Преглед на кода на Барий

{{Химичен елемент
	
| вид				=сребристо-сив метал
| картинка			=Barium unter Argon Schutzgas Atmosphäre.jpg
	
| име				=Барий
| вляво				=[[Цезий]]
| вдясно			=[[Лантан]]
| отгоре			=[[Стронций|Sr]]
| отдолу			=[[Радий|Ra]]
| група				=2
| период			=6
| блок				=s
| серия				=алкалоземен метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 6s<sup>2</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 18, 8, 2
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=137,327
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=215
| атомен_радиус2		=253
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=215±11
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=268
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''2''', 1
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=BaO (силно основен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=0,89
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=502,9
| йон_потенциал2		=965,2
| йон_потенциал3		=3600
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична обемноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=3510
| плътност_коментар		=
| топене_K			=1000
| топене_коментар		=
| кипене_K			=2118
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=39,125×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=7,12
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=142
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=911
| налягане_пара_T10		=1038
| налягане_пара_T100		=1185
| налягане_пара_T1k		=1388
| налягане_пара_T10k		=1686
| налягане_пара_T100k		=2170
| скорост_звук			=1620
| скорост_звук_коментар		=при 20 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=205
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=2,9×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,332
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=18,4
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}}
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=13
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=4,9
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=9,6
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=1,25
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=от [[гръцки език|гръцкото]] ''βαρύς'' – ''„тежък“''
| открит_от			=[[Карл Вилхелм Шееле]]
| открит_през			=1772 г.
| изолиран_от			=[[Хъмфри Дейви]]
| изолиран_през			=1808 г.
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Ba|масово_число=130|честота=0,11 %|период_полуразпад=(1,6±1,1)×10<sup>21</sup> г.|тип_разпад=[[двоен електронен захват|εε]]|продукт_символ=Xe|продукт_масово_число=130}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=132|честота=0,1 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Ba|масово_число=133|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=10,51 г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Cs|продукт_масово_число=133}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=134|честота=2,42 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=135|честота=6,59 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=136|честота=7,85 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=137|честота=11,23 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=138|честота=71,7 %|firstlinks=no}}
}}

'''Барият''' ('''Ba''') е [[химичен елемент]], сребрист мек [[метал]] от групата на [[алкалоземен метал|алкалоземните метали]] (група 2), период 6, с [[атомен номер]] 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление +1 и +2, като +2 е най-характерна. Висшият оксид е силно основен.

== Откриване ==
Минералът [[барит]] (BaSO<sub>4</sub>) е известен като „тежък камък“ в началото на 16 век.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954322-831-7|pages=177 – 179}}</ref> Тогава алхимиците се надяват, че съдържа злато, поради което го нагряват с дървени въглища, но така се получава само фосфоресциращото вещество BaS.

Барият е открит като бариев оксид в [[минерал]]а ''магнезия'' ([[магнезиев оксид]]) през 1772 г. от [[Карл Вилхелм Шееле|Карл Шееле]].

През 1774 г. Шееле изследва минерала пиролузит (MnO<sub>2</sub>). Пре пречистването му той отделя незначително количество BaO, който првръща в сулфат. Изпраща няколко такива кристала на своя колега Йохан Готлиб Ган, откривателя на мангана. Месец по-късно Ган установява, че този сулфат е идентичен на барит.

През 1808 г. Хъмфри Дейви изолира елемента в чист вид чрез електролиза.

Името на бария произлиза от [[гръцки език|гръцки]], което означава ''„тежък“.''

== Разпространение ==
Барият е сравнително широко разпространен елемент и със своите 0,05% е на 14-о място по разпространение сред елементите в земната кора.<ref name=":0" /> Той е сравнително силно активен и винаги е свързан с други елементи под формата на [[минерал]]и – главно под формата на минералите барит (BaSO<sub>4</sub>) и витерит (BaCO<sub>3</sub>), които се добиват по минен начин. Минералът бенетоит (BaTiSi<sub>3</sub>O<sub>4</sub>), който се смята за скъпоценен камък, се среща много рядко, в обкръжение с други минерали. Въпреки че барият има свои минерали и е съсредоточен на определени места в земната кора, той е силно разсеян.

== Физични свойства ==
Барият е сребристобал блестящ метал с много висока [[температура на топене]]. Има атомно тегло 137,327. Барият е малко по-твърд от оловото. Има кубично стеноцентрична кристална решетка. Притежава средна твърдост<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=91 – 107}}</ref> и се поддава на механична обработка.

=== Изотопи ===
Барият има седем стабилни изотопа: <sup>130</sup>Ba, <sup>132</sup>Ba, <sup>134</sup>Ba, <sup>135</sup>Ba, <sup>136</sup>Ba, <sup>137</sup>Ba, <sup>138</sup>Ba.

Два от стабилните изотопи на бария имат период на полуразпад – <sup>130</sup>Ba (>4×10<sup>21</sup> г., двоен β<sup>+</sup>–разпад) и <sup>132</sup>Ba (>3×10<sup>20</sup> г., двоен β<sup>+</sup>–разпад), които времена на полуразпад са многократно по-големи от възрастта на Земята.

Получени и изследвани са 32  [[радиоактивност|радиоактивни]] [[изотоп]]а на бариа, Най-дългоживущият от тях е <sup>133</sup>Ba, който има период от 10,5 години. Останалите имат живот дни, часове, секунди и части от секундата. Известни са и 9 изомера в областта ''A'' от 115 до 153.<ref name=":0" />

Радиоактивните изотопи с ''A'' от 138 до 145 са продукти от деленето на урана.<ref name=":0" />

== Химични свойства ==
Барият е двувалентен и има електронната структура KLMN5s<sup>2</sup>5p<sup>6</sup>'''6s<sup>2</sup>''' – прибавя 6s-електрон се в сранение с Cs. Има ясноизразен електроположителен характер.<ref name=":1" />

Свойствата на бария са подобни на тези на стронция и калция. Притежава редуциращи свойства:

<chem>3Ba + Al2S3 -> 3BaS + 2Al</chem>.<ref name=":0" />

Той реагира екзотермично с [[кислород]]а при стайна температура:

<chem>2Ba + O2 -> 2BaO + Q</chem>.

На въздух се покрива с жълта корица от оксид, пероксид, хидроксид и нитрат.<ref name=":1" />

Барият и неговите летливи соли горят със зелен (жълто-зелен) пламък.<ref name=":1" />

Разтваря се в течен амоняк, като механизмът на възламеняването е аналогичен на този при алкалните метали. От разтвора е изолирано твърдо амонячно съединение с медно-златист цвят, което лесно се разлага:

<chem>Ba(NH3)6 -> Ba(NH2)2 + 4NH3 + H2</chem>.<ref name=":1" />

Самовъзпламениява се при удар и реагира лесно с [[неметал]]и:

<chem>Ba + H2 -> BaH2</chem>;

<chem>Ba + Cl2 -> BaCl2</chem>;

<chem>Ba + S -> BaS</chem>.

Взаимодейства силно с киселините:

<chem>Ba + 2HCl -> BaCl2 + H2 ^</chem>.

Лесно разлага водата, образувайки хидроксид:

<chem>Ba + 2H2O -> Ba(OH)2 + H2 ^</chem>.

== Съединения ==
Химичната връзка в съединенията на бария е в голяма степен йонна. Йонът Ba<sup>2+</sup> има конфигурация на благороден газ, оказващ слабо поляризиращо действие, поради което съединенията му са предимно безцветни. Оцветяването при някои от тях се дължи на аниона. Здравата връзка в съединенията на бария и голямата енергия на кристалната решетка определя малката разтворимост на някои негови съединения – флуорид, сулфат, фосфат, карбонат и оксалат.<ref name=":1" /> Солите с анионите Cl<sup>-</sup>, Br<sup>-</sup>, I<sup>-</sup>, S<sup>2-</sup>, CN<sup>-</sup>, NO{{Индекси|b=3|p=-}}, CH<sub>3</sub>COO<sup>-</sup> и SCN<sup>-</sup> са много разтворими.

=== Халогениди ===
Бариевите халогениди се получават при взаимодействие на с BaCO<sub>3</sub> и съответната халогеноводородна киселина:<ref name=":1" />

<chem>BaCO3 + 2HX -> BaX2 + H2CO3</chem>.

Бариевият дифлуорид се използва в безоксидните стъкла.

Бариевият дихлорид кристализира с 2 молекули вода – BaCl<sub>2</sub>•2H<sub>2</sub>O, което е уникално за 2 група.<ref name=":1" /> Той намира приложение като реактив за откриване на  SO{{Индекси|b=4|p=-}} йони и в селското стопанство за борба с някои вредители по растенията.<ref name=":0" />

=== Оксиди и хидроксид ===
Бариевият оксид има йонна връзка, висока температура на топене и кристализира в кубична сингония тип NaCl.<ref name=":1" />

Бариевият оксид се получава при термична дисоцияция на BaCO<sub>3</sub>:

<chem>BaCO3 ->[{1360°C}] BaO + CO2 ^</chem>

Получава се по-лесно при тепмично разлагане на Ba(NO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>:

<chem>2Ba(NO3)2 ->[{1000°C}] 2BaO + 4NO2 + O2</chem>.

В пламъка на водородната горелка излъчва ярка светлина. Реагира с H<sub>2</sub>O и CO<sub>2</sub> до карбонат.

Бариевит пероксид е стабилно съединение. Получава се при нагряване на BaO в струя кислород:

<chem>2BaO + O2 <=>[{600°C}][{800°C}] 2BaO2</chem>.<ref name=":1" />

Бариевият дихидроксид се доближава до алкалните основи.<ref name=":1" /> Кристализира в хидратна форма – Ba(OH)<sub>2</sub>•8H<sub>2</sub>O. Много наситен разтвор на Ba(OH)<sub>2</sub> под названието ''баритова вода'' се използва като чувствителен реактив за откриването на CO<sub>2</sub>.

=== Съединения с кислородсъдържащи киселини ===
Анионите на кислородсъдържащите киселини са големи по размери, симетрично изградени и затова сравнитетлно слабо се поляризират при взаимодействие с бария.<ref name=":1" />

Най-важните неразтворими соли на бария са карбонатите, оксалатите, хроматите, фосфатите и нитратът.<ref name=":0" />

Бариевият карбонат може да бъде получен от BaO. Взаимодейства сравнително лесно с TiO<sub>2</sub>:

<chem>BaCO3 + TiO2 ->[{700-800°C}] BaTiO3 + CO2 ^</chem>.<ref name=":0" />

Бариевият титанат е ценен сенгетоелектрик и пиезоелектрик с висок коефициент на [[Диелектрична константа|диелектричната константа]].<ref name=":0" />

Бариевият сулфат се използва за смазка при пробиването на петролни кладенци и в рентгенографска диагностика на храносмилателната система, тъй като поглъща рентгеновите лъчи. Служи и за пълнител при производството на различни видове гума и на по-висококачествена хартия.<ref name=":0" /> Смес от BaSO<sub>4</sub> и ZnS е бялата боя ''литопон'', която не потъмнява на въздух.<ref name=":1" /> Получава се при смесване на разтвори от бариев сулфид и цинков сулфат:

<chem>BaS + ZnSO4 -> BaSO4 + ZnS</chem>.

Бариевят нитрат кристализира безводен – BaNO<sub>3</sub>. Разлага се при загряване до нитрит, а след това дава оксид. В присъствие на окислител и горливо вещество, например KClO<sub>4</sub>, S, C, оцветява пламъка в характерно жълто-зелено и се използва за фойерверки.<ref name=":1" />

Известни са разтворими бариеви соли с оксокиселините на хлора.

=== Други съединения ===
Бариевият хидрид се получава при директен синтез на елементите при загряване. Това е бяло кристално вещество с йонна връзка и прилича на хидридите на алкалните метали.<ref name=":1" /> При загряване във въздуха изгаря:

<chem>BaH2 +O2 ->[{t°}] BaO + H2O</chem>.

Реагира с водата:

<chem>BaH2 + H2O -> Ba(OH)2 + H2 ^</chem>.

При висока темепература барият дава карбид и силицид. Нитридът (Ba<sub>3</sub>N<sub>2</sub>) се получава чрез пряк синтез при обикновена температура.<ref name=":1" /> Със сярата дава сулфид (BaS) и полисулфиди (BaS<sub>''n''</sub>).<ref name=":1" />

Дава много комплекси с органични лиганди, особено ако имат нуколко донорни атома.<ref name=":1" />

== Получаване ==
Получаването на метален барий се основан.ва на елес.ктролизата на стопен BaCl<sub>2</sub> или чрез редукция чрез алуминий на смес от BaO и BaO<sub>2</sub> в електрически нагреваема вакуумна пещ.<ref name=":0" />

Той също може да бъде получен при металотермична редукция на BaO с алуминий:<ref name=":1" />

<chem>4 BaO + 2Al -> 3Ba ^ + Ba(AlO2)2</chem>.

Процесът се провежда във вакуум при 1200 °C. При тези условия полученият метал се отделя във вид на пари.

Поради това, че барият е сравнително много разсеян в природата, неговото добиване е трудно и изисква значително количество енергия, поради което цената му е твърде висока.<ref name=":0" />

== Приложение ==
Най-честата употреба на този елемент е във [[вакуум]]ните тръби – като гетер в електронните вакуумни прибори за подобряване на вакуума, като при неговото нагряване взаимодейства с остатъчните следови газове в обема,<ref name=":0" /> [[луминисцентна лампа|луминисцентните лампи]], в [[пиротехника]]та (съединенията на бария горят със светлозелен пламък) и производството на свещи за автомобили. Някои съединения на бария се употребяват също и във [[фотография]]та, [[медицина]]та, производството на [[стъкло]] и [[боя|бои]] и др.

Използва се също като разкислител при пречистването на [[мед]]та.

Барият формира сплави с метали като Al, Ni, Zn, Pb, Sn.<ref name=":0" /> Сплав на барий с никел лесно изпуска електрони при нагряване и се използва в електронните тръби.

== Физиологично действие ==
Приемането на по-високи дози барий причинява стомашно-чревни разстройства, [[мускул]]на слабост, затруднено дишане и повишаване или спадане на [[кръвно налягане|кръвното налягане]].

Разтвориимите бариеви съединения на бария са токсични за хората, животните и растенията.<ref name=":0" />

== Източници ==
<references/>

; Използвана литература
{{дребно|	
* {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }}
}}

{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Алкалоземни метали]]