[Енергия на разпад|Енергия на<br> разпада]] М[[електронволт|eV]] || [[Продукт на разпад|Продукт на<br> разпада]]
|-
| <sup>205</sup>Bi
| [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]]
| 15,31 д.
| [[електронен захват|ε]]
| 2,708
| [[олово|<sup>205</sup>Pb]]
|-
| <sup>206</sup>Bi
| [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]]
| 6,243 д.
| [[електронен захват|ε]]
| 3,758
| [[олово|<sup>206</sup>Pb]]
|-
| <sup>207</sup>Bi
| [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]]
| 31,55 г.
| [[електронен захват|ε]]
| 2,399
| [[олово|<sup>207</sup>Pb]]
|-
| <sup>208</sup>Bi
| [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]]
| 3.368.000 г.
| [[електронен захват|ε]]
| 2,880
| [[олово|<sup>208</sup>Pb]]
|}

== Приложение ==
Използва се за леснотопими сплави, печатарски сплави и сплави за мощни постоянни магнити; стопеният бисмут – като топлоносител в ядрената енергетика; съединенията му – за пигменти, свързващи вещества, антисептични средства и медикаменти.

До 1975 г. основния пазар за бисмута е бил във фармацевтичните продукти, които използвали около 40 % от произведения бисмут. [[Франция]] е била един от основните потребители с около 1000 тона годишно. Малки количества били използвани при лечението на диария, а по-големи – при запек. Много инциденти, някои фатални, довели до въвеждане на забрана от френските власти за употребата на бисмут във фармацевтичната индустрия в страната, а това от своя страна довело до срив на пазара му. Малки количества бисмут продължават да бъдат предписвани в други страни – САЩ и Азия. Използва се при лечението на диария и стомашни киселини<ref name="БМЭ-3изд-ТОМ-4">{{cite book|last= Моторкина Р. К., Новицкая Н. Я., Швайкова М. Д |first=|editor=главен ред. Б. В. Петровский|title=Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома)|url=|accessdate=1 юни 2018|edition=3 издание|volume= 4. Валин – Гамбия [http://бмэ.орг/index.php/Категория:Том_4 ''(Валин – Гамбия)'']|year=1977|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|pages= 576|chapter= Бисмут ''(Висмут)'' |chapterurl=http://бмэ.орг/index.php/ВИСМУТ |lang=ru}}</ref>. Не много отдавна е било установено, че бисмутовият нитрат [Bi(NO<sub>3</sub>)<sub>3</sub>] в комбинация с антибиотик е ефикасно средство срещу бактериите, причиняващи стомашни язви.

В днешно време, фармацевтичният сектор отчита консумация на бисмут от 10 до 15 %.

През 16 век е бил използван от художниците като бял основен пигмент, а промишленото производство на метала е започнало в [[Саксония]] през около 1830 година.

== Източници ==
<references/>

{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Метални елементи]]