Преглед на кода на Алуминий

{{Химичен елемент
	
| вид				=сребристобял метал
| картинка			=Aluminium-4.jpg
	
| име				=Алуминий
| вляво				=[[Магнезий]]
| вдясно			=[[Силиций]]
| отгоре			=[[Бор (елемент)|B]]
| отдолу			=[[Галий|Ga]]
| група				=13
| период			=3
| блок				=p
| серия				=слаб метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Неон|Ne]]&#93; 3s<sup>2</sup> 3p<sup>1</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 3
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=7429-90-5
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=26,9815386
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=143
| атомен_радиус2		=
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=121±4
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=184
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''3''', 2, 1, −1, −2
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (амфотерен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,61
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=577,5
| йон_потенциал2		=1816,7
| йон_потенциал3		=2744,8
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=([[Моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична стенноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=2700
| плътност_коментар		=
| топене_K			=933,47
| топене_C			=660,32
| топене_коментар		=
| кипене_K			=2743
| кипене_C			=2470
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_изпарение		=284
| топл_изпарение_коментар	=
| топл_топене			=10,71
| топл_топене_коментар		=
| налягане_пара_T1		=1482
| налягане_пара_T10		=1632
| налягане_пара_T100		=1817
| налягане_пара_T1k		=2054
| налягане_пара_T10k		=2364
| налягане_пара_T100k		=2790
| скорост_звук			=5000
| скорост_звук_коментар		=при 25 [[Градус Целзий|°C]]
| топл_капацитет		=
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=
| електропроводимост_коментар	=
| елсъпротивление		=28,2×10<sup>-3</sup>
| елсъпротивление_коментар	=
| топлопроводимост		=237
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]{{hrf|CRC Press|2000}}
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=70
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=26
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=76
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0,35
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=2,75
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=160&nbsp;– 350
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=160&nbsp;– 550
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=от [[латински език|латинското]] ''alumen''&nbsp;– ''„стипчив“''
| открит_от			=[[Ханс Кристиан Оерстед]]
| открит_през			=1824 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
	
| изотопи			=
{{Химичен елемент/изотоп разпад3|символ=Al|масово_число=26|препратка=|честота=[[радиоизотоп|радио]]|период_полуразпад=7,17×10<sup>5</sup> г.|тип_разпад1=[[бета-разпад|β<sup>+</sup>]]|продукт_символ1=Mg|продукт_масово_число1=26|препратка1=|тип_разпад2=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ2=Mg|продукт_масово_число2=26|препратка2=|тип_разпад3=[[гама лъчение|γ]]|продукт_символ3=–|продукт_масово_число3=|препратка3=}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Al|масово_число=27|препратка=|честота=100 %|firstlinks=yes}}
	
| общомедия_ID			=Aluminium
| уикиданни_ID			=Q663
}}

'''Алуминият''' е [[химичен елемент]], [[метал]] от [[Група 13 на периодичната система|група 13]] и [[Период 3 на периодичната система|период 3]] на [[Периодична система|периодичната система]]. Той се означава със символа '''Al''' и има [[атомен номер]] 13. При стайна температура е твърдо вещество, неразтворимо във вода.

Алуминият е сребристобял мек немагнитен [[Ковкост|ковък]] метал, най-изобилният метал в [[Земна кора|земната кора]] и третият най-изобилен химичен елемент в нея, след [[кислород]]а и [[силиций|силиция]]. Той съставя около 8% от масата на твърдата покривка на Земята. Химически активен, алуминият рядко се среща в природата в чист вид, а обикновено е съставна част от някои от повече от 270-те съдържащи алуминий [[минерал]]и.{{hrf|Shakhashiri|2007}} Сред тях основен източник за промишлен добив на алуминий е [[боксит]]ът. Въпреки широкото разпространение на алуминия в природата, солите му не се [[Метаболизъм|метаболизират]] от никоя известна форма на живот, като растенията и животните добре понасят метала.{{hrf|Frank|2009}}

Характерни за алуминия са относително ниската му [[плътност]] и устойчивостта му на [[корозия]], дължаща се на [[пасивиране]]то чрез образуване на плътен повърхностен слой от оксиди. Конструктивните елементи, изготвени от [[Алуминиева сплав|алуминиеви сплави]], играят ключова роля в [[авиация]]та и намират значително приложение в другите клонове на [[транспорт]]а и в [[строителство]]то. Сред химичните му съединения най-голямо стопанско значение имат [[оксид]]ите и [[сулфат]]ите.

Химическите свойства на алуминия го правят полезен като [[катализатор]] или добавъчен материал в различни химични смеси, като взривните вещества, базирани на [[амониев нитрат]]. Въпреки че [[Специфична електропроводимост|електропроводимостта]] му е значително по-ниска от тази на [[мед (елемент)|медта]], алуминият е често използвана алтернатива при производството на електрически проводници, поради по-ниската му плътност и цена.

== Име ==
Името на елемента идва от латинската дума ''alumen'' за ''Alaun'' ([[стипца]]). Две имена за елемента се употребяват: ''Aluminium'' (в света) и ''Aluminum'' (в САЩ и Канада).{{hrf|Greenwood|1997|217}}

[[Международен съюз за чиста и приложна химия|Международният съюз за чиста и приложна химия]]
(IUPAC) решава през 1990 година, че името на елемента е ''Aluminium'', след 3 години признава също и ''Aluminum'' като възможен вариант.

== Наличие в природата ==
Устойчивите алуминиеви атомни ядра се образуват при [[ядрен синтез]] на [[водород]] с [[магнезий]] в големите [[Звезда|звезди]] или [[Свръхнова|свръхнови]].{{hrf|Cameron|1957|}}

В [[земна кора|земната кора]] алуминият е най-изобилният (8,3% по маса) метален елемент и третият сред всички елементи след [[кислород]]а и [[Силиций|силиция]].{{hrf|Greenwood|1997|217}} Поради силната си реактивност с кислорода, алуминият почти не се среща в чист вид, а най-често свързан в [[оксид]]и и [[силикат]]и. [[Фелдшпат]]ите, най-разпространената група [[минерал]]и в земната кора, са [[алумосиликат]]и. Алуминият е в състава главно на вулканичните скали, преди всичко във вид на алумосиликати и слюди; в почвата, в състава на глината, основният състав на която, съответстващ на минерала каолин, Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>•2SiO<sub>2</sub>•2H<sub>2</sub>O, и в боксита, Al<sub>2</sub>O•xH<sub>2</sub>O.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|month=|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=|isbn=978-954-322-831-7|pages=284 – 287}}</ref> Алуминият присъства и в много други минерали, като [[берил]], [[криолит]], [[гранат]], [[шпинел]] и [[тюркоаз]]. Кристалният Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (корунд) с примеси от [[хром]] или [[желязо]] съставлява съответно скъпоценните камъни [[рубин]] и [[сапфир]], а с [[берилий]] – [[аквамарин]].<ref name=":0" /> Корундът се добива като природен абразив. Значение има и минералът креолит.

Самороден алуминий се среща само като малка фракция в лишена от кислород среда, като вътрешността на някои вулкани.{{hrf|Barthelmy|2008}} Има сведения за самороден алуминий в [[Студено изтичане|студени изтичания]] в дълбоките североизточни части на [[Южнокитайско море]], като съществува хипотеза, че той е образуван чрез редукция на Al(OH)<sub>4</sub><sup>−</sup> от [[бактерии]].{{hrf|Chen|2011|363&nbsp;– 370}}

Въпреки че алуминият е широко разпространен елемент, повечето алуминиеви минерали не са икономична суровина за производството на метала. Почти всичкия метален алуминий се произвежда от рудата [[боксит]] (AlO<sub>''x''</sub>(OH)<sub>3&nbsp;– 2''x''</sub>). Бокситът се среща като продукт на [[изветряне]] на скали с ниско съдържание на желязо и силиций при тропически климатични условия.{{hrf|Guilbert|1986|774&nbsp;– 795}} Най-големи залежи на боксит има в [[Австралия]], [[Бразилия]], [[Гвинея]] и [[Ямайка]].

== История ==
[[Файл:Humphry Davy by Turner crop.jpg|мини|136x136px|ляво|Английският химик Сър Хъмфри Дейви]]
Съединенията на алуминия са били познати от древни времена. През 1809 г.<ref name=":0" /> английският химик [[Хъмфри Дейви]] го описва като „Aluminum“ и се опитва да го произведе, осъществявайки електролиза на глина. За първи път е получен в груб (нечист)<ref name=":0" /> вид през [[1825]] г. от датския физик [[Ханс Кристиан Оерстед]].

Немският химик [[Фридрих Вьолер|Фридрих Вльолер]] през 1827 г., използвайки редукия с [[калий]], произвел алуминиева пудра, а през 1845 г. и малки зрънца на метала, от които определил някои от неговите свойстваː специфично тегло, еластичност и стабилност на въздух.<ref name=":0" /> По нареждане на [[Наполеон III|Наполеон Трети]], на френския химик [[Анри Сент-Клер Дьовил]] били отпуснати средства за намиране на промишлен способ за получаване на алуминий.<ref name=":0" /> Скоро след това Дьовил разработил такъв способ, но той се оказал много скъп и по това време алуминият струвал повече от [[злато]]то. Новият метал бил представен на публиката през 1855 г. на Парижкото изложение. От него се изработвали ювелирни изделия и някои скъпи предмети.<ref name=":0" /> По-късно, когато имало достатъчно много електричска енергия и тя била по-евтина, през 1866 г., почти едновременно и независимо един от друг, [[Чарлс Мартин Хол]] в [[САЩ]] и П. Ерц във [[Франция]] открили съвременния промишлен метод за получаване на алуминий. Това става чрез електролиза на разтвор от Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> в стопен криолит (Na<sub>3</sub>AlF<sub>6</sub>). Процесът се извършва при температура от 1000 градуса, напрежение от 5 волта и ток над 100 000 ампера,<ref name=":0" /> в специални електрически пещи, като на анода се отделя кислород, а на катода&nbsp;– течен алуминий. Последният се събира на дъното на пещта, откъдето се премахва периодически. За получаването на 1 тон алуминий се изразходва повече от 16 000 kwh електроенергия.<ref name=":0" />

== Физични свойства ==
[[Файл:Aluminium bar surface etched.jpg|мини|248x248px|ляво|Ецвана повърхност на алуминий с висока чистота (99.9998%), размери: 55×37 mm]]

Алуминият е относително мек, траен, лек и [[Ковкост|ковък]] [[метал]] с цвят, вариращ от сребрист до мътносив в зависимост от грапавината на повърхността. Той е неразтворим в алкохол, макар че под определени форми е разтворим във вода. [[Граница на провлачане|Границата на провлачане]] на чистия алуминий е 7&nbsp;– 11 MPa, а при някои алуминиеви сплави достига 200 до 600 MPa.{{hrf|Polmear|1995|}} Алуминият има около три пъти по-ниска [[плътност]] и [[модул на еластичност]] от [[стомана]]та, но е значително по-лесен за обработка, включително за изливане, изтегляне и екструдиране. Алуминиевите атоми образуват [[кристална решетка]] с кубична стенноцентрирана структура. Атомното му тегло е 26,9815. Температурата му на топене 660,323'''°'''C е приета за фиксирана точка по ITS-90 (Международна температурна скала-90), а на кипене е 2519'''°'''C. Плътността на алуминия е 2,70 g/cm<sup>3</sup>.<ref name=":0" />

Алуминият е сред малкото метали, които запазват пълната си сребриста отражателна способност и във вид на фин прах, което го прави основен компонент на много сребърни бои. В [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетовия]] (200&nbsp;– 400 nm) и [[Инфрачервено излъчване|инфрачервения интервал]] (3000&nbsp;– 10 000 nm) алуминиевата основа за огледала има най-добра отражателна способност сред металните основи. Във [[Видима светлина|видимия интервал]] при 400&nbsp;– 700 nm алуминият отстъпва с малко на [[Калай|калая]] и [[сребро]]то, а при 700&nbsp;– 3000 nm&nbsp;– на среброто, [[злато]]то и медта.{{hrf|Macleod|2001|158&nbsp;– 159}}

Алуминият е добър проводник на топлина и електричество, с 59% от топлопроводимостта и електропроводимостта на медта, но с 30% от нейната плътност. Той има [[свръхпроводник]]ови свойства със свръхпроводникова критична температура от 1,2 K и критично магнитно поле около 10 mT.{{hrf|Cochran|1958|132&nbsp;– 142}}

Благодарение на кубичната решетка, алуминият притежава добра пластична деформация, което го прави технологичен – лесно се подава на валцоване, пресоване, коване и щамповане. Много от алуминиевите сплави не стават крехки даже при температура на течен [[водород]] и [[хелий]].<ref name=":0" /> Издръжливостта на разтегляне на алуминия не е голяма – 6 – 8 kg/mm<sup>2</sup>, но на неговите сплави е 10 пъти повече, каквато е на средно-легирана стомана.<ref name=":0" />

Алуминият притежава едновременно висока топлопроводност и електропроводност (от техническите метали само медта го превъзхожда по тези характеристики). Той има висока отражателна способност и лесно се полира. Чистият алуминий и някои от негови сплави притежават много висока корозивна издръжливост във водата, в това число и в кипяща.<ref name=":0" />

=== Изотопи ===
Алуминият има девет [[изотоп]]а с масови числа от 23 до 30. От тях в природата се срещат само стабилният изотоп <sup>27</sup>Al и радиоактивният <sup>26</sup>Al (с [[период на полуразпад]] 7,2×10<sup>5</sup> години, [[Бета-разпад|бетаплюс разпад]]),<ref name=":0" /> но 99,9% от естествения алуминий са от изотопа <sup>27</sup>Al, синтезиран в звездите при термоядрено горене на въглерода. В земната атмосфера <sup>26</sup>Al се образува от [[аргон]] под въздействието на [[протон]]и в [[Космически лъчи|космическите лъчи]].

<sup>28</sup>Al има живот от 2,2414 минути, [[Бета-разпад|бетаминус разпад]]. Останалите изотопи имат период на полуразпад секунди и части от секундата.<ref name=":0" />

Изотопите на алуминия намират практическо приложение в датирането на океански седименти, манганови конкреции, ледников лед, метеорити, кварц в скални формации. Съотношението на <sup>26</sup>Al към <sup>10</sup>[[берилий|Be]] се използва при изучаване на геоложките процеси в периода преди 10<sup>5</sup> до 10<sup>6</sup> години.{{hrf|Dickin|2013}} Алуминий-26 изпуска бетаплюс частици с маскимална енергия 1,17MeV и последващо гама-излъчване, като най-интензивни са гама-квантите с енергия 1808 keV. Той да се образува при облъчването на циклотрон на магнезиева мишена с дейтони по реакцията ''<sup>25</sup>Mg(d,n)<sup>26</sup>Al''. Относителната активност обаче на получения изотоп е много малка и неговото използване е ограничено.<ref name=":0" />

При метеоритите, след тяхното откъсване от изходния астрономически обект, слънчевите лъчи предизвикват образуването на значителни количества <sup>26</sup>Al. След падането на Земята атмосферата силно забавя този процес и разпада на <sup>26</sup>Al може да се използва за определяне на времето, преди което метеоритът е паднал. Тези изследвания показват, че <sup>26</sup>Al е бил сравнително изобилен по времето, когато се е образувала [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Повечето изследователи на метеоритите смятат, че енергията, отделяна при разпадането на <sup>26</sup>Al е причината за разтопяването и [[Планетарна диференциация|диференциацията]] на някои [[астероид]]и, настъпили след тяхното образуване преди 4,55 милиарда години.{{hrf|Dodd|1986|89&nbsp;– 90}}

Изотопът алуминий-28 се образува при облъчване на алуминий с неутрони и се използва в неутрино-активационния анализ за количественото определяне на алуминия в образци. Той претърпява β<sup>–</sup>-разпад с последващо излъчване на гама-кванти с енергия от 1778 keV.<ref name=":0" />

Облъчвайки алуминиево фолио с алфа-частици от плутониев източник, Ирен Кюри и Фредерик Жулио Кюри убедително показали съществуването на изкуствената радиоактивност, като по химичен път отдели радиоактивен фосфор с период на полуразпад 2,498 минути, образувал се по реакцията ''<sup>27</sup>Al(α,n)<sup>30</sup>P''.<ref name=":0" />

== Химични свойства ==
Алуминият е метал от 13 група (3А) и следователно има три валентни електрона. Проявява 3+ степен на окисление, но при повишена температура образува едновалентни и двуваленти съединенияː AlCl, Al<sub>2</sub>O, AlO.

Алуминият има значителна устойчивост на [[корозия]], тъй като при излагане на въздух по повърхността му се образува тънък слой от [[алуминиев оксид|диалуминиев триоксид]], който е плътен и предотвратява оксидацията в дълбочина.{{hrf|Vargel|2004|}} Първите части на този слой към алуминия повтарят кристалната му решетка, образувайки много здраво съединение с него.<ref name=":0" /> Възможно е специално да се израства химично или електрохимично удебелен слой и да се въвеждат различни пълнители, като може да се придаде и някакъв цвят на повърхността.<ref name=":0" /> Високоякостните алуминиеви сплави са по-податливи на корозия, поради [[Галваничен елемент|галваничните]] реакции с участващата в тях [[мед]].{{hrf|Polmear|1995|}} Корозионната устойчивост може да бъде силно намалена и от присъствието на различни соли или контакта с някои метали.

В силно киселинни разтвори алуминият реагира с водата, отделяйки [[водород]], а в силно алкални образува [[алуминат]]и, като защитното пасивиране при такива условия е пренебрежимо:
: <math>\mathrm{2Al + 3H_2O \rightarrow Al_2O_3 + 3H_2}</math>
: <math>\mathrm{2Al + 6H_2O \rightarrow 2Al(OH)_3 + 3H_2}</math>

Алуминият се оксидира и от чиста вода при температури под 280&nbsp;°C, като тази реакция има практическо значение за производството на водород. Затрудненията при този процес идват от образуващия се оксиден слой, който забавя реакцията, и от разходите за съхранение на енергията за възстановяване на металния алуминий.{{hrf|U.S. Department of Energy|2008}})

[[Хлорид]]ите, като обикновената [[готварска сол]], също предизвикват корозия в алуминия, съпътствана от образуване на [[алуминиев трихлорид]], което е сред основните причини водопроводите да не се изработват от този метал.{{hrf|Beal|1999|90}}
: <math>\mathrm{2Al + 3Cl_2 \rightarrow 2AlCl_3}</math>

Алуминият взаимодейства и пряко с [[кислород]], в резултат на което се получава [[диалуминиев триоксид]]:
: <math>\mathrm{4Al + 3O_2 \rightarrow 2Al_2O_3 + Q}</math>

При пряко взаимодействие с водород не може да се получи [[алуминиев трихидрид]], той се получава по косвен начин:
: <math>\mathrm{3LiAlH_4 + AlCl_3 \rightarrow 4AlH_3 + 3LiCl}</math>

Когато алуминият взаимодейства с воден разтвор на [[Киселина|киселини]] се образуват комплексни [[сол]]и:
: <math>\mathrm{2Al + 6HCl + 12H_2O \rightarrow 2Al(H_2O)_6Cl_3 + 3H_2}</math>

Алуминият има [[двойствен химичен характер]]&nbsp;– взаимодейства с киселини и основи, като оксидите и хидроксидите му са амфотерни. При взаимодействие на алуминий с разтвор на основи се получава [[хексахидроксоалуминат]] и се отделя водород:
: <math>\mathrm{2Al + 6NaOH + 6H_2O \rightarrow 2Na_3[Al(OH)_6] + 3H_2}</math>
С твърда алкална основа на стопилка се получава натриев метаалуминат и се отделя водород:
: <math>\mathrm{2Al + 2NaOH + 2H_2O \rightarrow 2NaAlO_2 + 3H_2}</math>
Процесът е окислително-редукционен.

Алуминият не взаимодейства с много органични вещества и хранителни продукти.<ref name=":0" />

== Производство ==
[[Файл:Bauxite hérault.JPG|мини|246п|Бокситът е основна алуминиева руда&nbsp;– червенокафявият цвят се дължи на присъствието на минерали на [[желязо]]то]]

При производството на алуминий от боксит се използва [[Байеров процес|Байеровият процес]],{{hrf|Frank|2009}} базиран на две основни химически реакции:

: <math>\mathrm{Al_2O_3 + 2NaOH \rightarrow 2NaAlO_2 + H_2O}</math>
: <math>\mathrm{2H_2O + 2NaAlO_2 \rightarrow Al(OH)_3 + NaOH}</math>

Извличането на алуминия е възможно, тъй като междинният натриев алуминат NaAlO<sub>2</sub> е разтворим в силно алкална вода, докато останалите съставни части на рудата не са. В зависимост от качеството на боксита, количеството на добития алуминиев оксид е около половината на отделяния отпадъчен [[червен шлам]].

За получаването на метален алуминий от алуминиевия оксид се използва енергоемкият [[процес на Хол-Еру]]. При него се извършва [[електролиза]] на разтвор на алуминиевия оксид в разтопена при 980&nbsp;°C смес от [[криолит]] (Na<sub>3</sub>AlF<sub>6</sub>) и [[калциев флуорид]] (CaF<sub>2</sub>)&nbsp;– на [[катод]]а се отделя алуминий, а на [[анод]]а&nbsp;– [[кислород]]:
: <math>{Al^{3+} + 3e^- \rightarrow Al}</math>
: <math>{2O^{2-} \rightarrow O_2 + 4e^-}</math>

След това металният алуминий се утаява на дъното на разтвора и се изгребва, като обикновено се излива в големи блокове за последваща обработка. Въглеродният анод частично реагира с получавания кислород, образувайки [[въглероден диоксид]], и трябва да се заменя периодично. Катодите също ерозират в резултат на електрохимични процеси, поради което след пет до десет години, в зависимост от прилагания [[Електрически ток|ток]], електролитната клетка трябва да се изгради наново.

{| class="wikitable sortable" style="float:right;"		
|- bgcolor="#ececec"		
! !! Държава !! Продукция <br>(хил.тона, 2010)
|-			
|—||{{noflag}}''[[Свят]]''||align="right"| 41 400
|-			
|1|| {{flagicon|Китай}} [[Китай]]||align="right"| 16 800
|-			
|2|| {{flagicon|Русия}} [[Русия]]||align="right"| 3850
|-			
|3|| {{flagicon|Канада}} [[Канада]]||align="right"| 2920
|-			
|4|| {{flagicon|Австралия}} [[Австралия]]||align="right"| 1950
|-			
|5|| {{flagicon|САЩ}} [[САЩ]]||align="right"| 1720
|-			
|6|| {{flagicon|Бразилия}} [[Бразилия]]||align="right"| 1550
|-			
|7=|| {{flagicon|Индия}} [[Индия]]||align="right"| 1400
|-			
|7=|| {{flagicon|Обединени Арабски Емирства}} [[Обединени Арабски Емирства|ОАЕ]]||align="right"| 1400
|-			
|9|| {{flagicon|Бахрейн}} [[Бахрейн]]||align="right"| 870
|-			
|10=|| {{flagicon|Норвегия}} [[Норвегия]]||align="right"| 800
|-			
|10=|| {{flagicon|ЮАР}} [[ЮАР]]||align="right"| 800
|-
|}

Процесът на Хол-Еру произвежда алуминий с чистота над 99%. Допълнително пречистване може да се извърши чрез [[процес на Хупс|процеса на Хупс]]. Той се базира на електролиза на разтопен алуминий с електролит от натрий, барий и алуминиев флуорид и дава възможност за чистота от 99,99%.{{hrf|Frank|2009}}{{hrf|Totten|2003|40}}

Електролизата на алуминий при процеса на Хол-Еру е свързана със значителна консумация на енергия&nbsp;– средните стойности в световен мащаб са около 15±0,5 kW·h/kg (52&nbsp;– 56 MJ/kg), като най-съвременните инсталации постигат 12,8 kW·h/kg (46,1 MJ/kg). На [[електроенергия]]та се падат около 20 до 40% от себестойността на произвеждания алуминий, в зависимост от разположението на завода. В Съединените щати производството на алуминий консумира към 5% от цялото производство на електричество.{{hrf|Emsley|2001|24}} По тази причина алуминиевите заводи често се разполагат на места с изобилна и евтина електроенергия, например в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]],{{hrf|Dipaola|2013}} [[Норвегия]]{{hrf|hydro.com|2015}} и [[Исландия]],{{hrf|Hilmarsson|2015}} които разполагат с големи залежи на [[природен газ]] или [[Възобновяема енергия|възобновяеми енергийни източници]].

Най-големите производители на алуминий в света са [[Китай]] (около една пета от световното производство), [[Русия]] и [[Канада]] (главно в [[Квебек]] и [[Британска Колумбия]]).{{hrf|Emsley|2001|24}}{{hrf|Brown|2009|}}{{hrf|Schmitz|2006|27}}

В продължение на половин век, до 2007 година, когато е изпреварена от Китай, [[Австралия]] е най-големият производител и износител на рафиниран боксит (алуминиев оксид) в света.{{hrf|Australian Aluminium Council|2007a}} През 2013 година в страната са добити 77 милиона тона боксит.{{hrf|USGS|2014}} Австралийските залежи на боксит са с относително високо съдържание на силиций, но за сметка на това са плитко разположени и относително лесни за добиване.{{hrf|Australian Aluminium Council|2007b}}

== Рециклиране ==
От техническа гледна точка, 100% от алуминия подлежи на [[рециклиране]] без загуба на неговите качества. Според някои оценки, общото количество използван днес по света алуминий (в автомобили, сгради, електроника и т.н.) е около 80&nbsp;kg на човек от населението, концентриран главно в развитите страни (350&nbsp;– 500&nbsp;kg/човек при 35&nbsp;kg/човек в слаборазвитите страни). Възстановяването на метала, чрез рециклиране е от съществено значение за алуминиевата промишленост.

Рециклирането се извършва, чрез претопяване на алуминиев [[скрап]]&nbsp;– процес, който изисква едва 5% от енергията, използвана при производството на алуминий от руда, въпреки че в зависимост от технологията 1 до 15% от изходния материал се губи във вид на пепеловидни оксиди.{{hrf|Ohio Department of Natural Resources|2003}}{{hrf|afsinc.org|2004}}

{{Обработка|форматиране и да се посочат благонадеждни в смисъла на [[У:БИ]] и [[У:ПИ]] източници}}

== Приложение ==
Широко се прилага като конструктивен материал. Основните качества на алуминия са лекота, податлив на щамповане, висока топлопроводимост, устойчив на корозия (всъщност много бързо взаимодейства с кислорода от въздуха и се покрива с плътен слой оксид, който е корозоустойчив; в техниката се използват и други процеси за пасивиране повърхността на алуминиевите изделия). Тези свойства правят алуминия извънредно популярен при производството на кухненски прибори.

Основният недостатък на алуминия е малката механична здравина. Ето защо обикновено се използва сплав с малки количества [[мед]] и [[магнезий]], известна под името [[дуралуминий]] (дурал). Тя широко се използва в производството на самолети и други летателни апарати, както и във военната техника. Дуралуминият е як като желязо, но е три пъти по-лек от него. За направата на [[алуминиево фолио]] и опаковки на храни се използва алуминий, легиран с минимални количества силиций, желязо, манган и магнезий. Алуминият се използва в металургията при получаването на някои метали от метални оксиди. Този процес се нарича алуминотермия. Освен това алуминият се използва за направата на огледала чрез алуминиево фолио. Друго приложение намира в медицината за направата на протези, а също така и за прочистване на вода чрез алуминиеви соли.

Цената на алуминия на световния пазар от ок. 2005 г. се движи около 2000 евро за тон (чистота от 99,7 %, през: октомври 2013).<ref>''Primary Aluminium''. In: London Metal Exchange.</ref>

== Бележки ==
<references />

; Цитирани източници
* {{cite web | publisher = afsinc.org | year = 2004 | work = afsinc.org | title = Theoretical/Best Practice Energy Use In Metalcasting Operations | url = http://www.afsinc.org/files/best%20practice%20energy-schifo-radia-may%202004.pdf | accessdate = 7 май 2015 | lang = en | архив_дата = 2013-10-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131031072356/http://www.afsinc.org/files/best%20practice%20energy-schifo-radia-may%202004.pdf }}
* {{cite web | publisher = Australian Aluminium Council | year = 2007a | title = The Australian Industry | url = http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1005 | accessdate = 11 август 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070717041628/http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1005 | archivedate = 17 юли 2007 | lang = en | архив_дата = 2008-07-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080718192354/http://aluminium.org.au/Page.php?s=1005 }}
* {{cite web | publisher = Australian Aluminium Council | year = 2007b | url = http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1007 | title = Australian Bauxite | accessdate = 11 август 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070718172244/http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1007 | archivedate = 18 юли 2007 | lang = en | архив_дата = 2007-07-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070718172244/http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1007 }}
* {{cite web | last = Barthelmy | first = D | title = Aluminum Mineral Data | url = http://webmineral.com/data/Aluminum.shtml | work = Mineralogy Database | accessdate = 9 юли 2008 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20080704001129/http://webmineral.com/data/Aluminum.shtml | archivedate =4 юли 2008 | lang = en }}
* {{cite book | last = Beal | first = Roy E | year = 1999 | title = Engine Coolant Testing: Fourth Volume | url = http://books.google.com/books?id=Askwi3lXdlcC&pg=PA90 | date =1 януари 1999 | publisher = ASTM International | isbn = 978-0-8031-2610-7 | lang = en }}
* {{cite book | last = Brown | first = T. J. | year = 2009 | title = World Mineral Production 2003&nbsp;– 2007 | url = http://www.bgs.ac.uk/downloads/start.cfm?id=1388 | publisher = British Geological Survey | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20191224151952/http://www.bgs.ac.uk/downloads/start.cfm?id=1388 |archive-date = 2019-12-24}}
* {{cite book | last = Cameron | first = A. G. W | year = 1957 | title = Stellar Evolution, Nuclear Astrophysics, and Nucleogenesis | url = http://www.fas.org/sgp/eprint/CRL-41.pdf | format = PDF | publisher = Atomic Energy of Canada | lang = en }}
* {{cite journal | last = Chen | first = Z | year = 2011 | title = Characteristics and possible origin of native aluminum in cold seep sediments from the northeastern South China Sea | journal = Journal of Asian Earth Sciences | volume = 40 | issue = 1 | pages = 363&nbsp;– 370 | doi = 10.1016/j.jseaes.2010.06.006 | bibcode = 2011JAESc..40..363C | coauthors = Chi-Yue Huang, Meixun Zhao, Wen Yan, Chih-Wei Chien, Muhong Chen, Huaping Yang, Hideaki Machiyama, Saulwood Lin | lang = en  |issn=1367-9120}}
* {{cite journal | last = Cochran | first = John F | coauthors = D. E. Mapother | title = Superconducting Transition in Aluminum | url = https://archive.org/details/sim_physical-review_1958-07-01_111_1/page/n134 | doi = 10.1103/PhysRev.111.132 | journal = Physical Review | volume = 111 | issue = 1 | pages = 132&nbsp;– 142 | year = 1958 | lang = en }}
* {{cite web | last = Dipaola | first = Anthony | year = 2013 | title = U.A.E. Plans to Merge Aluminum Makers in $15 Billion Venture | url = http://www.bloomberg.com/news/articles/2013-06-03/u-a-e-aluminum-smelters-plan-merger-to-form-15-billion-venture | publisher = bloomberg.com | work = bloomberg.com | accessdate = 18 март 2015 | lang = en }}
* {{cite web | last = Dickin | first = Alan P | year = 2013 | url = http://www.onafarawayday.com/Radiogenic/Ch14/Ch14-6.htm | title = In situ cosmogenic isotopes | work = Radiogenic Isotope Geology | publisher = onafarawayday.com | accessdate = 14 август 2013 | lang = en | архив_дата = 2008-12-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081206010805/http://www.onafarawayday.com/Radiogenic/Ch14/Ch14-6.htm }}
* {{cite book | last = Dodd | first = Robert T | year = 1986 | title = Thunderstones and Shooting Stars | url = https://archive.org/details/thunderstonessho0000dodd | pages = [https://archive.org/details/thunderstonessho0000dodd/page/89 89]&nbsp;– 90 | isbn = 0-674-89137-6 | publisher = Harvard University Press | location = Cambridge, Mass. | lang = en }}
* {{cite book | last = Emsley | first = J. | year = 2001 | chapter = Aluminium | url = http://books.google.com/?id=j-Xu07p3cKwC&pg=PA24 | title = Nature's Building Blocks: An A-Z Guide to the Elements | publisher = Oxford University Press | isbn = 0-19-850340-7 | lang = en }}
* {{cite book | last = Frank | first = W. B | year = 2009 | chapter = Aluminum | title = Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry | publisher = Wiley-VCH | doi = 10.1002/14356007.a01_459.pub2 | lang = en }}
* {{cite book | last = Macleod | first = H. A | year = 2001 | title = Thin-film optical filters | publisher = CRC Press | isbn = 0750306882 | lang = en }}
* {{cite book | last = Greenwood | first = Norman N. | coauthors = Alan Earnshaw | year = 1997 | title = Chemistry of the Elements | publisher = Butterworth–Heinemann | isbn = 0-08037941-9 | lang = en }}
* {{cite book | last = Guilbert | first = J. F. | coauthors = C. F. Park | title = The Geology of Ore Deposits | url = https://archive.org/details/geologyoforedepo0000guil | publisher = W. H. Freeman | year = 1986 | isbn = 0-7167-1456-6 | lang = en }}
* {{cite web | last = Hilmarsson | first = Thorsteinn | year = 2015 | title = Energy and aluminium in Iceland | url = https://www.institutenorth.org/assets/images/uploads/files/Energy_and_aluminum_in_Iceland.pdf | publisher = institutenorth.org | work = institutenorth.org | accessdate = 18 март 2015 | lang = en | архив_дата = 2015-04-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150402144752/https://www.institutenorth.org/assets/images/uploads/files/Energy_and_aluminum_in_Iceland.pdf }}
* {{cite web | publisher = hydro.com | year = 2015 | work = hydro.com | title = From alumina to aluminium | url = http://www.hydro.com/en/About-aluminium/Aluminium-life-cycle/Primary-production/ | accessdate = 18 март 2015 | lang = en | архив_дата = 2014-01-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140108001700/http://www.hydro.com/en/About-aluminium/Aluminium-life-cycle/Primary-production/ }}
* {{cite web | publisher = Ohio Department of Natural Resources | year = 2003 | title = Benefits of Recycling | url = http://www.dnr.state.oh.us/recycling/awareness/facts/benefits.htm | work = dnr.state.oh.us | accessdate = 24 юни 2003 | lang = en | архив_дата = 2003-06-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20030624162738/http://www.dnr.state.oh.us/recycling/awareness/facts/benefits.htm }}
* {{cite book | last = Polmear | first = I. J | year = 1995 | title = Light Alloys: Metallurgy of the Light Metals | url = https://archive.org/details/lightalloysmetal0000ijpo | publisher = Arnold | isbn = 9780340632079 | lang = en }}
* {{cite book | last = Schmitz | first = C. |coauthors = J. Domagala, P. Haag | year = 2006 | title = Handbook of Aluminium Recycling | publisher = Vulkan-Verlag | isbn = 3-8027-2936-6 | lang = en }}
* {{cite web | last = Shakhashiri | first = Bassam Z | year = 2007 | publisher = Science is Fun | url = http://scifun.chem.wisc.edu/chemweek/Aluminum/ALUMINUM.html | title = Chemical of the Week: Aluminum | accessdate = 28 август 2007 | lang = en | архив_дата = 2013-05-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130529085824/http://scifun.chem.wisc.edu/CHEMWEEK/Aluminum/ALUMINUM.html }}
* {{cite book | last = Totten | first = G. E. | coauthors = D. S. Mackenzie | year = 2003 | title = Handbook of Aluminum | url = http://books.google.com/books?id=KpgTrFloOq0C&pg=PA40 | publisher = Marcel Dekker | isbn = 978-0-8247-4843-2 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = U.S. Department of Energy | year = 2008 | date =1 януари 2008 | url = http://www1.eere.energy.gov/hydrogenandfuelcells/pdfs/aluminium_water_hydrogen.pdf | title = Reaction of Aluminum with Water to Produce Hydrogen | lang = en }}
* {{cite web | publisher = USGS | year = 2014 | url = http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/bauxite/mcs-2014-bauxi.pdf | title = Bauxite and Alumina, U.S. Geological Survey, Mineral Commodity Summaries | date = February 2014 | page = 26 | accessdate = 2 юни 2014 | lang = en }}
* {{cite book | last = Vargel | first = Christian | year = 2004 | origyear = 1999 | title = Corrosion of Aluminium | publisher = Elsevier | isbn = 0-08-044495-4| url = http://books.google.de/books?id=NAABS5KrVDYC&pg=PA81 | lang = en }}
* {{cite book|last=Lide |first=D. R.|year=2000|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds|chapter-url=http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|title=CRC Handbook of Chemistry and Physics|edition=81st|publisher=CRC Press|isbn=0849304814|lang=en}}

== Външни препратки ==
{{Commonscat|Aluminium}}
{{Уикикниги|Praktikum Anorganische Chemie/ Aluminium}}
{{Уикикниги|Wikijunior Die Elemente/ Elemente/ Aluminium}}
* [http://www.periodicvideos.com/videos/013.htm Aluminium], ''The Periodic Table of Videos'' (University of Nottingham)
* [http://www.materialarchiv.ch/#/detail/1451/aluminium/ MATERIAL ARCHIV: Aluminium]
* [http://www.aluinfo.de/ Gesamtverbands der Aluminiumindustrie]
* [http://aluminium.matter.org.uk/content/html/ger/default.asp aluMATTER]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – E-Learning-Tool
* [http://www.taprofessional.de/charts/Aluminium-Bar-Chart.htm Preis-Entwicklung des Rohstoffs Aluminium seit 1992]
* [http://www.kkgwhv-schule.kwe.de/kkg_chem/che_allg/alustab/alust.htm Elektrochemische Experimente mit Aluminium] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111231072912/http://www.kkgwhv-schule.kwe.de/kkg_chem/che_allg/alustab/alust.htm |date=2011-12-31 }}
* [http://lex.referata.com/wiki/Aluminium_im_menschlichen_Körper Aluminium im menschlichen Körper] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150316233818/http://lex.referata.com/wiki/Aluminium_im_menschlichen_Körper |date=2015-03-16 }}
* Christopher Exley: Aluminium and Medicine, in Molecular and Supramolecular Bioinorganic Chemistry ISBN 978-1-60456-679-6, englisch, [http://www.herbalix.com/assets/Exley-Chapter-Al-and-Med.pdf (pdf-Datei; 174 kB)], 2013
* [http://www.emedicine.com/med/topic113.htm Emedicine – Aluminium]

{{периодична система}}

[[Категория:Алуминий| ]]