Преглед на кода на Атом

[[Файл:Helium atom QM.svg|мини|300п|Схема на [[Хелий|хелиев]] атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така. Черната линия долу вляво е мащабът – един [[ангстрьом]] (10<sup>-10</sup> m или 100 pm).]]

'''Атомът''' ({{lang|grc|на=от|ἄτομος}} – „неделим“) е основната градивна частица на [[вещество]]то и се състои от плътно централно [[атомно ядро|ядро]] с положителен [[електричен заряд]], заобиколено от [[електронен облак|облак]] отрицателно заредени [[електрон]]и. Атомното ядро на свой ред е изградено от положително заредени [[протон]]и и електрически неутрални [[неутрони]]. Електроните в атома са свързани с ядрото чрез [[сила на Лоренц|електромагнитна сила]].

Атомите могат да съществуват в свободно състояние или да се свързват помежду си в [[Молекула|молекули]] чрез [[химична връзка|химични връзки]], също основаващи се на електромагнитните сили. Атом с равен брой протони и електрони е електрически неутрален, в противен случай той има положителен или отрицателен електрически заряд и се нарича [[йон]]. Различните атоми се [[Периодична система на елементите|класифицират]] според броя на протоните и неутроните в ядрото: [[Атомен номер|броят на протоните]] определя [[химичен елемент|химичния елемент]], а броят на неутроните определя различните [[изотоп]]и на съответния елемент.<ref name=leigh1990/>

Концепцията за атома като неделима съставна част на материята е предложена за първи път от античните [[философ]]и на [[Индия]] и [[Древна Гърция]]. През 18 и 19 век химиците дават физическа основа на тази идея като показват, че някои вещества не могат да бъдат разделени чрез химически реакции и прилагат старото философско понятие ''атом'', за да обозначат тази химическа неделимост. Атомите и молекулите се възприемат като най-малките градивни частици на материята. В края на 19 и началото на 20 век [[физик|физиците]] откриват [[субатомни частици]] и установяват структура вътре в атома, като по този начин опровергават неделимостта му и считат името за неподходящо{{sfn|Harrison|2003|pp=123 – 139}}. То обаче остава. Съвременното разбиране за атома се основава на принципите на [[квантова механика|квантовата теория]].{{hrf|Goodstein|2002|}}{{hrf|Harrison|2003|123 – 139}}

Атомите са миниатюрни обекти с диаметри от няколко десети от [[нанометър]]а и съответстваща на размера им маса. Те могат да се наблюдават само със специални инструменти, като [[сканиращ тунелен микроскоп]]. Над 99,94% от масата на атома е съсредоточена в ядрото<ref group="бел.">В случая на водородния атом с един електрон и един протон, протонът е 1836/1837 ≈ 0,9995 или 99,95% от общата маса на атома. Всички други [[нуклид]]и (изотопи на водорода и другите елементи) имат повече [[нуклеон]]и, отколкото електрони, така че съотношението между масата на ядрото и електроните е по-близко до 100% отколкото при водорода.</ref> като протоните и неутроните имат приблизително еднаква маса. Всеки елемент има поне по един [[изотоп]] с нестабилно ядро, което може да претърпи [[ядрен разпад]]. Електроните, свързани в атома, притежават стабилни енергийни нива (т.е. намират се на определени [[атомна орбитала|атомни орбитали]]), като могат да извършват [[квантов скок]] към друго енергетично ниво чрез поглъщане или изпускане на [[фотон]] с енергия, равна на разликата в енергиите на съответните енергетични нива. Електроните определят химичните свойства на химичния елемент и влияят върху [[магнит]]ните свойства на атома.

== История на изследванията ==
{{основна|Атомна теория}}

=== Атомизъм ===
{{основна|Атомизъм}}
Идеята, че материята е съставена от отделни неделими частици, датира от хилядолетия, но в древността тя е по-скоро предмет на абстрактни размишления от страна на философите, отколкото обект на експерименти и емпирични наблюдения. Представите за атом във философията варират значително според историческото време, културата и философската школа и често съдържат и духовен елемент. Въпреки това, хиляди години след нейната поява, в Новото време основната идея за атома е възприета от учените, защото добре обяснява новите открития в химията и физиката.{{hrf|Ponomarev|1993|14 – 15}}

{| style="float:right; margin:1em; width:25em; border:1px solid #a0a0a0; padding:10px; background:#f5f5f5; text-align:left;"
|- style="text-align:center;"
|'''Етимология'''
|- style="text-align:left; font-size:x-small;"
|Думата произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] „ἄτομος“ – ''атомос'' (от α-, „не-“ + τέμνω – ''темно'', „отрязвам, деля“ <ref name=liddell_scott_to_cut/>), което означава неделим.<ref name=liddell_scott_uncuttable/><ref name="сарман"/>
|}

Идеята за атома се споменава още в [[Индия|Древна Индия]] и [[Древна Гърция]]. В Индия атомистичните теории на [[Джайнизъм|джайнизма]] и школите [[Адживика]] и [[Чарвака]] се появяват вероятно през 6 век пр.н.е.{{hrf|McEvilley|2002|317}} По-късно школите [[Няя]] и [[Вайшешика]] развиват свои теории за начина, по който атомите се съчетават в по-сложни обекти.{{hrf|King|1999|105 – 107}} В Европа атомите се споменават за пръв път от древногръцкия философ [[Левкип]] и неговия ученик [[Демокрит]], който систематизира възгледите му и често е сочен за основоположник на [[Атомизъм|атомизма]]. Приблизително през 450 г. пр.н.е. Демокрит за пръв път употребява термина ''átomos'' ({{lang|el|ἄτομος}}), което означава „неделим“. Макар и индийската и гръцката концепции да са чисто философски, а в съвременното разбиране атомите са делими, модерната наука запазва древното гръцко име.{{hrf|Ponomarev|1993|14 – 15}}

През 13 век [[Алхимия|алхимикът]] [[Псевдо-Гебер]] излага постулата за „корпускуларизма“, според който всички тела притежават външен и вътрешен слой от миниатюрни частици – „корпускули“.{{hrf|Moran|2005|146}}{{hrf|Levere|2001|7}} Корпускуларизмът е подобен на теорията за атома, макар че докато атомите са приемани за неделими, корпускулите по принцип не са такива. Така например алхимиците смятат, че [[живак]]ът може да прониква в металите и да променя тяхната вътрешна структура.<ref name=pratt20070928/> Корпускуларизмът остава доминираща теория в алхимията през следващите няколко столетия.

През 1661 г. [[натурфилософия|натурфилософът]] [[Робърт Бойл]] публикува труда си „Скептичният химик“ (''„The Sceptical Chymist“''), в който твърди, че веществото е съставено от различни комбинации на корпускули или атоми, а не от класическите елементи въздух, земя, огън и вода.{{hrf|Siegfried|2002|42 – 55}} Малко по-късно [[Исак Нютон]] също използва понятието „корпускули“ при създаването на своята корпускулярна теория на [[светлина]]та.{{hrf|Levere|2001|7}}<ref name=kemerling20020808/>

=== Формиране на научна теория на атома ===
{{Double image|right|Daltons symbols.gif|212|Mendeleev's 1869 periodic table.png|150|Различни атоми и молекули, описани в „Нова система на химическата философия“ на [[Джон Далтон]], един от първите научни трудове в областта на атомната теория, 1808 г.|Първата публикация на [[периодична система|периодичната система]] на [[Дмитрий Менделеев]], 1869 г.}}

Развитието на възгледа за атомите получава нов тласък с напредъка на [[химия]]та. През 1789 г. французинът [[Антоан Лавоазие]] формулира [[Закон за запазване на масата|закона за запазване на масата]] и дефинира [[Химичен елемент|химичния елемент]] като основна субстанция, която не може да се разделя по химичен път.<ref name=lavoisier_eoc/> Малко по-късно, през 1799 г., [[Жозеф Пруст]] извежда и закона за постоянния състав на химичните съединения. Тези два закона са основата за откритията на англичанина [[Джон Далтон]], които изиграват решаваща роля за развитието на понятието за атом.

През 1805 г. Далтон използва идеята за атомите, за да обясни защо елементите винаги реагират в съотношения, равни на малки цели числа ([[закон за кратните отношения]]), и защо някои газове се разтварят по-добре във вода от други. Според него всеки химичен елемент е съставен от атоми от различен специфичен вид и тези атоми могат да се съчетават и да образуват по-сложни [[химично съединение|химични съединения]].{{hrf|Wurtz|1881|1 – 2}}{{hrf|Dalton|1808}} Тъй като той стига до това заключение чрез [[експеримент]]и и анализ на резултатите, това поставя началото на истинската [[научен метод|научна]] теория на атома.{{hrf|Roscoe|1895|129}}

Далтон оценява атомните тегла на елементите според пропорциите на съответните маси, с които те се съединяват един с друг, като за единица приема [[водород]]а. Той допуска известни неточности при съставянето на своите таблици, но те са коригирани през 1811 г. от [[Амедео Авогадро]]. Авогадро предлага хипотезата (наречена по-късно [[закон на Авогадро]]), че един мол от произволен газ при еднаква температура и налягане заема един и същ обем и съдържа еднакъв брой [[молекула|молекули]]. Атомната хипотеза на Далтон не определя размера на атомите, въпреки че те очевидно би трябвало да са много малки. Едва през 1865 г. [[Йохан Йозеф Лошмит]] измерва размера на молекулите на въздуха, с което дава представа за абсолютните размери на атомите.

През 1869 г., обобщавайки направените дотогава открития, руснакът [[Дмитрий Менделеев]] създава първата [[Периодична система на елементите]].<ref name=pte20071101/> Самата таблица е визуализация на периодичния закон, според който свойствата на химичните елементи се повтарят периодично, когато те бъдат подредени по [[атомен номер]].{{hrf|Scerri|2007|10 – 17}}

Теорията на атома получава допълнителна подкрепа през 1827 г. от откритието на шотландския ботаник [[Робърт Браун]], че частици прах върху водна повърхност, наблюдавани под микроскоп, се движат хаотично – явление, станало известно като [[Брауново движение]]. През следващите десетилетия се правят опити то да се обясни с топлинното движение на водните молекули, като през 1905 г. германецът [[Алберт Айнщайн]] прави първия математически анализ на явлението.<ref name=adp322_8_549/>{{hrf|Mazo|2002|1 – 7}}<ref name=lee_hoon1995/> През 1908 г. французинът [[Жан Батист Перен]] въз основа на заключенията на Айнщайн определя масата и размерите на някои атоми, с което окончателно потвърждава Далтоновата теория на атома.<ref name=e31_2_50/>

=== Изследвания на вътрешното устройство ===
[[Файл:Rutherford atomic planetary model.svg|мини|Схема на [[модел на Ръдърфорд|модела на Ръдърфорд]] за атом на [[азот]]а]]

През 1897 г. английският физик [[Джоузеф Джон Томсън]] открива съществуването на [[електрон]]и чрез експериментите си с наричаните тогава [[катоден лъч|катодни лъчи]] и стига до извода, че те са съставна част на всички атоми.<ref name="thomson"/> С това той отхвърля представата, че атомите са крайната неделима частица на материята.<ref name=nobel1096/> Според Томсън леките и отрицателно заредени електрони са разпределени в целия обем на атома или може би се въртят по кръгови орбити, като електрическият им заряд се уравновесява от наличието на облак от положителен заряд, разпределен в пространството. По-късно този модел е наречен „пудинг със стафиди“.

Моделът на Томсън е отхвърлен през 1909 г., когато новозеландецът [[Ърнест Ръдърфорд]] и неговите студенти [[Ханс Гайгер]] и [[Ърнест Марсдън]] откриват експериментално [[атомно ядро|атомното ядро]]. Експериментът се състои в бомбардирането на златно фолио с алфа-частици, за които се знае, че са положително заредени [[хелий|хелиеви]] атоми. Установено е, че малка част от преминалите частици претърпяват отклонения, далеч по-големи от очакваните при модела на Томсън. Ръдърфорд приема, че почти цялата маса и положителният заряд на тежките златни атоми са концентрирани в една много малка част от неговия обем, която нарича ядро. Тази представа получава името [[модел на Ръдърфорд]].

През 1913 г. при експерименти с продуктите на [[радиоактивност|радиоактивен разпад]] английският радиохимик [[Фредерик Соди]] установява, че във всяка позиция на Периодичната система изглежда има по повече от един [[химичен елемент]] и въвежда понятието [[изотоп]].<ref name=npc1921/> Непосредствено след това, въз основа на своите изследвания на йонизираните газове, Томсън предлага метод за отделяне на различните видове атоми, което по-късно довежда до откриването на [[Стабилен изотоп|стабилните изотопи]].<ref name=prsA_89_1_1913/>

[[Файл:Bohr Model.svg|мини|[[Модел на Бор]] на водородния атом, показващ преминаването на електрон между две орбитали с излъчване на [[фотон]]]]

През същата 1913 г. датският физик [[Нилс Бор]] предлага [[Модел на Бор|нов модел]] на атома, който взема за основа модела на Ръдърфорд, но с една съществена разлика: електроните обикалят около ядрото само по точно определени кръгови орбити с дискретни ([[квант]]увани) стойности на характеризиращите ги [[момент на импулса]] и [[енергия]]. Те могат да прескачат от една орбита на друга, но не и да се движат свободно в междинните нива.<ref name=stern20050516/> Тъй като радиусът на орбитата е пропорционален на енергията на електрона, при тези преходи между две нива с различна енергия електронът излъчва или поглъща определени количества енергия във вид на фотони, чиято честота е пропорционална на промяната в енергията на електрона. По този начин моделът на Бор обяснява дискретните и постоянни за даден материал [[Спектрална линия|спектрални линии]], наблюдавани при спектрален анализ на излъчваната при нагряване [[светлина]].<ref name=bohr19221211/>

По-късно през същата година английският физик [[Хенри Моузли]] дава допълнителни експериментални потвърждения за теорията на Нилс Бор. Неговите резултати прецизират моделите на Ърнест Ръдърфорд и холандеца [[Антониус ван ден Брук]], като според Моузли в ядрото на атома има положителни заряди, по брой равни на атомния номер на елемента в периодичната система. Преди експериментите на Моузли не е известно атомният номер да е свързан с някакви физични или емпирични свойства.{{hrf|Pais|1986|228 – 230}} По този начин опитите на Моузли показват, че местата на елементите в периодичната система не са избрани само въз основа на химичните им свойства, а имат солидна физическа основа.

Чрез атомната теория намира своето обяснение и [[химична връзка|химичната връзка]] между атомите – това прави американецът [[Гилбърт Люис]] през 1916 г., като я свързва с електронно взаимодействие между атомите.<ref name=jacs38_4_762/> Тъй като е известно, че химичните свойства на елементите се повтарят според периодичния закон,{{hrf|Scerri|2007|205 – 226}} през 1919 г. американецът [[Ървинг Лангмюр]] обяснява това с теорията, че електроните в атома са свързани един с друг или групирани по някакъв начин. Приема се, че групите от електрони образуват набор от [[електронна обвивка|електронни обвивки]] около ядрото.<ref name=jacs41_6_868/>

Следващо доказателство за квантовия характер на атомите се получава от [[експеримент на Щерн-Герлах|експеримента на Щерн-Герлах]] от 1922 г. При него сноп от сребърни атоми се пропуска през нехомогенно [[магнитно поле]] и се регистрира следата му. Оказва се, че снопът се разцепва на две – открито е наличието на [[спин]] ([[момент на импулса]] на атома), който има само две стойности и е ориентиран само в две посоки – нагоре или надолу. Ако големината и посоката на спина бяха произволни, разпределението на преминалите атоми щеше да е непрекъснато (всички стойности са еднакво вероятни) и регистрираните следи от тях щяха да образуват непрекъсната права линия.<ref name=fop17_6_575/>

През 1924 г. французинът [[Луи дьо Бройл]] изказва предположение, че всички частици в някаква степен имат поведение и на [[вълни на дьо Бройл|вълни]] – [[корпускулярно-вълнов дуализъм]]. През 1926 г. австриецът [[Ервин Шрьодингер]] развива математически тази идея и представя електроните не като точкови частици, а като триизмерни [[вълнова функция|вълнови функции]]. Едно от следствията на това математическо представяне е, че математически е невъзможно да се определят едновременно положението и импулсът на частицата. Този [[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг|принцип на неопределеност]] е формулиран през 1927 г. от германеца [[Вернер Хайзенберг]] – според него при определяне на положението на частицата с дадена точност може да се получи само множество от вероятни стойности на импулса и обратното. Този принцип прави невалиден модела на Бор с неговите точно определени кръгови орбити, но успява да обясни някои особености в поведението на атомите, по-тежки от този на водорода. По тази причина планетарният модел на Бор е заменен с модела на [[Атомна орбитала|атомните орбитали]], който описва позицията на електроните спрямо ядрото само като вероятности.<ref name=brown2007/><ref name=harrison2000/>

[[Файл:Mass Spectrometer Schematic.svg|мини|Схема на прост [[масспектрометър]]]]

Развитието на [[масспектрометрия]]та позволява да се измерят точно атомните маси. Масспектрометърът е устройство, в което сноп йони на изследвания елемент се пропускат през [[магнитно поле]] и се измерва тяхното отклонение на изхода, като така се получава съотношението на атомната маса към електрическия заряд на атомите. Английският химик [[Франсис Уилям Астън]] използва този уред, за да демонстрира, че изотопите имат различна маса, която при това се изменя със стойности, кратни на масата на водородния атом.<ref name=pm39_6_449/> Разликата в атомните маси на изотопите намира своето обяснение през 1932 г. с откриването на [[неутрон]]а, частица без електричен заряд и с маса, подобна на тази на протона, от англичанина [[Джеймс Чадуик]]. Така изотопите са дефинирани като химични елементи с еднакъв брой протони, но с различен брой неутрони в атомното ядро.<ref name=chadwick1935/>

=== Ядрена физика и физика на частиците ===
{{основна|Ядрена физика|Физика на частиците}}

През 1938 г. немският учен [[Ото Хан]], ученик на Ръдърфорд, бомбардира [[уран (елемент)|уран]] с неутрони, опитвайки се да получи [[Трансуранов елемент|трансуранови елементи]]. Вместо това в резултат получава химичния елемент [[барий]].<ref name=hahn_meitner_strassmann/> Година по-късно [[Лиза Майтнер]] и [[Ото Фриш]] потвърждават, че опитът на Хан е първото експериментално [[ядрено делене]].<ref name=nature143_3615_239/><ref name=schroeder/> През 1944 година, Хан получава [[Нобелова награда за химия]], но въпреки неговите усилия, Майтнер и Фриш не получават същото признание.<ref name=pt50_9_26/>

По-нататъшният напредък на атомната физика се дължи основно на създаването през 50-те години на подобрени [[ускорител на частици|ускорители]] и [[Детектор на елементарни частици|детектори на частици]], които позволяват на учените да изследват взаимодействията между атоми при високи енергии.<ref name=kullander2001/> Установява се, че неутроните и протоните са всъщност [[адрон]]и и са съставени от още по-малки частици – [[кварк]]и. Разработена е теорията, наречена [[Стандартен модел]], която успешно обяснява не само свойствата на ядрото, но и [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]], [[слабо взаимодействие|слабото]] и [[силно взаимодействие|силното взаимодействие]] между всички [[елементарна частица|елементарни частици]].{{hrf|Уилямс|2000|195}}

== Строеж ==
=== Субатомни частици ===
{{основна|Субатомни частици}}

Макар че първоначално терминът „атом“ означава частица, която не може да бъде разделена на по-малки части, в съвременната наука атомът се разглежда като съставен от различни [[субатомни частици]]. Обикновено атомите се състоят от [[електрон]]и, [[протон]]и и [[неутрон]]и, но атомът на [[Водороден атом|водород-1]] не съдържа неутрони, а само протон и електрон, а водородният [[йон]] не съдържа и електрони.

Електронът е най-леката от тези субатомни частици с [[маса (величина)|маса]] 9,11 × 10<sup>−31</sup> kg, отрицателен [[електрически заряд]] и размер, прекалено малък, за да бъде измерен с известните днес техники.{{hrf|Demtröder|2002|39 – 42}} Протоните имат положителен заряд и свободна маса, 1836 пъти по-голяма от тази на електроните (1,6726 × 10<sup>−27</sup> kg). Неутроните нямат електричен заряд, а свободната им маса е 1839 пъти по-голяма от тази на електроните{{hrf|Woan|2000|8}} (1,6929 × 10<sup>−27</sup> kg). Неутроните и протоните имат сравними размери, около 2,5 × 10<sup>−15</sup> m, макар че тези частици нямат строго определена външна повърхност.{{hrf|MacGregor|1992|33 – 37}}

В [[Стандартен модел|Стандартния модел]] се приема, че електронът е истинска [[елементарни частици|елементарна частица]] без вътрешна структура. Протоните и неутроните обаче са съставени от елементарни частици, наречени [[кварк]]и. В атомите присъстват два вида кварки, като всеки от тях има различен дробен електричен заряд: +2/3 ([[горен кварк]]) или −1/3 ([[долен кварк]]). Протоните се състоят от два горни кварка и един долен кварк, а неутронът се състои от един горен кварк и два долни кварка. На това различие се дължат различните маса и заряд на двете частици.{{hrf|Уилямс|2000|195}}

Кварките са свързани помежду си от [[силно ядрено взаимодействие|силното ядрено взаимодействие]], чиито носители са [[глуон]]ите. Глуонът е член на групата [[калибровъчен бозон|калибровъчни]] [[бозон]]и – елементарни частици, които служат за преносители на фундаменталните физични сили. Протоните и неутроните от своя страна са свързани в ядрото от [[Ядрена сила|ядрената сила]], действаща между [[адрон]]ите, която е остатъчен ефект от силното ядрено взаимодействие и има малко по-различен обхват на действие от него.{{hrf|Уилямс|2000|179 – 181}}

=== Ядро ===
{{основна|Атомно ядро}}
[[Файл:Binding energy curve - common isotopes-ru.svg|мини|350п|Енергия на свързване на нуклеона в ядрото за различни изотопи]]

Всички протони и неутрони в атома образуват компактно [[атомно ядро]], в което е съсредоточена 99% от масата на атома, и се наричат [[нуклеон]]и. Радиусът на дадено ядро е приблизително равен на
<math>\scriptstyle 1,07 \sqrt[3]{A} \text{ fm}</math>,
където с ''A'' е означен общият брой нуклеони.{{hrf|Jevremovic|2005|63}} Тази стойност е много по-малка от радиуса на атома, който е от порядъка на 10<sup>5</sup> fm. Нуклеоните са свързани с помежду си с ядрени сили, които действат само на късо разстояние. При разстояния, по-малки от 2,5 fm, те са по-големи от [[Закон на Кулон|електростатичната сила]], която кара положително заредените протони да се отблъскват един от друг.{{hrf|Pfeffer|2000|330 – 336}}

Атомите на един и същ [[химичен елемент]] имат винаги еднакъв брой протони, наречен [[атомен номер]]. За даден елемент броят на неутроните може да варира, като различният брой определя различни [[изотоп]]и на елемента. Общият брой на протоните и неутроните определя [[нуклид]]а на атома. Отношението на броя на неутроните към броя на протоните определя стабилността на ядрото – изотопите с повече неутрони са по-неустойчиви, като някои от тях могат да претърпяват [[Радиоактивност|радиоактивен разпад]].<ref name=wenner2007/>

Неутронът и протонът са различни видове [[фермион]]и. [[Принцип на Паули|Принципът на Паули]] е ефект на [[квантова механика|квантовата механика]], който не позволява еднакви фермиони, например няколко протона, да имат едно и също квантово физично състояние по едно и също време. Така всеки протон или неутрон в ядрото трябва да има различно квантово състояние с различно енергийно ниво от всеки друг протон или неутрон, но е възможно протон и неутрон да имат еднакво квантово състояние.<ref name="raymond"/>

При атоми с малък атомен номер ядро с по-малко протони, отколкото неутрони, има възможност да слезе в по-нискоенергийно състояние чрез радиоактивен разпад, така че броят на протоните и неутроните да се сближи. В резултат на това атомите с приблизително равен брой протони и неутрони са по-устойчиви на радиоактивен разпад.

С нарастването на атомния номер взаимното отблъскване на протоните изисква все по-голям относителен брой неутрони да стабилизират ядрото. По тази причина при елементите с атомен номер, по-голям от 20 ([[калций]]), не съществуват стабилни ядра с равен брой протони и неутрони. С по-нататъшното нарастване на атомния номер отношението на неутроните към протоните, необходимо за достигане на стабилност, се увеличава до около 1,5.<ref name="raymond"/>

[[Файл:Wpdms physics proton proton chain 1.svg|мини|Илюстрация на [[термоядрен синтез]]: два протона се сливат в ядро на [[деутерий]], съдържащо протон и неутрон. Отделят се [[позитрон]] (e<sup>+</sup>) и [[неутрино]].]]

Броят на протоните и неутроните в ядрото може да се променя, но това изисква много голямо количество енергия, поради силните ядрени сили. Процесът на увеличение на броя ([[ядрен синтез]]) протича, когато атомни частици се обединяват, образувайки по-тежко ядро, например при силен сблъсък на две ядра. Така при процесите в ядрото на [[Слънце]]то на протоните са необходими енергии от 3 – 10 keV, за да преодолеят взаимното си отблъскване и да се обединят в общо ядро.<ref name=mihos2002/> Противоположният процес се нарича [[ядрено делене]] – ядрото се разцепва на по-малки ядра, обикновено чрез радиоактивен разпад. Ядрото може да се променя и чрез бомбардирането му с фотони или субатомни частици с висока енергия. Ако при това броят на протоните в ядрото се променя, се получава друг химичен елемент.<ref name=lbnl20070330/><ref name=makhijani_saleska2001/>

Ако масата на ядрото, образувано чрез ядрен синтез, е по-малка от сбора на масите на отделните частици, разликата може да бъде излъчена във вид на енергия (като например [[гама лъчи]] или като кинетична енергия на [[бета частица]]), според формулата на [[Алберт Айнщайн]] за [[равенство на маса и енергия]] ''E'' = ''mc''<sup>2</sup>, където ''m'' е разликата в масите и ''c'' е [[скорост на светлината|скоростта на светлината]]. Тази разлика в масите е част от енергията на свързване на новото ядро и именно това, че не подлежи на възстановяване по естествен начин, е причина съединилите се частици да останат заедно.{{hrf|Shultis|2002|10 – 17}}

Сливането на две ядра, при което се образува ядро на елементи с атомен номер, по-малък от този на [[желязо]] и [[никел]] (с общ брой нуклеони около 60), обикновено е [[екзотермична реакция]], която освобождава повече енергия, отколкото е необходима за сливането им.<ref name=ajp63_7_653/> Именно този процес на освобождаване на енергия прави процеса на термоядрен синтез в [[звезда|звездите]] самоподдържаща се реакция. При по-тежките ядра енергията на свързване на [[нуклеон]]ите в ядрото започва да намалява с увеличаване на атомния номер. Това означава, че процесите на сливане, при които продуктите имат атомен номер над 26 и [[атомна маса]] над 60 е [[ендотермичен процес]] и се нуждае от външен източник на енергия. Тези по-масивни ядра не биха могли да осъществяват самоподдържащ се процес на ядрен синтез при [[хидростатично равновесие|хидростатичното равновесие]] във вътрешността на [[Звезда|звездите]].<ref name="raymond"/>

=== Електронен облак ===
{{основна|Атомна орбитала|Електронна конфигурация}}
[[Файл:Potential energy well.svg|мини|[[Потенциална яма]]: ако потенциалната енергия е ''V''(''x''), то частица с енергия ''E'', по-малка от ''V''(''x''), се задържа в диапазона от положения между ''x''<sub>1</sub> и ''x''<sub>2</sub>.]]

Електроните в атома се привличат към протоните в ядрото от [[електромагнитна сила]]. Тя държи електроните в електростатична [[потенциална яма]] около ядрото, поради което за тяхното отделяне от него е необходим външен източник на енергия. Колкото по-близо до ядрото е разположен електронът, толкова по-голяма е привличащата го сила, а оттам и енергията, необходима за отделяне.

Електроните, както и другите частици, имат едновременно свойства на [[Корпускулярно-вълнов дуализъм|частица и вълна]]. Електронният облак е област от потенциалната яма, в която всеки електрон образува своеобразна триизмерна [[стояща вълна]] – вълнова форма, неподвижна спрямо ядрото. Това поведение се определя от [[атомна орбитала|атомната орбитала]], математична функция, характеризираща вероятността електронът да се окаже на дадено място при измерване на положението му.{{hrf|Mulliken|1967|13 – 24}} Около ядрото съществува само дискретно (квантувано) множество от такива орбитали, тъй като останалите възможни вълнови форми са много нестабилни.{{hrf|Brucat|2008}} Орбиталите може да имат структура и се различават една от друга по размер, форма и ориентация.<ref name=manthey2001/>

[[Файл:S-p-Orbitals.svg|ляво|мини|Вълнови функции на първите пет атомни орбитали. Всяка от трите 2p орбитали има възлова точка, която определя нейната ориентация, и минимум в центъра.]]

Всяка атомна орбитала съответства на определено [[енергийно ниво]] на електрона. Електронът може да премине към по-високо енергийно ниво, поглъщайки [[фотон]] с достатъчна енергия, за да го премести в ново квантово състояние. По подобен начин, при [[Атомна спектрална линия#Спонтанна емисия|спонтанно излъчване]] на фотон електронът може да се премести на по-ниско енергийно ниво. Тези специфични енергийни стойности, съответстващи на енергиите на квантовите състояния, са причината за атомните [[спектрална линия|спектрални линии]].{{hrf|Brucat|2008}}

Количеството енергия, необходимо за отделяне или добавяне на електрон – [[енергия на свързване|енергията на свързване]], е много по-малко от съответното количество енергия за нуклеоните. Например, отделянето на електрон от водороден атом изисква само 13,6 eV, докато за разделянето на ядро на [[деутерий]] са нужни 2,23 × 10<sup>6</sup> eV.{{hrf|Bell|1950|282 – 285}}

Атомите нямат електричен заряд, когато съдържат еднакъв брой протони и електрони. Атоми, които имат недостиг или излишък на електрони се наричат [[йон]]и. Електроните, най-отдалечени от ядрото, могат да преминават към други близко разположени атоми или да се споделят между повече от един атом. По този начин атомите могат да се [[химична връзка|свързват]] в [[Молекула|молекули]] и други химични съединения, като например [[кристална структура|кристали]].{{hrf|Smirnov|2003|249 – 272}}

== Свойства ==
=== Ядрени свойства ===
{{основна|Изотоп}}

По дефиниция всеки два атома с еднакъв брой [[протон]]и принадлежат на един и същ [[химичен елемент]]. Атоми с еднакъв брой протони, но с различен брой [[неутрон]]и и съответно различни [[масово число|масови числа]], се наричат [[изотоп]]и на този химичен елемент. Например всички водородни атоми имат по един протон, но съществуват изотопи без неутрон ([[водороден атом|водород-1]] или протий – най-често срещаният изотоп),<ref name=matis2000/> с един неутрон ([[деутерий]]), с два неутрона ([[тритий]]), както и изотопи с повече неутрони. Известните химични елементи образуват поредица от атомни номера, съответстващи на от един при [[водород]]а до 118 протона при елемента [[унуноктий]].<ref name=weiss20061017/> Всички известни изотопи на елементите с атомни номера над 82 са радиоактивни.{{hrf|Sills|2003|131 – 134}}<ref name=dume20030423/>

В естествен вид на Земята се срещат около 339 [[нуклид]]а,<ref name=lidsay20000730/><ref group="бел.">Нуклиди се наричат експериментално наблюдавани съчетания от един или повече протони и нула или повече неутрони, които са или стабилни изотопи, или имат определен период на полуразпад.</ref> сред които при 254 (около 75%) не е наблюдаван разпад, поради което се наричат „стабилни изотопи“. От тях обаче само 90 са истински стабилни, докато останалите теоретично могат да се разпаднат. Други 34 радиоактивни нуклида имат [[период на полуразпад]] над 80 милиона години, т.е. те са достатъчно устойчиви, за да съществуват от времето на образуване на [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тази набор от 288 сравнително устойчиви нуклида е известен като „първични нуклиди“. Останалите 51 нуклида с по-къс живот се срещат в природата като продукти на разпад на първичните нуклиди (например, [[радий]] образуван при разпада на [[уран (елемент)|уран]]) или като продукти от естествени процеси като бомбардирането на Земята с [[космически лъчи]] (например, [[въглерод-14]]).<ref name=tuli2005/><ref group="бел.">За актуална информация вижте: {{cite web| last=Sonzogni| first=Alejandro| url=http://www.nndc.bnl.gov/chart/| title=Chart of Nuclides| work=nndc.bnl.gov| publisher=NNDC, Brookhaven National Laboratory| lang=en| достъп_дата=2013-01-09| архив_дата=2011-07-21| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110721051025/http://www.nndc.bnl.gov/chart/}}</ref>

За 80 от химичните елементи съществува поне един стабилен изотоп. Като правило общият брой стабилни изотопи за всеки елемент не е голям (средно 3,2). Двадесет и шест елемента имат само по един стабилен изотоп, докато най-голям брой стабилни изотопи за един елемент има [[калай|калаят]] – общо 10. Елементите [[технеций]] с номер 43, [[прометий]] с номер 61 и всички елементи с номер по-голям или равен на 83 ([[бисмут]]) не притежават стабилни изотопи.

=== Маса ===
{{основна|Атомна маса|Масово число}}
Масата на атома е съсредоточена в протоните и неутроните и общият им брой в даден атом се нарича негово [[масово число]]. Действителната масата на атома в покой често се изразява в [[единица за атомна маса|единици за атомна маса]] (u), наричана също далтон (Da). Тази единица се дефинира като една дванадесета от масата на свободен неутрален атом на въглерод-12 (<sup>12</sup>С), която е приблизително 1,66×10<sup>-27</sup> kg.{{hrf|Mills|1993|}} Атомът на най-лекия изотоп на водорода протий (<sup>1</sup>H), който е и атомът с най-малка маса, има атомно тегло 1,007825 u.<ref name=chieh2001/> Всеки атом има маса, приблизително равна на произведението на масовото му число и единицата за атомна маса.<ref name=nist_wc/> Най-тежкият стабилен атом е този на [[олово-208]],{{hrf|Sills|2003|131 – 134}} с маса около 207,9766521 u.<ref name=audi2003/>

Тъй като и най-тежките атоми са с много малка маса, за практически цели химиците използват единицата за количество вещество [[мол]]. По дефиниция един мол атоми съдържа винаги един и същ брой атоми, независимо от химичния елемент – [[число на Авогадро|6,023×10<sup>23</sup>]]. Този брой е избран така, че ако един елемент има атомна маса от 1 u, то един мол атоми от този елемент ще тежи приблизително един [[грам]]. Така от дефиницията на единица за атомна маса пряко следва, че въглерод-12 има атомна маса точно 12 u, а мол въглеродни атоми тежи точно 12 грама.{{hrf|Mills|1993|}}

=== Размер и форма ===
{{основна|Атомен радиус}}

[[Файл:Atomic resolution Au100.JPG|мини|Изображение на чиста златна повърхност, наблюдавана през [[сканиращ тунелен микроскоп]] – виждат се отделните атоми]]

Макар че атомите нямат рязко очертана външна граница, обикновено размерът им се оценява с величина, наричана [[атомен радиус]]. Той е мярка за разстоянието от ядрото, до което може да се разпростре електронният облак. Това понятие обаче предполага сферична форма на атома, което е валидно само за атоми във вакуум или в напълно свободно пространство. Атомният радиус може да се оцени чрез разстоянието между ядрата на два атома, свързани чрез [[химична връзка]]. Това разстояние варира според атомния номер, вида на химичната връзка, броя на съседните атоми ([[координационно число]]) и [[квантова механика|квантовомеханичното свойство]] [[спин]].<ref name=aca32_5_751/> В Периодичната система атомният радиус обикновено нараства в посока надолу по колоните, но в един и същи ред намалява от ляво надясно.<ref name=dong1998/> Следователно, най-малкият атом е хелий с радиус от 32 pm, докато един от най-големите е [[цезий]] с 225 pm.{{hrf|Zumdahl|2002|}}

В присъствие на външни полета, като [[електрично поле]], формата на атома може да се отклонява от сферичната. Деформираността зависи от силата на полето и вида на външната електронна обвивка и може да се определи с математическия апарат на [[теория на групите]]. Отклонения от сферичната форма се наблюдават например при [[кристал]]ите, при които в зоните на ниска симетрия на кристалната решетка могат да възникнат интензивни електрични полета.<ref name=adp5f_3_133/> Значителни деформации във вид на [[елипсоид]]и са наблюдавани при йони на [[сяра]]та в съединения от типа на [[пирит]].<ref name=pssb245_9_1858/>

В сравнение с [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на светлината във [[видим спектър|видимия спектър]] (400 – 700 nm) атомите са много малки и затова не могат да бъдат наблюдавани директно с оптичен [[микроскоп]]. Отделни атоми могат обаче да се наблюдават със [[сканиращ тунелен микроскоп]]. За да се онагледи малкият размер на атома, може да се използва сравнението с човешки косъм: той е дебел около 1 милион въглеродни атома.<ref name=osu2007/> Капка вода съдържа около 2 х10<sup>21</sup> атома кислород и два пъти повече атоми водород. Един [[Карат (маса)|карат]] [[диамант]] с маса от 2х10<sup>-4</sup>kg съдържа около 10<sup>22</sup> атома [[въглерод]].<ref group="бел.">Един карат е 200 милиграма. По дефиниция въглерод-12 тежи 0.012 kg на мол. В един мол има 6х10<sup>23</sup> атома.</ref> Ако си представим една ябълка с размера на Земята, тогава атомите на ябълката биха били приблизително с размера на истинска ябълка.{{hrf|Feynman|1995|5}}

=== Радиоактивен разпад ===
{{основна|Радиоактивен разпад}}
[[Файл:Isotopes and half-life.svg|300п|мини|[[Период на полуразпад]] (T<sub>½</sub>) на различни изотопи със Z протона и N неутрона.]]

Всеки химичен елемент има поне един изотоп с нестабилно ядро, претърпяващо [[радиоактивен разпад]], при което продуктите на разпада са частици или електромагнитно излъчване. Такава радиоактивност се наблюдава, когато радиусът на ядрото е по-голям от силата на [[силно ядрено взаимодействие]], която действа на разстояния от порядъка на 1 fm.<ref name=splung/>

Най-често срещаните разновидности на радиоактивен разпад са:{{hrf|L'Annunziata|2003|3 – 56}}<ref name=firestone20000522/>
* [[Алфа-разпад]] – спонтанно разпадане на атомното ядро, вследствие на което се получават дъщерно ядро и α-частица (ядро на [[Хелий|<sup>4</sup>He]], съставено от два протона и два неутрона). Алфа разпадът е характерен за тежките ядра, с масово число А≥140, а резултатът от него е нов елемент с по-нисък [[атомен номер]].
* [[Бета-разпад]] – подчинява се на силите на [[слабо ядрено взаимодействие]] и при него настъпва превръщане на неутрон в протон или обратно. В първия случай се отделя електрон (с отрицателен заряд) и [[антинеутрино]], а във втория – [[позитрон]] (с положителен заряд) и [[неутрино]]. Отделяните електрони или позитрони се наричат β-частици и имат по-голяма проникваща способност. Отделянето на бета частица води до промяна на атомния номер на химичния елемент с единица.
* [[Гама-разпад]] – промяна на енергийното състояние на ядрото чрез изпускане на [[гама-лъчи]], която съпътствува алфа и бета разпада.

Други по-редки видове радиоактивен разпад са изхвърлянето от ядрото на неутрони, протони, групи нуклеони или повече от една β-частица и формирането на високоенергийни електрони, които не са β-лъчи, или високоенергийни протони, които не са γ-лъчи.

Всеки радиоактивен изотоп се характеризира със скоростта на разпад, измервана чрез [[период на полуразпад|периода на полуразпад]] – времето, необходимо за разпад на половината (50%) от разглеждания образец. Процесът е експоненциален и скоростта му намалява като след един период на полуразпад остават 50% от изходните атоми, след два периода на полуразпад остават 25% и т.н.<ref name=splung/>

=== Магнитен момент ===
{{основна|Магнитен момент}}

Елементарните частици притежават вътрешна квантова характеристика, нямаща еквивалент в класическата механика – [[спин]]. Тя е аналогична на [[момент на импулса|момента на импулса]] на тяло, въртящо се около своя [[център на масите]], макар че строго погледнато тези частици се разглеждат като точки и не могат да се въртят. Спинът се измерва в единици редуцирана [[константа на Планк]] (ħ), като електроните, протоните и неутроните имат полуцял спин ½ ħ. В атома движещите се около ядрото електрони освен спин притежават и орбитален „момент на импулса“, измерван с орбиталното квантово число, докато самото ядро също притежава спин.<ref name=hornak2006/>

Атомът притежава свое [[магнитно поле]], наричано [[магнитен момент]], което е получено от тези различни видове спин, точно както едно класическо електрически заредено тяло при въртене произвежда магнитно поле. Поради това, че електроните се подчиняват на [[принцип на Паули|принципа на Паули]], според който два електрона не могат да се намират в едно и също квантово състояние, в една [[атомна орбитала]] може да има най-много два електрона, но с противоположни [[спин]]ове. Така тези спинове се неутрализират и общият диполен магнитен момент в някои атоми с четен брой електрони става нула.<ref name=schroederP/>.

В някои атоми с нечетен брой електрони (например на [[феромагнит]]тните елементи като [[желязо]]) се съдържат несдвоени електрони и поне един некомпенсиран спинов магнитен диполен момент. Орбиталите на съседно разположени атоми се припокриват и състоянието с най-ниска енергия е онова, при което спиновете на несдвоените електрони успоредни. Този ефект се нарича [[обменно взаимодействие]]. При това подреждане на магнитните моменти на атомите се получава измеримо по големина собствено магнитно поле. [[Парамагнетизъм|Парамагнитните]] материали имат атоми със собствен [[магнитен момент]], който под действието на външно поле се ориентира по посока на полето и така създават резултантно поле, превишаващо външното. В отсъствието на външно магнитно поле обаче собствените магнитни моменти на атомите са ориентирани напълно хаотично поради топлинното движение.<ref name=schroederP/><ref name=goebel20070901/>

Ядрото на атома също има спин различен от нула. При нормални условия тези ядра са ориентирани хаотично, но някои изотопи с нечетен брой протони (например, [[ксенон|ксенон-129]]) притежават спин, който при определени условия може да бъде ориентиран в една посока. Това свойство намира важно практическо приложение в [[магнитно-резонансна томография|магнитно-резонансната томография]].<ref name=yarris1997/>{{hrf|Liang|1999|412 – 426}}

=== Енергетични нива ===
{{основна|Енергийно ниво|Атомна спектрална линия}}

Когато електронът е в свързано състояние в атома, неговата [[потенциална енергия]] е обратно пропорционална на разстоянието му до ядрото. Експериментално тя се измерва като енергията, необходимо за откъсване на електрона от атома, най-често изразена в единици [[електронволт]] (eV). В квантовомеханичния модел свързаният електрон може да заема само определен набор от състояния около ядрото и всяко състояние съответства на определено енергийно ниво. Състоянието на свързания електрон с най-ниска енергия се нарича основно състояние, а всяко състояние с по-висока енергия се нарича възбудено състояние.<ref name=zeghbroeck1998/>

Преминаването на електрон от едно в друго състояние става с излъчване или поглъщане на [[фотон]] с енергия, равна на разликата в енергиите на двете състояния. Тъй като енергията на излъчения (погълнатия) фотон е пропорционална на неговата [[честота]], тези разлики в енергията се регистрират като специфични линии в [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]].{{hrf|Fowles|1989|227 – 233}} Всеки [[химичен елемент]] има характерен [[спектър]], който зависи от множество фактори: заряд на атомното ядро, степен на запълване на електронните подслоеве, наличие на електромагнитни взаимодействия между електроните и други фактори.<ref name=martin2007/>

[[Файл:Fraunhofer lines.svg|мини|300п|Пример на абсорбционни спектрални линии.]]

При преминаването на електромагнитна вълна с непрекъснат спектър на енергията през газ или плазма, някои от фотоните се поглъщат от атомите, изменят енергийните нива на някои електрони и ги възбуждат. Тези възбудени електрони остават свързани в атома, но започват спонтанно да излъчват светлина, за да се върнат на по-ниско енергийно ниво. Процесът се нарича ''спонтанна емисия''. Спектърът на излъчената светлина (т.е. ако е възможно да се изолира само емисионният спектър от възбудените атоми) и по-точно дължината на вълната, яркостта и ширината на тези [[атомна спектрална линия|спектрални линии]] позволяват да се получи информация за състава и физическите свойства на газа или плазмата (метод на емисионната спектроскопия). Ако се наблюдава спектърът на преминалата вълна, той вече не е непрекъснат, а в него се забелязват поредици от тъмни (абсорбционни) линии, защото така възбудените електрони поглъщат определени честоти и действат като филтър на енергия. Това е принципът на действие на абсорбционната спектроскопия<ref name=avogadro/>

При по-близко изучаване някои емисионни спектрални линии се оказват съставени от отделни компоненти. Това се дължи на [[спин-орбитално взаимодействие|спин-орбиталното взаимодействие]] между спина и движението на най-външния електрон.<ref name=fitzpatrick20070216/> Когато атомът е поставен в магнитно поле, спектралните линии се разделят на три или повече компонента. Това явление, известно като [[ефект на Зееман]], се дължи на взаимодействието между приложеното външно магнитно поле и магнитния момент на атома и неговите електрони. Някои атоми могат да имат повече от една електронна конфигурация с едно и също енергийно ниво, които образуват обща спектрална линия. Външното магнитно поле измества електронните конфигурации в леко различаващи се енергийни нива, разделяйки по този начин спектралната линия на няколко компоненти.<ref name=weiss2001/> Присъствието на външно [[електрично поле]] също може да доведе до подобно разцепване и леко изместване на спектралните линии – този ефект се нарича [[ефект на Щарк]].{{hrf|Beyer|2003|232 – 236}}

Ако свързан електрон се намира във възбудено състояние и погълне фотон с подходяща енергия, може да настъпи и [[атомна спектрална линия#стимулирана емисия|стимулирана емисия]] на фотон със същата енергия. За тази цел енергията на падащия фотон трябва да е точно равна на разликата между възбуденото и по-ниското енергийно състояние на електрона. При прехода електронът излъчва фотон със същата фаза, честота, поляризация и посока като погълнатия фотон. Това свойство се използва за направата на [[лазер]]и, които произвеждат монохроматична, [[кохерентност|кохерентна]], насочена [[светлина]].<ref name=watkins_sjsu/>

=== Валентност и химична връзка ===
{{основна|Валентност|Химична връзка}}

Най-външният [[електронен слой]] на атома в несвързано състояние е известен като валентен слой и електроните в него се наричат [[Валентен електрон|валентни електрони]]. Техният брой определя характера на [[химична връзка|химичната връзка]], защото при [[химична реакция]] атомите се стремят да запълват валентния слой<ref name=reusch20070716/>. Например при съединението [[натриев хлорид]] (и други йонни [[сол]]и) химичната връзка се осъществява чрез обмен на електрон между атом с един електрон във валентния слой (Na) и атом с един недостигащ електрон във валентния слой (Cl). Много от химичните елементи обаче имат няколко валентности или участват с различен брой електрони в различни [[химично съединение|химични съединения]]. В тези случаи химичната връзка е с много по-сложен механизъм на споделяне на електроните. Пример за такива сложни връзки е участието на [[въглерод]]а в [[органично съединение|органичните съединения]].<ref name=chemguide/>

В [[Периодична система на елементите|Периодичната система]] химичните елементи с една и съща валентност образуват една [[група на периодичната система]], която се изобразява като една колона в таблицата. Хоризонталните редове се наричат [[период на периодичната система|периоди]] и отразяват постепенното запълване на валентния слой с електрони. Елементите, които са най-вдясно на таблицата, имат запълнен валентен слой и това се отразява на химичните им свойства – те са известни като [[инертен газ|инертни газове]].<ref name=husted20031211/><ref name=baum2003/>

=== Състояния ===
{{основна|Агрегатно състояние|Фаза}}
[[Файл:Bose Einstein condensate.png|мини|Илюстрация на формирането на [[Бозе-Айнщайнова кондензация]].]]

Групи от много атоми могат да съществуват в различни [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] в зависимост от физическите условия като [[температура]] и [[налягане]]. При промяна на условията, веществата могат да преминават от едно агрегатно състояние в друго: [[твърдо тяло]], [[течност]], [[газ]] и [[плазма]].{{hrf|Goodstein|2002|436 – 438}} В рамките на едно агрегатно състояние е възможно даден материал да съществува в няколко [[алотропия|алотропни]] форми, например въглеродът може да се срещне като [[графит]] или [[диамант]].<ref name=pu49_7_719/>

При температури близки до [[абсолютна нула|абсолютната нула]] атомите могат да образуват [[Бозе-Айнщайнова кондензация]], при което в макроскопичен мащаб започват да се проявяват квантовомеханичните ефекти, които иначе се наблюдават само в микроскопичен мащаб.{{hrf|Myers|2003|85}} При това явление целият свръхохладен ансамбъл от атоми започва да се държи като един „свръхатом“, което позволява да се правят наблюдения на квантовомеханичното му поведение.<ref name=colton_fyffe1999/>

== Образуване и съвременно състояние ==
Атомите образуват около 4% от общата енергийна плътност на наблюдаемата [[Вселена]] при средна плътност около 0,25 атома на кубичен метър.<ref name=hinshaw20060210/> Вътре в [[Галактика|галактиките]], например в нашия [[Млечен път]], атомите имат много по-голяма концентрация – между 10<sup>5</sup> и 10<sup>9</sup> атома на кубичен метър в [[междузвездна среда|междузвездната среда]].{{hrf|Choppin|2001|441}} Смята се, че [[Слънце]]то е разположено в [[Местен мехур|Местния мехур]], област от силно йонизиран газ, поради което плътността на атомите около него е едва 10<sup>3</sup> атома на кубичен метър.<ref name=science259_5093_327/> Звездите се образуват от плътни облаци в междузвездната среда и тяхната еволюция води до постоянно обогатяване на междузвездната среда с атоми, по-масивни от тези на водорода и хелия. До 95% от атомите в Млечния път са концентрирани във вътрешността на звездите. Общата маса на атомите формира около 10% от масата на галактиката,{{hrf|Lequeux|2005|4}} а остатъкът е съставен от т.нар. [[тъмна материя]].<ref name=nigel2000/>

=== Нуклеосинтез ===
{{основна|Космологичен нуклеосинтез}}

Смята се, че първите устойчиви протони и електрони възникват около една секунда след [[Теория на Големия взрив|Големия взрив]]. През следващите три минути нуклеосинтезът създава по-голямата част от ядрата на [[хелий|хелия]], [[Литий|лития]] и [[Деутерий|деутерия]] във Вселената, а може би и част от ядрата на [[Берилий|берилия]] и [[Бор (елемент)|бора]].<ref name=ns1794_42/><ref name=science267_5195_192/><ref name=hinshaw20051215/> Първите атоми със свързани електрони теоретично възникват 380 хиляди години след Големия взрив, по време на епохата на рекомбинация, когато разширяващата се Вселена се охлажда достатъчно, за да позволи прикрепването на електроните към ядрата.<ref name=abbott20070530/>

След Големия взрив, при който не се формира [[въглерод]], атомните ядра продължават да се съчетават в [[Звезда|звездите]] при процесите на [[ядрен синтез]] и по този начин се образува още хелий, а чрез [[Тройна хелиева реакция|тройната хелиева реакция]] и поредицата елементи от въглерод до [[желязо]].<ref name=mnras106_343/> Изотопи като литий-6, както и известни количества берилий и бор, се образуват и в космоса под действието на [[Космически лъчи|космическите лъчи]].<ref name=nature405_656/> Това става, когато високоенергиен протон се сблъска с атомно ядро, предизвиквайки изхвърлянето на голям брой нуклеони.

Елементите, по-тежки от желязото, се образуват в [[Свръхнова|свръхновите]] чрез [[r-процес]] и в звездите от [[асимптотичен клон на гигантите|асимптотичния клон на гигантите]] чрез [[s-процес]] – и двата начина включват [[Поглъщане на неутрони|поглъщането на неутрони]] от атомното ядро.<ref name=mashnik2000/> Някои елементи, като [[олово]]то, се образуват главно чрез радиоактивен разпад на по-тежки елементи.<ref name=kgs20050504/>

=== На Земята ===
Основната част от атомите, които съставляват [[Земя]]та и нейните обитатели, са съществували в сегашната си форма в [[мъглявина]]та, колабирала от [[молекулярен облак]], за да образува [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Останалите са резултат от радиоактивен разпад и тяхното относително съотношение може да се използва, за да се определи [[възраст на Земята|възрастта на Земята]] чрез [[радиоактивно датиране]].{{hrf|Manuel|2001|407 – 430, 511 – 519}}<ref name=gs190_1_205/> По-голямата част от хелия в земната кора (около 99% от хелия от газодобивни кладенци) е резултат от [[алфа разпад]], което личи от по-малката концентрация на изотопа [[хелий-3]].<ref name=anderson_foulger_meibom2006/>

На Земята се срещат и малки количества атоми, които не са присъствали при формирането на планетата и не са резултат от радиоактивен разпад. Космическите лъчи постоянно създават [[въглерод-14]] в атмосферата.<ref name=pennicott2001/> Някои атоми на Земята са изкуствено създадени, умишлено или като страничен продукт от работата на ядрени реактори или от ядрени експлозии.<ref name=yarris2001/><ref name=pr119_6_2000/> Сред [[трансуранов елемент|трансурановите елементи]], тези с атомен номер по-голям от 92, само [[плутоний|плутоният]] и [[нептуний|нептуният]] се срещат на Земята в природата.<ref name=poston1998/><ref name=cz97_10_522/> Трансурановите елементи имат период на радиоактивен полуразпад, много по-малък от възрастта на Земята,{{hrf|Zaider|2001|17}} поради което евентуални разпознаваеми количества от тях отдавна са се разпаднали, с изключение на следи от [[плутоний-244]], които може би са отложени с паднал на планетата [[космически прах]].{{hrf|Manuel|2001|407 – 430, 511 – 519}} Естествените залежи от плутоний и нептуний са образувани чрез поглъщане на неутрони в уранови руди.<ref name=ofr_cut/>

Земята съдържа приблизително 1,33×10<sup>50</sup> атома.<ref name=weisenberger/> В атмосферата на планетата присъстват малък брой самостоятелни атоми на [[Благороден газ|благородни газове]], като [[аргон]] и [[неон]]. Останалите 99% от атомите в атмосферата са свързани под формата на молекули, като [[въглероден диоксид]] и двуатомен [[кислород]] и [[азот]]. На земната повърхност атомите се съчетават в различни съединения, като [[вода]], [[Готварска сол|сол]], [[силикат]]и и [[оксид]]и. Атомите могат да се съчетават и в материали, които не се състоят от обособени молекули, например в [[кристал]]и и течни или твърди [[метал]]и.<ref name=pidwirnyf/><ref name=pnas99_22_13966/> Тази атомна материя формира мрежови структури, при които липсва свързваната с молекулярната материя дребномащабна прекъснатост.{{hrf|Pauling|1960|5 – 10}}

=== Редки и теоретични форми ===
Като цяло елементите с атомен номер, по-голям от този на оловото (82), са радиоактивни, но съществува хипотеза за съществуването на своеобразен „[[остров на стабилност]]“, съставен от някои елементи с атомен номер над 103. Тези [[свръхтежък елемент|свръхтежки елементи]] може би имат ядро, относително устойчиво на радиоактивен разпад.<ref name=cern28509/> Най-вероятният кандидат за устойчив свръхтежък атом, този на елемента [[унбихексий]], се очаква да има 126 протона и 184 неутрона.<ref name=cen84_10_19/>

Всяка частица материя има съответстваща частица [[антиматерия]], която има противоположен електрически заряд. Така [[позитрон]]ът е положително зареден антиелектрон, а [[антипротон]]ът е отрицателно зареден еквивалент на протона. При взаимодействие на материя и съответната ѝ антиматерия те се анихилират. По тази причина, както и заради неравновесието между материални и антиматериални частици, последните са редки във Вселената. В резултат на това не е известно наличието в природата на антиматериални атоми.<ref name=koppes1999/><ref name=cromie20010816/> Въпреки това през 1996 година в лабораторията на [[CERN]] в [[Женева]] успешно е синтезиран [[антиводород]], антиматериален еквивалент на водорода.<ref name=nature419_6906_439/><ref name=BBC20021030/>

Други необичайни атоми са синтезирани чрез замяната на един от протоните, неутроните или електроните с други частици, които имат същия електрически заряд. Например, отделен електрон може да бъде заменен с по-масивния [[мюон]], образувайки мюонен атом. Такива атоми могат да бъдат използвани за проверка на фундаменталните предвиждания на физиката.<ref name=ns1728_77/><ref name=psT112_1_20/><ref name=ripin1998/>

== Бележки ==
<references group="бел."/>

== Източници ==
<div style="display:none;">

<ref name=leigh1990>{{cite book| last=Leigh| first=G. J. (ed.) |year=1990|title=International Union of Pure and Applied Chemistry, Commission on the Nomenclature of Inorganic Chemistry, Nomenclature of Organic Chemistry – Recommendations 1990|publisher=Blackwell Scientific Publications|isbn=0-08-022369-9|page=35|location=Oxford|quote=Атом е най-малкото количество от химичен елемент, което може да съществува самостоятелно или в комбинация с други атоми.|lang=en}}</ref>

<ref name=liddell_scott_to_cut>{{cite web| last=Liddell| first=Henry George| coauthors=Robert Scott| title=τέμνω| work=A Greek-English Lexicon| publisher=Perseus Digital Library| url=http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dte%2Fmnw1| lang=en}}</ref>

<ref name=liddell_scott_uncuttable>{{cite web| last=Liddell| first=Henry George| coauthors=Robert Scott| title=ἄτομος| work=A Greek-English Lexicon| publisher=Perseus Digital Library| url=http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Da%29%2Ftomos| accessdate=21 юни 2010| lang=en}}</ref>

<ref name="сарман">{{cite book| last=Сарман| first=Жан-Пиер| year=1995| title=Енциклопедичен речник по физика| publisher=Издателство Мартилен| location=София| pages=47| isbn=9545980419| lang=}}</ref>

<ref name=pratt20070928>{{cite web|last=Pratt|first=Vernon|date=28 септември 2007|title=The Mechanical Philosophy|url=http://www.vernonpratt.com/conceptualisations/d06bl2_1mechanical.htm|work=Reason, nature and the human being in the West|accessdate=28 юни 2009|lang=en|архив_дата=2008-06-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080611053822/http://www.vernonpratt.com/conceptualisations/d06bl2_1mechanical.htm}}</ref>

<ref name=kemerling20020808>{{cite web|last=Kemerling|first=Garth|date=8 август 2002|title=Corpuscularianism|url=http://www.philosophypages.com/dy/c9.htm|work=Philosophical Dictionary|accessdate=17 юни 2009|lang=en}}</ref>

<ref name=lavoisier_eoc>{{cite web|title=Lavoisier's Elements of Chemistry|url=http://web.lemoyne.edu/~GIUNTA/EA/LAVPREFann.HTML|work=Elements and Atoms|publisher=Le Moyne College, Department of Chemistry|accessdate=18 декември 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=pte20071101>{{cite web|url=http://www.iupac.org/fileadmin/user_upload/news/IUPAC_Periodic_Table-1Jun12.pdf|title=Periodic Table of the Elements|date=1 ноември 2007|publisher=The International Union of Pure and Applied Chemistry|format=PDF|6=|accessdate=14 май 2010|lang=en|архив_дата=2013-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130218123002/http://www.iupac.org/fileadmin/user_upload/news/IUPAC_Periodic_Table-1Jun12.pdf}}</ref>

<ref name=adp322_8_549>{{cite journal|last=Einstein|first=Albert|year=1905|title=Über die von der molekularkinetischen Theorie der Wärme geforderte Bewegung von in ruhenden Flüssigkeiten suspendierten Teilchen|journal=Annalen der Physik|volume=322|issue=8|pages=549 – 560|url=http://www.zbp.univie.ac.at/dokumente/einstein2.pdf|format=PDF|doi=10.1002/andp.19053220806|accessdate=4 февруари 2007|bibcode=1905AnP...322..549E|lang=de|archive-date=2007-07-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20070718202731/http://www.zbp.univie.ac.at/dokumente/einstein2.pdf|issn=0003-3804}}</ref>

<ref name=lee_hoon1995>{{cite web|last=Lee|first=Y.K.|year=1995|coauthors=Hoon, K.|title=Brownian Motion|url=http://www.doc.ic.ac.uk/~nd/surprise_95/journal/vol4/ykl/report.html|publisher=Imperial College|accessdate=18 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20071218061408/http://www.doc.ic.ac.uk/~nd/surprise_95/journal/vol4/ykl/report.html|archivedate=18 декември 2007|deadurl=no|lang=en|архив_дата=2007-12-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071218061408/http://www.doc.ic.ac.uk/~nd/surprise_95/journal/vol4/ykl/report.html}}</ref>

<ref name=e31_2_50>{{cite journal|last=Patterson|first=G.|year=2007 |title=Jean Perrin and the triumph of the atomic doctrine|journal=Endeavour |volume=31|issue=2|pages=50 – 53|doi=10.1016/j.endeavour.2007.05.003|pmid=17602746|lang=en}}</ref>

<ref name="thomson">{{cite journal|author=Thomson, J.J. |url=http://web.lemoyne.edu/~GIUNTA/thomson1897.html |title=Cathode rays|journal=Philosophical Magazine|volume=44|page=293|year=1897 |format=[facsimile from Stephen Wright, Classical Scientific Papers, Physics (Mills and Boon, 1964)]|lang=en}}</ref>

<ref name=nobel1096>{{cite web|year=1906|title=J.J. Thomson|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1906/thomson-bio.html|publisher=Nobel Foundation |accessdate=20 декември 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=npc1921>{{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1921/soddy-bio.html|title=Frederick Soddy, The Nobel Prize in Chemistry 1921 |publisher=Nobel Foundation|accessdate=18 януари 2008|lang=en}}</ref>

<ref name=prsA_89_1_1913>{{cite journal|doi=10.1098/rspa.1913.0057|last=Thomson|first=Joseph John|title=Rays of positive electricity|url=http://web.lemoyne.edu/~giunta/canal.html|series=A|journal=Proceedings of the Royal Society|year=1913|volume=89|issue=607|pages=1 – 20|bibcode=1913RSPSA..89....1T|lang=en}}</ref>

<ref name=stern20050516>{{cite web|last=Stern|first=David P.|date=16 май 2005|title=The Atomic Nucleus and Bohr's Early Model of the Atom|url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/stargaze/Q5.htm|publisher=NASA/Goddard Space Flight Center|accessdate=20 декември 2007|lang=en|архив_дата=2007-08-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070820084047/http://www-spof.gsfc.nasa.gov/stargaze/Q5.htm}}</ref>

<ref name=bohr19221211>{{cite web|last=Bohr|first=Neils|date=11 декември 1922|title=Niels Bohr, The Nobel Prize in Physics 1922, Nobel Lecture|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1922/bohr-lecture.html|publisher=Nobel Foundation|accessdate=16 февруари 2008|lang=en}}</ref>

<ref name=jacs38_4_762>{{cite journal|last=Lewis|first=Gilbert N.|year=1916|title=The Atom and the Molecule|journal=Journal of the American Chemical Society|volume=38|issue=4|pages=762 – 786|doi=10.1021/ja02261a002|lang=en}}</ref>

<ref name=jacs41_6_868>{{cite journal|last=Langmuir|first=Irving|year=1919|title=The Arrangement of Electrons in Atoms and Molecules|journal=Journal of the American Chemical Society|volume=41|issue=6|pages=868 – 934|doi=10.1021/ja02227a002|lang=en}}</ref>

<ref name=fop17_6_575>{{cite journal|last=Scully|first=Marlan O. |coauthors=Lamb, Willis E.; Barut, Asim|year=1987|title=On the theory of the Stern-Gerlach apparatus|journal=Foundations of Physics|volume=17|issue=6|pages=575 – 583|doi=10.1007/BF01882788|bibcode=1987FoPh...17..575S|lang=en}}</ref>

<ref name=brown2007>{{cite web|last=Brown|first=Kevin|year=2007|url=http://www.mathpages.com/home/kmath538/kmath538.htm|title=The Hydrogen Atom|publisher=MathPages|accessdate=21 декември 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=harrison2000>{{cite web|last=Harrison|first=David M.|year=2000|title=The Development of Quantum Mechanics|url=http://www.upscale.utoronto.ca/GeneralInterest/Harrison/DevelQM/DevelQM.html|publisher=University of Toronto|accessdate=21 декември 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=pm39_6_449>{{cite journal|last=Aston|first=Francis W |year=1920|title=The constitution of atmospheric neon|journal=Philosophical Magazine|volume=39|issue=6|pages=449 – 55|lang=en}}</ref>

<ref name=chadwick1935>{{cite web|last=Chadwick|first=James|date=12 декември 1935|title=Nobel Lecture: The Neutron and Its Properties|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1935/chadwick-lecture.html|publisher=Nobel Foundation|accessdate=21 декември 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=hahn_meitner_strassmann>{{cite web|title=Otto Hahn, Lise Meitner and Fritz Strassmann|publisher=Chemical Heritage Foundation |work=Chemical Achievers: The Human Face of the Chemical Sciences|url=http://www.chemheritage.org/discover/online-resources/chemistry-in-history/themes/atomic-and-nuclear-structure/hahn-meitner-strassman.aspx|accessdate=15 септември 2009|lang=en}}</ref>

<ref name=nature143_3615_239>{{cite journal |last=Meitner|first=Lise|last2=Frisch|first2=Otto Robert|year=1939|title=Disintegration of uranium by neutrons: a new type of nuclear reaction|journal=Nature|volume=143 |issue=3615 |pages=239 |doi=10.1038/143239a0 |bibcode=1939Natur.143..239M|lang=en}}</ref>

<ref name=schroeder>{{cite web|last=Schroeder|first=M|title=Lise Meitner – Zur 125. Wiederkehr Ihres Geburtstages|url=http://www.physik3.gwdg.de/~mrs/Vortraege/Lise_Meitner-Vortrag-20031106/|accessdate=4 юни 2009|lang=de|архив_дата=2011-07-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110719034227/http://www.physik3.gwdg.de/~mrs/Vortraege/Lise_Meitner-Vortrag-20031106/}}</ref>

<ref name=pt50_9_26>{{cite journal|last=Crawford|first=E.|year=1997|title=A Nobel tale of postwar injustice|url=http://md1.csa.com/partners/viewrecord.php?requester=gs&collection=TRD&recid=63212AN&q=A+Nobel+tale+of+postwar+injustice&uid=787269344&setcookie=yes|journal=[[Physics Today]]|volume=50|issue=9|pages=26 – 32|doi=10.1063/1.881933|last2=Sime|first2=Ruth Lewin|last3=Walker|first3=Mark|bibcode=1997PhT....50i..26C|lang=en|accessdate=2011-07-23|archivedate=2012-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20120307184456/http://md1.csa.com/partners/viewrecord.php?requester=gs&collection=TRD&recid=63212AN&q=A+Nobel+tale+of+postwar+injustice&uid=787269344&setcookie=yes}}</ref>

<ref name=kullander2001>{{cite web|last=Kullander|first=Sven|date=28 август 2001|title=Accelerators and Nobel Laureates|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/articles/kullander/|publisher=Nobel Foundation|accessdate=31 януари 2008|lang=en|archive-url = http://web.archive.org/web/20130530214437/http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/physics/articles/kullander/ |archive-date = 2013-05-30}}</ref>

<ref name=wenner2007>{{cite web|last=Wenner|first=Jennifer M.|date=10 октомври 2007|url=http://serc.carleton.edu/quantskills/methods/quantlit/RadDecay.html|title=How Does Radioactive Decay Work?|publisher=Carleton College|accessdate=9 януари 2008|lang=en}}</ref>

<ref name="raymond">{{cite web|last=Raymond|first=David|date=7 април 2006|url=http://physics.nmt.edu/~raymond/classes/ph13xbook/node216.html|title=Nuclear Binding Energies|publisher=New Mexico Tech|accessdate=3 януари 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20061211094439/http://www.physics.nmt.edu/~raymond/classes/ph13xbook/node216.html|archivedate=11 декември 2006|lang=en|архив_дата=2006-12-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20061211094439/http://www.physics.nmt.edu/~raymond/classes/ph13xbook/node216.html}}</ref>

<ref name=mihos2002>{{cite web|last=Mihos|first=Chris|date=23 юли 2002|url=http://burro.cwru.edu/Academics/Astr221/StarPhys/coulomb.html|title=Overcoming the Coulomb Barrier|publisher=Case Western Reserve University|accessdate=13 февруари 2008|lang=en}}</ref>

<ref name=lbnl20070330>{{cite web|date=30 март 2007|url=http://www.lbl.gov/abc/Basic.html|title=ABC's of Nuclear Science|publisher=Lawrence Berkeley National Laboratory|accessdate=3 януари 2007|lang=en|archive-url=http://web.archive.org/web/20220822161110/https://www2.lbl.gov/abc/Basic.html|archive-date=2022-08-22|архив_дата=2006-12-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20061205215708/http://www.lbl.gov/abc/Basic.html}}</ref>

<ref name=makhijani_saleska2001>{{cite web|first=Arjun|last=Makhijani|coauthors=Saleska, Scott|date=2 март 2001|url=http://ieer.org/resource/factsheets/basics-nuclear-physics-fission/|title=Basics of Nuclear Physics and Fission|publisher=Institute for Energy and Environmental Research |accessdate=3 януари 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=ajp63_7_653>{{cite journal|last=Fewell|first=M. P |title=The atomic nuclide with the highest mean binding energy|journal=American Journal of Physics|year=1995|volume=63|issue=7 |pages=653 – 658|bibcode=1995AmJPh..63..653F |doi=10.1119/1.17828|lang=en}}</ref>

<ref name=manthey2001>{{cite web|last=Manthey|first=David|year=2001|url=http://www.orbitals.com/orb/|title=Atomic Orbitals|publisher=Orbital Central|accessdate=21 януари 2008|lang=en}}</ref>

<ref name=matis2000>{{cite web|last=Matis|first=Howard S|date=9 август 2000|url=http://www.lbl.gov/abc/wallchart/chapters/02/3.html|title=The Isotopes of Hydrogen|work=Guide to the Nuclear Wall Chart|publisher=Lawrence Berkeley National Lab|accessdate=21 декември 2007|lang=en|архив_дата=2007-12-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071218153548/http://www.lbl.gov/abc/wallchart/chapters/02/3.html}}</ref>

<ref name=weiss20061017>{{cite news|last=Weiss|first=Rick|date=17 октомври 2006|title=Scientists Announce Creation of Atomic Element, the Heaviest Yet|publisher=Washington Post|url=http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/10/16/AR2006101601083.html|accessdate=21 декември 2007| lang=en}}</ref>

<ref name=dume20030423>{{cite news|last=Dumé|first=Belle|date=23 април 2003|title=Bismuth breaks half-life record for alpha decay|publisher=[[Physics World]]|url=http://physicsworld.com/cws/article/news/2003/apr/23/bismuth-breaks-half-life-record-for-alpha-decay|accessdate=21 декември 2007|lang=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20171213214524/http://physicsworld.com/cws/article/news/2003/apr/23/bismuth-breaks-half-life-record-for-alpha-decay|archive-date=2017-12-13}}</ref>

<ref name=lidsay20000730>{{cite web|last=Lindsay|first=Don|date=30 юли 2000|url=http://www.don-lindsay-archive.org/creation/isotope_list.html|title=Radioactives Missing From The Earth|publisher=Don Lindsay Archive|accessdate=23 май 2007|lang=en}}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

<ref name=tuli2005>{{cite web|first=Jagdish K.|last=Tuli|month=Април|year=2005|title=Nuclear Wallet Cards|publisher=National Nuclear Data Center, Brookhaven National Laboratory|url=http://nucleus.iaea.org/CIR/CIR/NuclearWalletCards.html| accessdate=16 април 2011|lang=en}}</ref>

<ref name=chieh2001>{{cite web|last=Chieh|first=Chung|date=22 януари 2001|url=http://www.science.uwaterloo.ca/~cchieh/cact/nuctek/nuclideunstable.html|title=Nuclide Stability|publisher=University of Waterloo|accessdate=4 януари 2007|lang=en|архив_дата=2007-08-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070830110015/http://www.science.uwaterloo.ca/~cchieh/cact/nuctek/nuclideunstable.html}}</ref>

<ref name=nist_wc>{{cite web|url=http://physics.nist.gov/cgi-bin/Compositions/stand_alone.pl?ele=&ascii=html&isotype=some|title=Atomic Weights and Isotopic Compositions for All Elements|publisher=National Institute of Standards and Technology|accessdate=4 януари 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=audi2003>{{cite journal|last=Audi|first=G.|title=The Ame2003 atomic mass evaluation (II)|journal=Nuclear Physics A|year=2003|volume=729|issue=1|pages=337 – 676|url=http://www.nndc.bnl.gov/amdc/web/masseval.html|accessdate=7 февруари 2008|doi=10.1016/j.nuclphysa.2003.11.003|bibcode=2003NuPhA.729..337A|lang=en|archive-date=2008-09-16|archive-url=https://web.archive.org/web/20080916155656/http://www.nndc.bnl.gov/amdc/web/masseval.html}}</ref>

<ref name=aca32_5_751>{{cite journal|last=Shannon|first=R. D. |title=Revised effective ionic radii and systematic studies of interatomic distances in halides and chalcogenides|journal=Acta Crystallographica A|year=1976|volume=32 |issue=5 |page=751|doi=10.1107/S0567739476001551|bibcode=1976AcCrA..32..751S|lang=en}}</ref>

<ref name=dong1998>{{cite web|last=Dong|first=Judy|year=1998|url=http://hypertextbook.com/facts/MichaelPhillip.shtml|title=Diameter of an Atom|publisher=The Physics Factbook|accessdate=19 ноември 2007|lang=en|архив_дата=2007-11-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071104160920/http://hypertextbook.com/facts/MichaelPhillip.shtml}}</ref>

<ref name=pdg2002>{{cite web|author=Particle Data Group|year=2002|url=http://www.particleadventure.org/|title=The Particle Adventure|publisher=Lawrence Berkeley Laboratory|accessdate=3 януари 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=adp5f_3_133>{{cite journal|last=Bethe |first=H| authorlink=Ханс Бете |title=Termaufspaltung in Kristallen|journal=Annalen der Physik, 5. Folge|year=1929|volume=3 |page=133|lang=de}}</ref>

<ref name=schombert2006>{{cite web|first=James|last=Schombert|date=18 април 2006|url=http://abyss.uoregon.edu/~js/ast123/lectures/lec07.html|title=Elementary Particles|publisher=University of Oregon|accessdate=3 януари 2007|lang=en|архив_дата=2011-08-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110830212645/http://abyss.uoregon.edu/~js/ast123/lectures/lec07.html}}</ref>

<ref name=pssb245_9_1858>{{cite journal|last=Birkholz|first=M.|coauthors=Rudert, R.|title=Interatomic distances in pyrite-structure disulfides – a case for ellipsoidal modeling of sulfur ions|journal=Physica status solidi b|year=2008|volume=245|issue=9|page=1858|url=http://www.mariobirkholz.de/pssb2008.pdf|doi=10.1002/pssb.200879532|bibcode=2008PSSBR.245.1858B|lang=en}}</ref>

<ref name=osu2007>{{cite web| year=2007|url=http://oregonstate.edu/terra/2007/02/small-miracles/|title=Small Miracles: Harnessing nanotechnology|publisher=Oregon State University |accessdate=7 януари 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=splung>{{cite web |url=http://www.splung.com/content/sid/5/page/radioactivity |title=Radioactivity |publisher=Splung.com |accessdate=19 декември 2007|lang=en |archive-url = http://web.archive.org/web/20221027120556/http://www.splung.com/content/sid/5/page/radioactivity |archive-date = 2022-10-27}}</ref>

<ref name=firestone20000522>{{cite web |last=Firestone |first=Richard B. |date=22 май 2000 |url=http://isotopes.lbl.gov/education/decmode.html |title=Radioactive Decay Modes |publisher=Berkeley Laboratory |accessdate=7 януари 2007 |lang=en |архив_дата=2006-09-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060929111801/http://isotopes.lbl.gov/education/decmode.html }}</ref>

<ref name=hornak2006>{{cite web |last=Hornak|first=J. P.|year=2006 |url=http://www.cis.rit.edu/htbooks/nmr/chap-3/chap-3.htm |title=Chapter 3: Spin Physics|work=The Basics of NMR |publisher=Rochester Institute of Technology |accessdate=7 януари 2007|lang=en}}</ref>

<ref name=schroederP>{{cite web |last=Schroeder |first=Paul A. |date=25 февруари 2000 |url=http://www.gly.uga.edu/schroeder/geol3010/magnetics.html |title=Magnetic Properties |publisher=University of Georgia |accessdate=7 януари 2007 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20070429150216/http://www.gly.uga.edu/schroeder/geol3010/magnetics.html |archivedate=29 април 2007 |lang=en |архив_дата=2007-04-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070429150216/http://www.gly.uga.edu/schroeder/geol3010/magnetics.html }}</ref>

<ref name=goebel20070901>{{cite web |last=Goebel|first=Greg |date=1 септември 2007 |url=http://www.vectorsite.net/tpqm_04.html |title=&#91;4.3&#93; Magnetic Properties of the Atom |work=Elementary Quantum Physics |publisher=In The Public Domain website |accessdate=7 януари 2007|lang=en }}</ref>

<ref name=yarris1997>{{cite journal |last=Yarris |first=Lynn |title=Talking Pictures |journal=Berkeley Lab Research Review |date=Spring 1997 |url=http://www.lbl.gov/Science-Articles/Research-Review/Magazine/1997/story1.html |accessdate=9 януари 2008 |lang=en |archive-url=https://web.archive.org/web/20220822154044/https://www2.lbl.gov/Science-Articles/Research-Review/Magazine/1997/story1.html |archive-date=2022-08-22 }}</ref>

<ref name=zeghbroeck1998>{{cite web|last=Zeghbroeck|first=Bart J. Van|year=1998|url=http://physics.ship.edu/~mrc/pfs/308/semicon_book/eband2.htm|title=Energy levels|publisher=Shippensburg University|accessdate=23 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20050115030639/http://physics.ship.edu/~mrc/pfs/308/semicon_book/eband2.htm|archivedate=15 януари 2005|lang=en|архив_дата=2005-01-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20050115030639/http://physics.ship.edu/~mrc/pfs/308/semicon_book/eband2.htm}}</ref>

<ref name=martin2007>{{cite web |last=Martin|first=W. C. |coauthors=Wiese, W. L.|month=Май|year=2007 |url=http://www.nist.gov/pml/pubs/atspec/index.cfm |title=Atomic Spectroscopy: A Compendium of Basic Ideas, Notation, Data, and Formulas |publisher=National Institute of Standards and Technology |accessdate=8 януари 2007|lang=en }}</ref>

<ref name=avogadro>{{cite web |url=http://www.avogadro.co.uk/light/bohr/spectra.htm |title=Atomic Emission Spectra – Origin of Spectral Lines |publisher=Avogadro Web Site |accessdate=10 август 2006 |lang=en |архив_дата=2006-02-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060228231025/http://www.avogadro.co.uk/light/bohr/spectra.htm }}</ref>

<ref name=fitzpatrick20070216>{{cite web |last=Fitzpatrick|first=Richard |date=16 февруари 2007 |url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/qm/lectures/node55.html |title=Fine structure |publisher=University of Texas at Austin |accessdate=14 февруари 2008|lang=en }}</ref>

<ref name=weiss2001>{{cite web |last=Weiss|first=Michael|year=2001 |url=http://math.ucr.edu/home/baez/spin/node8.html |title=The Zeeman Effect |publisher=University of California-Riverside |accessdate=6 февруари 2008|lang=en }}</ref>

<ref name=watkins_sjsu>{{cite web |last=Watkins |first=Thayer |url=http://www.sjsu.edu/faculty/watkins/stimem.htm |title=Coherence in Stimulated Emission |publisher=San José State University |accessdate=23 декември 2007|lang=en |archive-url = http://web.archive.org/web/20211005111230/https://www.sjsu.edu/faculty/watkins/stimem.htm |archive-date = 2021-10-05}}</ref>

<ref name=reusch20070716>{{cite web |last=Reusch|first=William|date=16 юли 2007 |url=http://www2.chemistry.msu.edu/faculty/reusch/VirtTxtJml/intro1.htm |title=Virtual Textbook of Organic Chemistry |publisher=Michigan State University |accessdate=11 януари 2008|lang=en }}</ref>

<ref name=chemguide>{{cite web |url=http://www.chemguide.co.uk/atoms/bonding/covalent.html |title=Covalent bonding – Single bonds |publisher=chemguide |year=2000|lang=en }}</ref>

<ref name=husted20031211>{{cite web |last=Husted| first=Robert| coauthors=''et al''|date=11 декември 2003 |url=http://periodic.lanl.gov/index.shtml |title=Periodic Table of the Elements |publisher=Los Alamos National Laboratory |accessdate=11 януари 2008|lang=en}}</ref>

<ref name=baum2003>{{cite web |first=Rudy|last=Baum|year=2003 |url=http://pubs.acs.org/cen/80th/elements.html |title=It's Elemental: The Periodic Table |publisher=Chemical & Engineering News |accessdate=11 януари 2008|lang=en |archive-url = http://web.archive.org/web/20190513101634/http://pubs.acs.org/cen/80th/elements.html |archive-date = 2019-05-13}}</ref>

<ref name=pu49_7_719>{{cite journal |last=Brazhkin|first=Vadim V. |title=Metastable phases, phase transformations, and phase diagrams in physics and chemistry |journal=Physics-Uspekhi |year=2006|volume=49 |issue=7|pages=719 – 24 |doi=10.1070/PU2006v049n07ABEH006013 |bibcode=2006PhyU...49..719B|lang=en }}</ref>

<ref name=colton_fyffe1999>{{cite web |last=Colton |first=Imogen |coauthors=Fyffe, Jeanette |date=3 февруари 1999 |url=http://www.ph.unimelb.edu.au/~ywong/poster/articles/bec.html |title=Super Atoms from Bose-Einstein Condensation |publisher=The University of Melbourne |accessdate=6 февруари 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20070829200820/http://www.ph.unimelb.edu.au/~ywong/poster/articles/bec.html |archivedate=29 август 2007 |lang=en |архив_дата=2007-08-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070829200820/http://www.ph.unimelb.edu.au/~ywong/poster/articles/bec.html }}</ref>

<ref name=hinshaw20060210>{{cite web |last=Hinshaw|first=Gary |date=10 февруари 2006 |url=http://map.gsfc.nasa.gov/m_uni/uni_101matter.html |title=What is the Universe Made Of? |publisher=NASA/WMAP|accessdate=7 януари 2008| archiveurl=http://web.archive.org/web/20071231143948/http://map.gsfc.nasa.gov/m_uni/uni_101matter.html| archivedate=31 декември 2007 | deadurl=no|lang=en}}</ref>

<ref name=science259_5093_327>{{cite journal |last=Davidsen|first=Arthur F. |title=Far-Ultraviolet Astronomy on the Astro-1 Space Shuttle Mission |journal=Science |year=1993|volume=259 |issue=5093|pages=327 – 34 |doi=10.1126/science.259.5093.327 |pmid=17832344|bibcode=1993Sci...259..327D|lang=en }}</ref>

<ref name=nigel2000>{{cite web |first=Nigel|last=Smith|date=6 януари 2000 |url=http://physicsworld.com/cws/article/print/809 |title=The search for dark matter |publisher=[[Physics World]]|accessdate=14 февруари 2008| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080216185952/http://physicsworld.com/cws/article/print/809| archivedate=16 февруари 2008 | deadurl=no|lang=en}}</ref>

<ref name=ns1794_42>{{cite journal|last=Croswell|first=Ken|title=Boron, bumps and the Big Bang: Was matter spread evenly when the Universe began? Perhaps not; the clues lie in the creation of the lighter elements such as boron and beryllium|journal=New Scientist|year=1991|issue=1794|pages=42|url=http://space.newscientist.com/article/mg13217944.700-boron-bumps-and-the-big-bang-was-matter-spread-evenly-whenthe-universe-began-perhaps-not-the-clues-lie-in-the-creation-of-thelighter-elements-such-as-boron-and-beryllium.html|accessdate=14 януари 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20080207065342/http://space.newscientist.com/article/mg13217944.700-boron-bumps-and-the-big-bang-was-matter-spread-evenly-whenthe-universe-began-perhaps-not-the-clues-lie-in-the-creation-of-thelighter-elements-such-as-boron-and-beryllium.html|archivedate=2008-02-07|deadurl=no|lang=en}}</ref>

<ref name=science267_5195_192>{{cite journal |last=Copi|first=Craig J. |last2=Schramm|first2=DN |last3=Turner|first3=MS |year=1995 |title=Big-Bang Nucleosynthesis and the Baryon Density of the Universe |journal=Science |volume=267|issue=5195 |pages=192 – 99 |doi=10.1126/science.7809624 |pmid=7809624 |arxiv=astro-ph/9407006 |bibcode=1995Sci...267..192C|lang=en }}</ref>

<ref name=hinshaw20051215>{{cite web |last=Hinshaw|first=Gary|date=15 декември 2005 |url=http://map.gsfc.nasa.gov/m_uni/uni_101bbtest2.html |title=Tests of the Big Bang: The Light Elements |publisher=NASA/WMAP|accessdate=13 януари 2008| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080117021252/http://map.gsfc.nasa.gov/m_uni/uni_101bbtest2.html| archivedate=17 януари 2008 | deadurl=no|lang=en}}</ref>

<ref name=abbott20070530>{{cite web |last=Abbott|first=Brian|date=30 май 2007 |url=http://www.haydenplanetarium.org/universe/duguide/exgg_wmap.php |title=Microwave (WMAP) All-Sky Survey |publisher=Hayden Planetarium|accessdate=13 януари 2008|lang=en|archive-url = http://web.archive.org/web/20130213023246/http://www.haydenplanetarium.org:80/universe/duguide/exgg_wmap.php |archive-date = 2013-02-13}}</ref>

<ref name=mnras106_343>{{cite journal |title=The synthesis of the elements from hydrogen |first=F. |last=Hoyle |journal=Monthly Notices of the Royal Astronomical Society |volume=106|pages=343 – 83|year=1946 |bibcode=1946MNRAS.106..343H|lang=en }}</ref>

<ref name=nature405_656>{{cite journal |last=Knauth|first=D. C. |title=Newly synthesized lithium in the interstellar medium |journal=Nature |year=2000|volume=405|pages=656 – 58 |doi=10.1038/35015028 |last2=Knauth|first2=D. C. |last3=Lambert|first3=David L. |last4=Crane|first4=P. |pmid=10864316 |issue=6787|lang=en }}</ref>

<ref name=mashnik2000>{{cite web| last=Mashnik| first=Stepan G| year=2000| url=http://arxiv.org/abs/astro-ph/0008382| title=On Solar System and Cosmic Rays Nucleosynthesis and Spallation Processes| work=arxiv.org| publisher=arxiv.org| accessdate=11 януари 2013| lang=en}}</ref>

<ref name=kgs20050504>{{cite web |author=Kansas Geological Survey |date=4 май 2005 |title=Age of the Earth |url=http://www.kgs.ku.edu/Extension/geotopics/earth_age.html |publisher=University of Kansas |accessdate=14 януари 2008 |lang=en |архив_дата=2008-07-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080705052359/http://www.kgs.ku.edu/Extension/geotopics/earth_age.html }}</ref>

<ref name=gs190_1_205>{{cite journal |last=Dalrymple|first=G. Brent |title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved |journal=Geological Society, London, Special Publications |year=2001|volume=190 |issue=1|pages=205 – 21 |doi=10.1144/GSL.SP.2001.190.01.14 |url=http://sp.lyellcollection.org/content/190/1/205.abstract |accessdate=14 януари 2008|bibcode=2001GSLSP.190..205D|lang=en }}</ref>

<ref name=anderson_foulger_meibom2006>{{cite web |last=Anderson|first=Don L. |coauthors=Foulger, G. R.; Meibom, Anders |date=2 септември 2006 |url=http://www.mantleplumes.org/HeliumFundamentals.html |title=Helium: Fundamental models |publisher=MantlePlumes.org|accessdate=14 януари 2007| archiveurl=http://web.archive.org/web/20070208194933/http://www.mantleplumes.org/HeliumFundamentals.html| archivedate=8 февруари 2007 | deadurl=no|lang=en}}</ref>

<ref name=pennicott2001>{{cite news |last=Pennicott |first=Katie |date=10 май 2001 |title=Carbon clock could show the wrong time |publisher=PhysicsWeb |url=http://physicsworld.com/cws/article/news/2676 |accessdate=14 януари 2008 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071215103132/http://physicsworld.com/cws/article/news/2676 |archivedate=2007-12-15 |deadurl=no |lang=en }}</ref>

<ref name=yarris2001>{{cite news |last=Yarris |first=Lynn |date=27 юли 2001 |title=New Superheavy Elements 118 and 116 Discovered at Berkeley Lab |publisher=Berkeley Lab |url=http://enews.lbl.gov/Science-Articles/Archive/elements-116-118.html |accessdate=14 януари 2008 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080109103538/http://enews.lbl.gov/Science-Articles/Archive/elements-116-118.html |archivedate=2008-01-09 |deadurl=no |lang=en }}</ref>

<ref name=pr119_6_2000>{{cite journal |author=Diamond, H |coauthors=''et al.'' |year=1960 |title=Heavy Isotope Abundances in Mike Thermonuclear Device |journal=[[Physical Review]] |volume=119 |issue=6 |pages=2000 – 04 |doi=10.1103/PhysRev.119.2000 |bibcode=1960PhRv..119.2000D|lang=en }}</ref>

<ref name=poston1998>{{cite web |author=Poston Sr., John W.|date=23 март 1998 |title=Do transuranic elements such as plutonium ever occur naturally? |publisher=Scientific American |url=http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=do-transuranic-elements-s |accessdate=15 януари 2008|lang=en |archive-url = http://web.archive.org/web/20131028134011/http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=do-transuranic-elements-s |archive-date = 2013-10-28}}</ref>

<ref name=cz97_10_522>{{cite journal |last=Keller|first=C |title=Natural occurrence of lanthanides, actinides, and superheavy elements |journal=Chemiker Zeitung |year=1973|volume=97|issue=10|pages=522 – 30 |osti=4353086|lang=en}}</ref>

<ref name=ofr_cut>{{cite web |url=http://www.oklo.curtin.edu.au/index.cfm |title=Oklo Fossil Reactors |publisher=Curtin University of Technology |accessdate=15 януари 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20071218194159/http://www.oklo.curtin.edu.au/index.cfm |archivedate=18 декември 2007 |deadurl=no |lang=en |архив_дата=2007-12-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071218194159/http://www.oklo.curtin.edu.au/index.cfm }}</ref>

<ref name=weisenberger>{{cite web |last=Weisenberger|first=Drew |url=http://education.jlab.org/qa/mathatom_05.html |title=How many atoms are there in the world? |publisher=Jefferson Lab |accessdate=16 януари 2008|lang=en }}</ref>

<ref name=pidwirnyf>{{cite web |last=Pidwirny|first=Michael |url=http://www.physicalgeography.net/fundamentals/contents.html |title=Fundamentals of Physical Geography |publisher=[[University of British Columbia]] Okanagan |accessdate=16 януари 2008| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080121080709/http://www.physicalgeography.net/fundamentals/contents.html| archivedate=21 януари 2008 | deadurl=no|lang=en}}</ref>

<ref name=pnas99_22_13966>{{cite journal |last=Anderson|first=Don L |title=The inner inner core of Earth |journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |year=2002|volume=99|issue=22|pages=13966 – 68 |doi=10.1073/pnas.232565899 |pmid=12391308 |pmc=137819|bibcode=2002PNAS...9913966A|lang=en}}</ref>

<ref name=cern28509>{{cite journal |title=Second postcard from the island of stability |journal=CERN Courier |date=2 октомври 2001 |url=http://cerncourier.com/cws/article/cern/28509 |accessdate=14 януари 2008 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080203031237/http://cerncourier.com/cws/article/cern/28509 |archivedate=2008-02-03 |deadurl=no |lang=en }}</ref>

<ref name=cen84_10_19>{{cite journal |last=Jacoby|first=Mitch |title=As-yet-unsynthesized superheavy atom should form a stable diatomic molecule with fluorine |journal=Chemical & Engineering News |year=2006|volume=84|issue=10|pages=19|lang=en}}</ref>

<ref name=koppes1999>{{cite news |last=Koppes|first=Steve|date=1 март 1999 |title=Fermilab Physicists Find New Matter-Antimatter Asymmetry |publisher=University of Chicago |url=http://www-news.uchicago.edu/releases/99/990301.ktev.shtml |accessdate=14 януари 2008| lang=en}}</ref>

<ref name=cromie20010816>{{cite news |last=Cromie |first=William J. |date=16 август 2001 |title=A lifetime of trillionths of a second: Scientists explore antimatter |publisher=Harvard University Gazette |url=http://news.harvard.edu/gazette/2001/08.16/antimatter.html |accessdate=14 януари 2008 |lang=en |archive-url=https://web.archive.org/web/20160418092748/http://news.harvard.edu/gazette/2001/08.16/antimatter.html |archive-date=2016-04-18 }}</ref>

<ref name=nature419_6906_439>{{cite journal |last=Hijmans|first=Tom W. |title=Particle physics: Cold antihydrogen |journal=Nature |year=2002|volume=419 |pages=439 – 40|doi=10.1038/419439a |pmid=12368837 |issue=6906|lang=en }}</ref>

<ref name=BBC20021030>{{cite news |date=30 октомври 2002 |title=Researchers 'look inside' antimatter|publisher=BBC News |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/2375717.stm |accessdate=14 януари 2008| lang=en}}</ref>

<ref name=ns1728_77>{{cite journal|last=Barrett|first=Roger|title=The Strange World of the Exotic Atom|journal=New Scientist|year=1990|issue=1728|pages=77 – 115|url=http://media.newscientist.com/article/mg12717284.600-the-strange-world-of-the-exotic-atom-physicists-can-nowmake-atoms-and-molecules-containing-negative-particles-other-than-electronsand-use-them-not-just-to-test-theories-but-also-to-fight-cancer-.html|accessdate=4 януари 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071221164440/http://media.newscientist.com/article/mg12717284.600-the-strange-world-of-the-exotic-atom-physicists-can-nowmake-atoms-and-molecules-containing-negative-particles-other-than-electronsand-use-them-not-just-to-test-theories-but-also-to-fight-cancer-.html|archivedate=2007-12-21|deadurl=no|lang=en}}</ref>

<ref name=psT112_1_20>{{cite journal |last=Indelicato|first=Paul |title=Exotic Atoms|journal=Physica Scripta |year=2004|volume=T112 |issue=1|pages=20 – 26 |doi=10.1238/Physica.Topical.112a00020 |arxiv=physics/0409058 |bibcode=2004PhST..112...20I|lang=en }}</ref>

<ref name=ripin1998>{{cite web |last=Ripin|first=Barrett H.|month=Юли|year=1998 |url=http://www.aps.org/publications/apsnews/199807/experiment.cfm |title=Recent Experiments on Exotic Atoms |publisher=American Physical Society |accessdate=15 февруари 2008|lang=en}}</ref>

</div>

{{Reflist}}

== Използвана литература ==
<div class="reflist3" style="height: 250px; overflow: auto; padding: 3px;">
* {{cite book |title=Физика на ядрото и елементарните частици |last=Уилямс |first=У. С. С|year=2000 |publisher=УИ „Климент Охридски“ |location=София |isbn=9540705916}}
* {{cite book |last=L'Annunziata |first=Michael F. |year=2003|title=Handbook of Radioactivity Analysis |url=https://archive.org/details/handbookofradioa0000unse_n3o4 |publisher=Academic Press|isbn=0-12-436603-1 |oclc=16212955|lang=en }}
* {{cite journal| last=Bell| first=R. E| title=Gamma-Rays from the Reaction H<sup>1</sup>(n,γ)D<sup>2</sup> and the Binding Energy of the Deuteron |journal=Physical Review| year=1950| volume=79| issue=2| pages=282 – 285| doi=10.1103/PhysRev.79.282| last2=Elliott| first2=L. G| lang=en}}
* {{cite web| last=Brucat| first=Philip J| year=2008| url=http://www.chem.ufl.edu/~itl/2045/lectures/lec_10.html| title=The Quantum Atom| publisher=University of Florida| accessdate=4 януари 2007| lang=en| архив_дата=2006-12-07| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20061207032136/http://www.chem.ufl.edu/~itl/2045/lectures/lec_10.html}}
* {{cite book |last=Beyer| first=H. F.|coauthors=Shevelko, V. P. |year=2003 |title=Introduction to the Physics of Highly Charged Ions |publisher=CRC Press| isbn=0-7503-0481-2 |oclc=47150433|lang=en}}
* {{cite book |last=Choppin|first=Gregory R. |last2=Liljenzin |first2=Jan-Olov |last3=Rydberg|first3=Jan |year=2001| title=Radiochemistry and Nuclear Chemistry |publisher=Elsevier|isbn=0-7506-7463-6
|oclc=162592180|lang=en}}
* {{cite book |last=Dalton|first=J. |authorlink=Джон Далтон|year=1808 |title=A New System of Chemical Philosophy, Part 1| publisher=S. Russell| location=London and Manchester|lang=en}}
* {{cite book |last=Demtröder|first=Wolfgang|year=2002|title=Atoms, Molecules and Photons: An Introduction to Atomic- Molecular- and Quantum Physics |publisher=Springer|edition=1st| isbn=3-540-20631-0 |oclc=181435713|lang=en}}
* {{cite book |last=Feynman|first=Richard|year=1995|authorlink=Ричард Файнман |title=Six Easy Pieces|publisher=The Penguin Group| isbn=978-0-14-027666-4 |oclc=40499574|lang=en}}
* {{cite book |last=Fowles|first=Grant R.|year=1989 |title=Introduction to Modern Optics |publisher=Courier Dover Publications| isbn=0-486-65957-7| oclc=18834711|lang=en}}
* {{cite book |last=Goodstein|first=David L.|year=2002 |title=States of Matter|publisher=Courier Dover Publications| isbn=0-13-843557-X|lang=en}}
* {{cite book |last=Harrison|first=Edward Robert|year=2003| title=Masks of the Universe: Changing Ideas on the Nature of the Cosmos |publisher=Cambridge University Press |isbn=0-521-77351-2 |oclc=50441595|lang=en}}
* {{cite book |last=Jevremovic|first=Tatjana|year=2005 |title=Nuclear Principles in Engineering|url=https://archive.org/details/nuclearprinciple0000jevr| publisher=Springer| isbn=0-387-23284-2 |oclc=228384008|lang=en}}
* {{cite book |last=King|first=Richard|year=1999 |title=Indian philosophy: an introduction to Hindu and Buddhist thought| publisher=Edinburgh University Press |isbn=0-7486-0954-7|lang=en}}
* {{cite book |last=Lequeux|first=James|year=2005| title=The Interstellar Medium |url=https://archive.org/details/interstellarmedi0000lequ|publisher=Springer| isbn=3-540-21326-0| oclc=133157789|lang=en}}
* {{cite book |last=Levere|first=Trevor, H.|year=2001 |title=Transforming Matter – A History of Chemistry from Alchemy to the Buckyball |publisher=The Johns Hopkins University Press |isbn=0-8018-6610-3|lang=en}}
* {{cite book |last=McEvilley|first=Thomas |title=The shape of ancient thought: comparative studies in Greek and Indian philosophies |url=https://archive.org/details/liang.shapeofancientth0001mcev|publisher=Allworth Press|year=2002 |isbn=1-58115-203-5|lang=en}}
* {{cite book |last=MacGregor|first=Malcolm H.|year=1992 |title=The Enigmatic Electron
|publisher=Oxford University Press|isbn=0-19-521833-7 |oclc=223372888|lang=en}}
* {{cite journal| last=Mulliken| first=Robert S| title=Spectroscopy, Molecular Orbitals, and Chemical Bonding |journal=Science| year=1967| volume=157| issue=3784| pages=13 – 24| doi=10.1126/science.157.3784.13| pmid=5338306| lang=en}}
* {{cite book |last=Manuel|first=Oliver|year=2001 |title=Origin of Elements in the Solar System: Implications of Post-1957 Observations |url=https://archive.org/details/isbn_9780306465628|publisher=Springer|isbn=0-306-46562-0 |oclc=228374906|lang=en}}
* {{cite book |last=Mazo|first=Robert M.|year=2002 |title=Brownian Motion: Fluctuations, Dynamics, and Applications |publisher=Oxford University Press|isbn=0-19-851567-7 |oclc=48753074|lang=en}}
* {{cite book |last=Mills|first=Ian |coauthors=Cvitaš, Tomislav; Homann, Klaus; Kallay, Nikola; Kuchitsu, Kozo |title=Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry |url=https://archive.org/details/quantitiesunitss0000unse|publisher=International Union of Pure and Applied Chemistry, Commission on Physiochemical Symbols Terminology and Units, Blackwell Scientific Publications |location=Oxford |edition=2nd| year=1993 |isbn=0-632-03583-8 |oclc=27011505|lang=en }}
* {{cite book |last=Moran|first=Bruce T.|year=2005 |title=Distilling Knowledge: Alchemy, Chemistry, and the Scientific Revolution |url=https://archive.org/details/distillingknowle0000mora|publisher=Harvard University Press |isbn=0-674-01495-2|lang=en}}
* {{cite book |last=Myers|first=Richard|year=2003 |title=The Basics of Chemistry|url=https://archive.org/details/basicsofchemistr0000myer|publisher=Greenwood Press |isbn=0-313-31664-3| oclc=50164580|lang=en}}
* {{cite book |last=Pais|first=Abraham|year=1986|location=New York |title=Inward Bound: Of Matter and Forces in the Physical World |url=https://archive.org/details/inwardboundofmat00pais_0|publisher=Oxford University Press|isbn=0198519710|lang=en}}
* {{cite book |last=Pauling|first=Linus|year=1960 |title=The Nature of the Chemical Bond |url=https://archive.org/details/natureofchemical00paul|publisher=Cornell University Press| isbn=0-8014-0333-2 |oclc=17518275|lang=en}}
* {{cite book |last=Pfeffer|first=Jeremy I. |coauthor=Nir, Shlomo|year=2000 |title=Modern Physics: An Introductory Text| publisher=Imperial College Press|isbn=1-86094-250-4 |oclc=45900880|lang=en}}
* {{cite book |last=Ponomarev|first=Leonid Ivanovich|year=1993 |title=The Quantum Dice|publisher=CRC Press |isbn=0-7503-0251-8| oclc=26853108|lang=en}}
* {{cite book |last=Roscoe|first=Henry Enfield|year=1895 |title=John Dalton and the Rise of Modern Chemistry| series=Century science series |url=http://books.google.com/books?id=FJMEAAAAYAAJ |accessdate=3 април 2011|publisher=Macmillan| location=New York|lang=en}}
* {{cite book |last=Scerri|first=Eric R. |title=The periodic table: its story and its significance |url=https://archive.org/details/periodictableits0000scer|publisher=Oxford University Press US|year=2007 |isbn=0-19-530573-6|lang=en}}
* {{cite book |last=Shultis|first=J. Kenneth|coauthors=Richard E. Faw |title=Fundamentals of Nuclear Science and Engineering| year=2002|publisher=CRC Press|isbn=0-8247-0834-2 |oclc=123346507|lang=en}}
* {{cite book |last=Siegfried|first=Robert|year=2002 |title=From Elements to Atoms: A History of Chemical Composition
|publisher=DIANE|isbn=0-87169-924-9|ref=harv |oclc=186607849|lang=en}}
* {{cite book |last=Sills|first=Alan D.|year=2003 |title=Earth Science the Easy Way |url=https://archive.org/details/earthscienceeasy00alan|publisher=Barron's Educational Series|isbn=0-7641-2146-4 |oclc=51543743|lang=en}}
* {{cite book |last=Smirnov|first=Boris M.|year=2003 |title=Physics of Atoms and Ions |publisher=Springer |isbn=0-387-95550-X|lang=en}}
* {{cite book |last=Woan|first=Graham|year=2000 |title=The Cambridge Handbook of Physics |url=https://archive.org/details/cambridgehandboo0000woan|publisher=Cambridge University Press|isbn=0-521-57507-9 |oclc=224032426|lang=en}}
* {{cite book |last=Wurtz|first=Charles Adolphe|year=1881 |title=The Atomic Theory |url=https://archive.org/details/atomictheory02wurtgoog|publisher=D. Appleton and company |location=New York |isbn=0-559-43636-X|lang=en }}
* {{cite book |last=Zaider|first=Marco|coauthors=Harald H. Rossi|year=2001 |title=Radiation Science for Physicians and Public Health Workers |url=https://archive.org/details/radiationscience0000zaid|publisher=Springer|isbn=0-306-46403-9 |oclc=44110319|lang=en}}
* {{cite book |last=Zumdahl|first=Steven S.|year=2002 |title=Introductory Chemistry: A Foundation |edition=5th| publisher=Houghton Mifflin |accessdate=5 февруари 2008|isbn=0-618-34342-3 |oclc=173081482|lang=en}}
</div>

{{превод от|en|Atom|439544464}}

{{материя}}
{{жива материя}}
{{избрана статия|5681233|2 май 2013}}

[[Категория:Атомна физика]]
[[Категория:ИзбраниСтатииФизика]]