Преглед на кода на Астат

{{Химичен елемент
	
| вид				=
| картинка			=
	
| име				=Астат
| вляво				=[[Полоний]]
| вдясно			=[[Радон]]
| отгоре			=[[Йод|I]]
| отдолу			=[[Тенесин|Ts]]
| група				=17
| период			=6
| блок				=p
| серия				=халоген
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 4f<sup>14</sup> 5d<sup>10</sup> 6s<sup>2</sup> 6p<sup>5</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 32, 18, 7
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=[210]
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=
| атомен_радиус2		=
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=150
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=202
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			=7, 5, 3, '''1''', '''−1'''
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=2,20
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=899,003
| йон_потенциал2		=
| йон_потенциал3		=
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=''(изчислена)'' <ref>{{cite journal |last1=Rothe |first1=S. |last2=Andreyev |first2=A. N. |last3=Antalic |first3=S. |last4=Borschevsky |first4=A. |last5=Capponi |first5=L. |last6=Cocolios |first6=T. E. |last7=De Witte |first7=H. |last8=Eliav |first8=E. |last9=Fedorov |first9=D. V. | displayauthors=3
|year=2013 |title=Measurement of the First Ionization Potential of Astatine by Laser Ionization Spectroscopy |journal=Nature Communications |volume=4 |publisher= |doi=10.1038/ncomms2819 |url=https://www.researchgate.net/publication/236836716_Measurement_of_the_first_ionization_potential_of_astatine_by_laser_ionization_spectroscopy |last10=Fedosseev |first10=V. N. |last11=Fink |first11=D. A. |last12=Fritzsche |first12=S. |last13=Ghys |first13=L. |last14=Huyse |first14=M. |last15=Imai |first15=N. |last16=Kaldor |first16=U. |last17=Kudryavtsev |first17=Yuri |last18=Köster |first18=U. |last19=Lane |first19=J. F. W. |last20=Lassen |first20=J. |last21=Liberati |first21=V. |last22=Lynch |first22=K. M. |last23=Marsh |first23=B. A. |last24=Nishio |first24=K. |last25=Pauwels |first25=D. |last26=Pershina |first26=V. |last27=Popescu |first27=L. |last28=Procter |first28=T. J. |last29=Radulov |first29=D. |last30=Raeder |first30=S. |pages=1 – 6 |pmid=23673620 |pmc=3674244|bibcode=2013NatCo...4E1835R|lang=en }}</ref>
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична стенноцентрирана
| крист_структура_коментар	=<br>''(вероятна)'' <ref name="Hermann"/>
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=6350±150
| плътност_коментар		=
| топене_K			=575
| топене_коментар		=
| кипене_K			=610
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=3,294×10<sup>-5</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=54,39
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=
| налягане_пара_T10		=
| налягане_пара_T100		=
| налягане_пара_T1k		=
| налягане_пара_T10k		=
| налягане_пара_T100k		=
| скорост_звук			=
| скорост_звук_коментар		=
| топл_капацитет		=
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=
| електропроводимост_коментар	=
| елсъпротивление		=
| елсъпротивление_коментар	=
| топлопроводимост		=1,7
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=от [[гръцки език|гръцкото]] ''αστατος'' – ''„нестабилен“''
| открит_от			=[[Емилио Сегре]],<br>Дейл Корсън,<br>Кенет МакКензи<br>
| открит_през			=1940 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=At|масово_число=209|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=5,41 часа<ref name="Audi"/>|тип_разпад1=[[алфа-разпад|α]]|продукт_символ1=Bi|продукт_масово_число1=205|тип_разпад2=[[бета-разпад|β<sup>+</sup>]]|продукт_символ2=Po|продукт_масово_число2=209}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=At|масово_число=210|честота=синт.|период_полуразпад=8,1 часа<ref name="Audi"/>|тип_разпад1=α|продукт_символ1=Bi|продукт_масово_число1=206|тип_разпад2=β<sup>+</sup>|продукт_символ2=Po|продукт_масово_число2=210}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=At|масово_число=211|честота=синт.|период_полуразпад=7,21 часа<ref name="Audi"/>|тип_разпад1=α|продукт_символ1=Bi|продукт_масово_число1=207|тип_разпад2=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ2=Po|продукт_масово_число2=211}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=At|масово_число=215|честота=[[радиоизотоп|радио]]|период_полуразпад=1×10<sup>-4</sup> сек.<ref name="Audi"/>|тип_разпад=α|продукт_символ=Bi|продукт_масово_число=211}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=At|масово_число=218|честота=радио|период_полуразпад=1,5 сек.<ref name="Audi"/>|тип_разпад1=α|продукт_символ1=Bi|продукт_масово_число1=214|тип_разпад2=β<sup>-</sup>|продукт_символ2=Rn|продукт_масово_число2=218}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=At|масово_число=219|честота=радио|период_полуразпад=56 сек.<ref name="Audi"/>|тип_разпад1=α|продукт_символ1=Bi|продукт_масово_число1=215|тип_разпад2=β<sup>-</sup>|продукт_символ2=Rn|продукт_масово_число2=219}}
| изотопи_коментар		=
}}

'''Астатът''' (среща се и като '''астатин''' или '''астатий''';<ref>{{cite book|title=„''Речник на научните термини''“|first=Е. Б.|last=Уваров|first2=А.|last2=Айзакс|publisher=ИК „''Петър Берон''“|date=1992|location=София|lang=}}</ref> ''Astatium'', '''At''') е силно [[радиоактивност|радиоактивен]] [[химичен елемент]] с пореден номер 85 в [[периодична система|периодичната система на химичните елементи]]. Той е [[неметал]] от групата на [[халоген]]ите,<ref name="britannica"/> а понякога е класифициран като [[металоид]] или [[метал]].<ref name="Hermann">{{cite journal
|doi=10.1103/PhysRevLett.111.116404|title=Condensed Astatine: Monatomic and Metallic|year=2013|last1=Hermann|first1=A.|last2=Hoffmann|first2=R.|last3=Ashcroft|first3=N. W.|journal=Physical Review Letters|volume=111|issue=11|pages=116404-1–116404-5|bibcode=2013PhRvL.111k6404H|url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24074111|lang=en}}</ref><ref>{{cite journal | title = Artificially Radioactive Element 85 | first1 = D. R. | last1 = Corson | authorlink1=Dale R. Corson | first2 = K. R. | last2 =MacKenzie | authorlink2=Kenneth Ross MacKenzie | first3 = E. | last3 = Segrè | authorlink3=Emilio Segrè | journal = Physical Review | volume = 58 | pages = 672 – 678 | year = 1940 | doi = 10.1103/PhysRev.58.672 | issue = 8| bibcode = 1940PhRv...58..672C| lang = en }}</ref>

Има 32 [[изотоп]]а,<ref name="Audi">{{cite journal|first1=G.|last1=Audi|first2=A. H.|last2=Wapstra|first3=C.|last3=Thibault|first4=J.|last4=Blachot|first5=O.|last5=Bersillon|year=2003|title=The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties|journal=Nuclear Physics A|volume=729|pages=100 – 113|doi=10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001|bibcode=2003NuPhA.729....3A|url=http://www.nndc.bnl.gov/amdc/nubase/Nubase2003.pdf|lang=en|access-date=2018-03-05|archive-date=2008-09-23|archive-url=https://web.archive.org/web/20080923135135/http://www.nndc.bnl.gov/amdc/nubase/Nubase2003.pdf}}</ref> като най-устойчивият (<sup>210</sup>At) е с [[период на полуразпад]]ане едва 8,1 часа. Той е един от най-рядко срещаните елементи на [[Земя]]та. В естествено състояние съществуват едва 30 [[грам|g]] от него.<ref>{{икона|en}} [https://futurism.com/the-rarest-known-element-infographic/ The Rarest Known Element (infographic)]</ref>

== История ==
Получен е от [[Дейл Корсън]], [[Кенет МакКензи]] и [[Емилио Сегре]] през 1940 г. По-късно част от изотопите на астата са открити в природата, като продукти при радиоактивния ред на разпад на [[уран (елемент)|урана]], [[актиний|актиния]] и [[торий|тория]]<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/science/astatine|title=Astatine|publisher=britannica.com|accessdate=5 март 2018|lang=en}}</ref> (най-устойчивият е <sup>219</sup>At). Името му произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] ''αστατος (астатос)'' – ''„неустойчив, нестабилен“''.

== Характеристики ==
=== Физични свойства ===
Астатът е твърдо вещество. За него е характерно, че взаимодейства с метали и неметали. Подобно на [[йод]]а, астатът се разтваря добре в органични разтворители.<ref name="britannica"/> По летливост (изпаряемост) малко отстъпва на йода.

=== Химични свойства ===
В положителна степен на окисление астатът образува кислородсъдържаща форма, която условно се обозначава като {{nowrap|AtO{{chem|3|–}}}}.<ref name="britannica"/>

== Наличност в природата ==
Астатът е един от най-редките елементи, срещащи се в природата. Постоянното му присъствие в природата е свързано с това, че неговите краткосъществуващи радионуклиди (<sup>215</sup>At, <sup>218</sup>At и <sup>219</sup>At) влизат в състава на радиоактивния ред на урана – <sup>235</sup>U и <sup>238</sup>U. Скоростта на радиоактивния разпад допринася за поддържане на неизменното количество на астата в природата.

== Получаване ==
Астат се получава при бомбардиране на [[бисмут]] с [[алфа-частица|α-частици]] ([[хелий|хелиеви]] ядра):<ref name="britannica"/>
:<chem>^{209}_{83}Bi + ^{4}_{2}He -> ^{211}_{85}At + 2 ^{1}_{0}n</chem>
:<chem>^{209}_{83}Bi + ^{4}_{2}He -> ^{210}_{85}At + 3 ^{1}_{0}n</chem>
:<chem>^{209}_{83}Bi + ^{4}_{2}He -> ^{209}_{85}At + 4 ^{1}_{0}n</chem>

== Източници ==
<references/>

{{Периодична система}}

[[Категория:Халогени]]
[[Категория:Металоиди]]
[[Категория:Радиоактивни елементи]]