Преглед на кода на Алберт Айнщайн

{{от пренасочване|Айнщайн}}
{{Личност
| име-оригинал     = Albert Einstein
| категория        = физик
| описание         = германски физик
| портрет          = Einstein1921 by F Schmutzer 4.jpg
| портрет-описание = Алберт Айнщайн, снимка от 1921 г.
| роден-място      = [[Улм]], [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]]
| починал-място    = [[Принстън]], [[Ню Джърси]], [[САЩ]]
| националност     = {{Германия}} (1879 – 96, 1914 – 33)<br>{{Швейцария}} (1901 – 55)<br>{{USA}} (1940 – 55)
| вложки           = {{Личност/Учен | категория = физик
| област           = [[Физика]]
| учил-при         = 
| работил-в        = Патентното бюро в [[Берн]]<br>Цюрихския университет<br> [[Карлов университет|Карловия университет в Прага]]<br>Пруската Академия на Науките<br> Института Кайзер Вилхелм<br>[[Лайденски университет|Лайденския университет]]<br>[[Институт за авангардни изследвания|Института за авангардни изследвания]], Принстън
| студенти         = 
| публикации       = 
| известен-с       = [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]]<br>[[Специална теория на относителността|Специалната теория на относителността]]<br>[[Брауново движение|Брауновото движение]]<br>[[Фотоелектричен ефект|Фотоелектричния ефект]]<br>[[E=mc²]]<br>[[Статистика на Бозе-Айнщайн|Статистиката на Бозе-Айнщайн]]<br> [[Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен|Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен]]
| награди          = [[Файл:Nobel prize medal.svg|20px]] [[Нобелова награда за физика]] (1921 г.)<br>Медал Макс Планк (1929 г.)
| повлиян          = 
}}
| брак             = Милева Марич (1903 – 1919)<br/>Елза Льовентал (1919 – 1936)<ref>{{cite book |editor-last=Heilbron |editor-first=John L. |title=The Oxford Companion to the History of Modern Science |url=https://books.google.com/books?id=abqjP-_KfzkC&pg=PA233 |date=2003 |publisher=Oxford University Press |isbn=978-0-19-974376-6 |page=233}}</ref>
| деца             = Лизерл Айнщайн (1902 – 1903?)<br />Ханс Алберт Айнщайн (1904 – 1973)<br />Едуард Айнщайн (1910 – 1965)
| подпис           = Albert Einstein signature.svg
}}

'''Алберт Айнщайн''' ({{lang|de|{{звук|De-Albert Einstein.oga|Albert Einstein}}}}, /{{IPA|ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n|}}/) е [[Германия|немски]] [[Теоретична физика|физик–теоретик]], [[философ]] и [[писател]] от [[евреи|еврейски]] произход, работил през голяма част от живота си в [[Швейцария]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.<ref>{{cite book | title = Poincaré's Philosophy. From Conventionalism to Phenomenology | first = Élie | last = Zahar | publisher = Carus Publishing Company | year = 2001 | isbn = 0-8126-9435-X | page = 41 | url = http://books.google.com/books?id=jJl2JAqvoSAC&pg=PA41 | lang = en }}</ref>

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение <math>E = m c^2</math> за еквивалентност на [[маса]] и [[енергия]]. През 1921 г. получава [[Нобелова награда]] за приноса си към [[Теоретична физика|теоретичната физика]] и особено за откриването на закона за [[фотолектричен ефект|фотоелектричния ефект]].<ref>{{cite web | publisher = Nobelprize.org | year = 2010 | url = http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1921/ | title = The Nobel Prize in Physics 1921 | accessdate = 2 октомври 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref>

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката [[класическа механика|класическата механика]] не може да се съвмести със законите за [[Електромагнитно поле|електромагнитните полета]], което го насочва към разработването на неговата [[специална теория на относителността]]. Той разбира също, че [[Принцип на относителността|принципът на относителността]] може да бъде приложен и към [[Гравитация|гравитационните полета]] и през 1916 г. формулира и [[обща теория на относителността|общата теория на относителността]]. Той продължава работата си в областта на [[статистическа механика|статистическата]] и [[квантова механика|квантовата теория]] създавайки свое обяснение на [[Физика на елементарните частици|теорията на елементарните частици]] и движението на [[Молекула|молекулите]]. Той изследва и топлинните свойства на [[светлина]]та, с което поставя основите на [[фотон]]ната теория за светлината. През 1917 г. той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на [[Вселена]]та, с което поставя началото на релативистичната [[космология]].<ref name="Nobel">{{cite web | publisher = Nobelprize.org | year = 2010 | url = http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1921/einstein.html | title = Albert Einstein – Biography | accessdate = 2 октомври 2010 | ref = harv| lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20130531000618/http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1921/einstein.html |archive-date = 2013-05-31}}</ref>

Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.<ref name="Nobel"/> Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като [[Социализъм|социализма]] и [[международни отношения|международните отношения]] (писмата, които разменя със Зигмунд Фройд, озаглавени „Защо война“, кратката статия „Защо социализъм“ и др.).<ref>{{cite book | first = Paul Arthur, editor | last = Schilpp | year = 1951 | title = Albert Einstein: Philosopher-Scientist, Volume II | publisher = Harper and Brothers Publishers (Harper Torchbook edition) | location = New York | pages = 730 – 746 | lang = en }} Негови ненаучни работи включват: ''„About Zionism: Speeches and Lectures by Professor Albert Einstein“'' (1930), ''Why War?'' (1933, в съавторство със [[Зигмунд Фройд]]), ''„The World As I See It“'' (1934), ''„Out of My Later Years“'' (1950) и научно-популярната книга ''„The Evolution of Physics“'' (1938, съавторство с Леополд Инфелд).</ref> Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на [[гений]].<ref>{{cite web | publisher = WordNet | year = 2010 | url = http://wordnetweb.princeton.edu/perl/webwn?s=Einstein | title = Einstein | accessdate = 2 октомври 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref>

Алберт Айнщайн се обявява категорично против [[война]]та, а по-късно и против производството и употребата на [[ядрено оръжие|ядрени оръжия]]. В същото време в навечерието на [[Втора световна война|Втората световна война]] той лично предупреждава американския президент [[Франклин Делано Рузвелт]] за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата [[Израел]].

През 1999 г. американското списание „[[Тайм]]“ го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата [[айнщайн (единица)|айнщайн]], използвана във [[фотохимия]]та, [[Химичен елемент|химичният елемент]] [[айнщайний]], астероидът [[2001 Айнщайн]], лунният кратер [[Айнщайн (кратер)|Айнщайн]].

== Биография ==
=== Детски години и юношество ===
[[Файл:Albert_Einstein_at_the_age_of_three_(1882).jpg|мини|Най-ранната снимка на Айнщайн (на 3 години)]]

Алберт Айнщайн е роден на [[14 март]] [[1879]] г. в град [[Улм]] в [[Вюртемберг|Кралство Вюртемберг]], част от [[Германската Империя|Германската империя]].<ref name="Bio">{{cite web | url = http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1921/einstein-bio.html | title = Albert Einstein – Biography | accessdate = 7 март 2007 | publisher = Nobelprize.org | lang = en }}</ref> Баща му, Херман Айнщайн (1847 – 1902 г.), е съдружник в магазин за дюшеци, а майка му, Паулине Айнщайн (1858 -1920 г.), е дъщеря на заможен търговец на зърно. През 1880 г. семейството се премества в [[Мюнхен]], където Херман Айнщайн основава с брат си Якоб предприятие за производство на постояннотокови електрически уреди.<ref name="Bio"/>

Семейството на Алберт Айнщайн е [[Евреи|еврейско]], но нерелигиозно, а между пет и десетгодишна възраст той посещава католическо начално училище. Макар че в ранна възраст има затруднения с говора, в началното училище той е отличен ученик.<ref>{{cite book | last = Rosenkranz | first = Ze'ev | year = 2005 |title = Albert Einstein – Derrière l'image | page = 29 | publisher = Neue Zürcher Zeitung | isbn = 3-03823-182-7 | lang = fr }}</ref><ref>{{cite book | first = Thomas | last = Sowell | title = The Einstein Syndrome: Bright Children Who Talk Late | url = https://archive.org/details/einsteinsyndrome00sowe | pages = 89 – 150 | publisher = Basic Books |year = 2001 | isbn = 0-465-08140-1 | lang = en }}</ref>

Когато е на 5 години, бащата на Алберт Айнщайн му подарява [[компас]] и той е дълбоко впечатлен от факта, че нещо предизвиква движението на стрелката, въпреки привидно „празното пространство“.<ref>{{cite book | first = P. A. | last = Schilpp (Ed.) | title = Albert Einstein – Autobiographical Notes | pages = 8 – 9 | publisher = Open Court Publishing Company | year = 1979 | lang = en }}</ref> По-късно той започва да конструира за забавление макети и механични устройства и започва да проявява талант в областта на [[математика]]та.<ref name="Bio"/> ''(Този талант е пробуден от чичо му Якоб Айнщайн, който е известен учител по математика.)'' През 1889 г. Макс Талмуд, беден студент от [[Полша]], подпомаган от семейството на Айнщайн, насочва десетгодишния Алберт към основни научни, математически и философски книги, като „''[[Критика на чистия разум]]''“ на [[Имануел Кант]] и „''[[Елементи]]''“ на [[Евклид]].<ref>{{cite web | last = Herschbach | first = Dudley | url = http://www.chem.harvard.edu/herschbach/Einstein_Student.pdf | title = Einstein as a Student | format = PDF | publisher = Harvard University | accessdate = 2 октомври 2010 | ref = harv | archiveurl = http://web.archive.org/web/20060901103813/http://www.chem.harvard.edu/herschbach/Einstein_Student.pdf | archivedate = 1 септември 2006 | lang = en | архив_дата = 2009-02-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090226002142/http://www.chem.harvard.edu/herschbach/Einstein_Student.pdf }}</ref> По настояване на майка си започва уроци по [[цигулка]], въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето и едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от [[Математически анализ|интегрално и диференциално смятане]].

През 1894 г. предприятието на Херман Айнщайн фалира, поради масовото разпространение на [[променлив ток|променливия ток]] и намалялото търсене на постояннотокови устройства. Семейството се мести в [[Италия]] – най-напред в [[Милано]], а след това в [[Павия]], но Алберт остава в Мюнхен, за да завърши гимназиалното си образование. Намерението на баща му е той да учи [[електроинженерство]], но Алберт влиза в конфликти с училищното ръководство, недоволен от режима и начина на обучение. По-късно той пише, че духът на учение и креативно мислене е бил изгубен в стриктното зубрене. През пролетта на 1895 г. напуска училището, представяйки лекарска бележка и заминава при семейството си в Павия.<ref name="Bio"/> По това време Айнщайн написва първия си научен труд, „''Изследване на състоянието на [[Етер (физика)|етера]] в [[Магнитно поле|магнитни полета]]''“.<ref>{{cite book | last = Mehra | first = Jagdish | chapter = Albert Einstein's first paper | title = The Golden Age of Physics | publisher = World Scientific | year = 2001 | url = http://www.worldscibooks.com/phy_etextbook/4454/4454_chap1.pdf | format = PDF | accessdate = 4 март 2007 | isbn = 9810249853 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080909204640/http://www.worldscibooks.com/phy_etextbook/4454/4454_chap1.pdf |date=2008-09-09 }}</ref>

Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехниката в [[Цюрих]], [[Швейцария]], въпреки че не е положил [[матура]]. Представя се блестящо по математика и физика, но се проваля на изпитите по останалите дисциплини.<ref>{{cite book | last = Highfield | first = Roger | coauthors = Paul Carter | title = The Private Lives of Albert Einstein | url = https://archive.org/details/privatelivesofal0000high | publisher = Faber and Faber | year = 1993 | location = London | isbn = 0-571-17170-2 | page = [https://archive.org/details/privatelivesofal0000high/page/21 21] | lang = en }}</ref> След този неуспех семейството му го изпраща в [[Аарау]], за да довърши средното си образование.<ref name="Bio"/> Там той живее в дома на преподавателя Йост Винтелер и се влюбва в дъщеря му Мари (сестрата на Айнщайн Мая по-късно се омъжва за сина на Винтелер – Паул).<ref>{{cite book | last = Highfield | first = Roger | coauthors = Paul Carter | year = 1993 | title = The Private Lives of Albert Einstein | url = https://archive.org/details/privatelivesofal0000high | publisher = Faber and Faber | location = London | pages = [https://archive.org/details/privatelivesofal0000high/page/21 21],31,56 – 57 | isbn = 0-571-17170-2 | ref = harv| lang = en }}</ref> В Аарау Айнщайн се запознава с [[електромагнетизъм|електромагнитната теория]] на [[Джеймс Кларк Максуел]]. Седемнадесетгодишен, той завършва училище и с одобрението на баща си се отказва от вюртембергското си гражданство, за да избегне военната служба. През същата година постъпва в четиригодишния учителски курс по математика и физика на Политехниката в Цюрих, а Мари Винтелер заминава за [[Олсберг]], където е назначена за учителка.

[[Милева Марич]], родом от [[Сърбия]], бъдещата съпруга на Айнщайн, също постъпва в Политехниката през 1896 г. и е единствената жена сред шестимата студенти в специалност математика. През следващите години приятелството на Айнщайн и Марич преминава в любовна връзка.<ref>{{cite book | last = Einstein | first = Albert | year = 1987 | title = The Collected Papers of Albert Einstein, Volume 1: The Early Years, 1879 – 1902 | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0691084077 | ref = harv| lang = de }}</ref> Съществуват предположения, че Милева Марич сътрудничи на Айнщайн при писането на известните му публикации от 1905 година,<ref>{{cite journal | last = Troemel-Ploetz | first = D | year = 1990 | title = Mileva Einstein-Marić: The Woman Who Did Einstein's Mathematics | journal = Women's Studies International Forum | volume = 13 | issue = 5 | pages = 415 – 432 | lang = en }}</ref><ref>{{cite journal | last = Walker | first = E. H | year = 1989 | month = Feb. | title = Did Einstein Espouse his Spouse's Ideas? | journal = [[Physics Today]] | url = http://philoscience.unibe.ch/lehre/winter99/einstein/Walker_Stachel.pdf | archiveurl = https://web.archive.org/web/20040928171039/http://philoscience.unibe.ch/lehre/winter99/einstein/Walker_Stachel.pdf | archivedate = 2004-09-28 | lang = en | accessdate = 2011-02-03 }}</ref> но изследователите на проблема не откриват сериозни свидетелства за това.<ref>{{cite book | last = Pais | first = Abraham | year = 1994 | title = Einstein Lived Here | url = https://archive.org/details/einsteinlivedher00pais | publisher = Oxford University Press | pages = 1 – 29 | isbn = 978-0198539940 | ref = harv| lang = en }}</ref><ref>{{cite book | last = Holton | first = G | year = 1996 | title = Einstein, History, and Other Passions | publisher = Harvard University Press | pages = 177 – 193 | ref = harv| lang = en }}</ref><ref>{{cite book | last = Stachel | first = J | year = 2002 | title = Einstein from B to Z | publisher = Birkhäuser | pages = 26 – 38, 39 – 55 | url = http://philoscience.unibe.ch/lehre/winter99/einstein/Stachel1966.pdf | ref = harv | archiveurl = http://web.archive.org/web/20040928162542/http://philoscience.unibe.ch/lehre/winter99/einstein/Stachel1966.pdf | archivedate = 28 септември 2004 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040928162542/http://philoscience.unibe.ch/lehre/winter99/einstein/Stachel1966.pdf |date=2004-09-28 }}</ref><ref>{{cite journal | last = Martinez | first = A. A | year = 2005 | month = March | title = Handling evidence in history: the case of Einstein’s Wife | journal = School Science Review | volume = 86 | issue = 316 | pages = 49 – 56 | url = http://www.ase.org.uk/htm/members_area/journals/ssr/ssr_march_05pdf/eins_wife-pg49.pdf | archiveurl = https://web.archive.org/web/20070221192631/http://www.ase.org.uk/htm/members_area/journals/ssr/ssr_march_05pdf/eins_wife-pg49.pdf | archivedate = 2007-02-21 | lang = en | accessdate = 2011-02-03 }}</ref> През 1900 г. Алберт Айнщайн получава учителска диплома и завършва висшето си образование, но Марич не успява да издържи изпита по математика. През 1901 г. Айнщайн получава швейцарско гражданство.

=== Чиновник в патентно бюро ===
[[Файл:Mileva Maric.jpg|мини|Милева Марич през 1896 година]]
Дипломата, получена през 1900 г., разрешава на Айнщайн да работи като преподавател по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 – 1902 г. Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни навсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в [[Берн]] с годишна заплата от 3500 [[Швейцарски франк|франка]]. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 г. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.

През 1903 г. се жени за Милева Марич, от която има двама [[Син (дете)|сина]] – Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро [[интелект]]уален, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата имат силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.

=== 1905 – чудодейната година на Айнщайн (''Annus Mirabilis'') ===
През 1905 г. едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на [[Брауново движение|брауновото движение]], обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението:

{{center|<math>E = m c^2</math> – за еквивалентност на [[маса]] и [[енергия]]}}

Тези статии не са базирани на трудни [[експеримент]]и и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за [[природа]]та. През 1905 г. Айнщайн защитава [[докторат]].

=== Научна кариера, научни теории и емиграция в САЩ ===
[[Файл:Albert Einstein photo 1921.jpg|мини|Алберт Айнщайн, 1921]]
След като напуска патентното бюро през 1909 г., Айнщайн напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. През 1911 г. става професор в [[Цюрихски университет|Университета в Цюрих]], а малко след това е назначен в [[Карлов университет|Университета в Прага]]. През 1913 г. се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 г. заминава за Германия. Между 1914 и 1933 г. е директор на института по физика „Кайзер Вилхелм“ в [[Берлин]]. През периода от 1912 до 1933 г. е и гостуващ професор на [[Лайденски университет|Лайденския университет]].<ref>{{cite web | last = Delft | first = Dirk van | year = 2006 | url = http://www.lorentz.leidenuniv.nl/history/einstein/vol59no4p57_62.pdf | title = Albert Einstein in Leiden | format = PDF | publisher = Physics Today | accessdate = 2 октомври 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref> През 1914 г. става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 г. формулира и публикува друг свой основен труд – „[[Обща теория на относителността|''Общата теория на относителността'']]“.
* Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от „парадокса на близнаците“ в следния въображаем опит: единият от тях остава на [[Земя]]та, докато другият е [[астронавт]] и се отправя на междузвездно пътешествие в [[Космос]]а. Неговият кораб отлита от [[планета]]та, след което се ускорява до [[скорост]], сравнима със [[скоростта на светлината]] (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.
* Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на [[черна дупка|черните дупки]] – [[небесни тела]], които са с огромна [[Маса (величина)|маса]] в малък [[обем]] и създават огромно, безкрайно голямо [[гравитационно поле]], от което дори светлината не може да избяга.

След като живеят разделени в продължение на 5 години, Милева и Алберт се развеждат през 1919 г. През същата година той се жени за братовчедка си Елза и помага в отглеждането на нейните две дъщери от първия ѝ брак. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за [[фотолектричен ефект|фотоелектричния ефект]].

В началото на 1933 г. [[нацистите]] взимат властта в Германия. Поради последвалите преследвания срещу евреите Айнщайн е принуден да се откаже от немското си гражданство, напуска Германия и се установява в [[САЩ]]. Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и [[фашизъм|фашизма]] предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.

=== Принстън ===
[[Файл:Albert Einstein Head.jpg|мини|ляво|Айнщайн през 1947 година]]
В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в [[Принстън]], [[Ню Джърси]], където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна [[Теория на полето (физика)|теория на полето]] и релативистката [[космология]]. През 1940 г. получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в [[проект Манхатън|проекта Манхатън]] в [[Лос Аламос (Ню Мексико)|Лос Аламос]], а за [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|атомните бомби над Хирошима и Нагазаки]] научава от вестниците.

В следващите години Айнщайн става един от основателите на [[Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми|Пъгуошкото движение на учените за мир]]. Въпреки че първата конференция се провежда едва след смъртта на Айнщайн през 1957 г., инициативата за създаването му е изразена в получилия широка популярност манифест на Ръсел-Айнщайн, който предупреждава за опасността от създаването и използването на [[водородна бомба|водородната бомба]]. В рамките на това движение много световноизвестни учени водят борба против [[Надпревара във въоръжаването|надпреварата във въоръжаването]] и създаването на ядрено и термоядрено оръжие.<ref>{{икона|ru}} [http://www.pseudology.org/science/Zabluzhdenia_Einsteina.htm О некоторых заблуждениях профессора Альберта Эйнштейна. Открытое письмо советских учёных], Новое время, 1947, №48, стр.14 – 17</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.pseudology.org/science/Zabluzhdenia_Einsteina.htm О беззаботности в политике и упорстве в заблуждениях], ''Новое время'', 1948, №11, стр. 12 – 15.</ref>

[[Файл:112mercer.JPG|мини|Къщата на Айнщайн в Принстън]]
До края на живота си Алберт Айнщайн продължава работата си над проблемите на космологията, но главните си усилия насочва в търсенето на единна теория на полето. В това му начинание му помагат професионални математици, дори разработва две отделни теории. От математическа гледна точка двете теории са изящни, не водят до никакво нови физични следствия. Тъй като той не се интересува от чистата математика, а от връзката с физиката, изоставя тези теории.<ref>Паркер Б. ''Мечта Эйнштейна: В поисках единой теории Вселенной'' изд. Амфора, 2001, [[ISBN]] 5-94278-141-9</ref>

Отначало (през 1929 година) Айнщайн се опитва да развива идеите на Теодор Калуца и Оскар Клайн, които се състоят в това, че светът има 5 измерения, като петото е с микроразмери и поради тази причина е незабележимо и невидимо. Но не му се удава да получи нови интересни резултати с това допускане и той изоставя многомерната теория. Едва в наше време тя се възражда като [[теория на суперструните]]. Втората версия на единната теория (1950 година) се основава на предположението, че [[пространство-време]]то има не само [[Кривина (математика)|кривина]], но и [[усукване]]. Тя включва също така общата теория на относителността и теорията на [[Джеймс Максуел|Максуел]]. Въпреки това, окончателна редакция на [[Уравнения на Максуел|уравненията]] – такава, че да описват както микро, така и макро света – не е открита. По това време Алберт Айнщайн не разполага с математическите средства и с изчислителните възможности на [[XXI век]] и макар че е на прав път, си поставя неимоверно трудна и почти непостижима за това време задача. Така неговата теория остава като ненужна математическа надстройка.<ref>Lisa Randall, Warped Passages. ''Unraveling the Mysteries of the Universe' Hidden Dimensions'', HarperCollins Publishers, New York, 2005.</ref>

== Последни години ==
През 1955 г. здравето на Айнщайн се влошава рязко. Той пише завещание и заявява на приятелите си: „''Аз изпълних своята задача на тази земя''“. Неговият последен труд е незавършеният призив за предотвратяване на ядрена война. Умира на [[18 април]] [[1955]] година от [[аневризма]] на [[аорта]]та. Точно преди смъртта си произнася няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не ги разбира и не може да ги възпроизведе. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 г., присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано и прахът е разпръснат във въздуха.

== Религиозни и политически възгледи ==
[[Файл:E equals m plus c square at Taipei101.jpg|мини|Уравнението на Айнщайн, изписано на кулата в [[Тайпей]], [[Тайван]] през [[2005]] – световната година на [[физика]]та]]

Тъй като работите на Айнщайн са свързани и с научния [[детерминизъм]], се повдигат въпроси относно позицията му за теологическия детерминизъм или дали той вярва в някой [[Бог]]. През 1929 г. казва на [[равин]] Херберт С. Голдщайн:
{{цитат|„''Аз вярвам в Бога на [[Барух Спиноза|Спиноза]], който се разкрива в закономерната хармония на света, но не вярвам в Бог, който се занимава с вярата и дейностите на човечеството''.“ <ref>{{cite book | last = Brian | first = Dennis | year = 1996 | title = Einstein: A Life | url = https://archive.org/details/einstein00deni | publisher = John Wiley & Sons | location = New York | pages = [https://archive.org/details/einstein00deni/page/127 127] | isbn = 0471114596 | ref = harv| lang = en }}</ref>}}

Айнщайн сам заявява, че е [[агностицизъм|агностик]] в писмо от 1950 г., адресирано до М. Берковиц:
{{цитат|„''Отношението ми към Бог е това на един агностик. Убеден съм, че ясното съзнание за водещата роля на моралните принципи при подобряването и облагородяването на живота не се нуждае от идеята за законодател, още по-малко от законодател, който действува чрез награда и наказание.''“<ref>Albert Einstein in a letter to M. Berkowitz, 25 октомври 1950; Einstein Archive 59 – 215; from Alice Calaprice, ed., [http://press.princeton.edu/titles/7921.html ''The New Quotable Einstein''], Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 2000, p. 216.</ref>}}

Други негови фрази са: „''Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа''“ и „''Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности''“. По-конкретно своите възгледи за отношението между наука и [[религия]] Айнщайн излага в списанието „Природа“ през 1940 година в статия, озаглавена „Наука и религия“.

По убеждения Алберт Айнщайн е [[пацифист]], [[социалист]], [[антифашист]], [[ционизъм|ционист]] (в сферата на [[култура]]та) и [[хуманист]]. Според него основният порок на [[капитализъм|капитализма]] е пренебрегването на човешката личност. Той твърди, че спазването на [[правата на човека]] може да стане само при [[Планова икономика|плановата икономика]] и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и [[олигархия]]та. Изказва се в подкрепа на [[Демократически социализъм|демократическия социализъм]], който според него би съчетал запазване на правата на човека, [[социално равенство]], планова икономика и демократичен режим. Той обаче не одобрява тоталитарните методи, с които си служи реалният [[социализъм]]. През 1949 година в [[Ню Йорк]] публикува статията „Защо социализъм?“.

Той е убеден пацифист. Активно участва и подкрепя борбата на тъмнокожото американско население за [[граждански права]]. Взима активно участие и в борбата против [[фашизъм|фашизма]] и [[нацизъм|нацизма]]. Съдейства на [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейския университет в Йерусалим]] и на [[Израел]] през 1947 г.

== Памет ==
На Алберт Айнщайн е наречена улица в квартал „[[Витоша (квартал)|Витоша]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950996|title=Алберт Айнщайн}}).

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Алберт Айнщайн}}
* [http://www.bta.bg/site/parallels/2005/07/theme.htm Л. Димова „Айнщайн извън относителността“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100224071013/http://www.bta.bg/site/parallels/2005/07/theme.htm |date=2010-02-24 }}
* {{икона|en}} [http://www.aip.org/history/einstein/ Информация за Айнщайн на сайта на Американския институт по физика]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160113052549/https://www.aip.org/history/einstein/ |date=2016-01-13 }}
* {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1921/einstein-bio.html Биографията на А. Айнщайн на официалната страница за Нобелови лауреати]
* {{икона|en}} [http://themindofeinstein.com/category/religion-morality/ Цитати от Айнщайн за религията и морала] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101008203721/http://themindofeinstein.com/category/religion-morality/ |date=2010-10-08 }}

{{Превод от|en|Albert Einstein|377535963}}
{{нобел физика}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Айнщайн, Алберт}}
[[Категория:Германски физици]]
[[Категория:Швейцарски физици]]
[[Категория:Американски физици]]
[[Категория:Преподаватели в Карловия университет]]
[[Категория:Преподаватели в Бернския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Цюрихския университет]]
[[Категория:Носители на Нобелова награда за физика]]
[[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]]
[[Категория:Доктор хонорис кауза на Глазгоуския университет]]
[[Категория:Доктор хонорис кауза на Женевския университет]]
[[Категория:Доктор хонорис кауза на Парижкия университет]]
[[Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките]]
[[Категория:Евреи в Швейцария]]
[[Категория:Евреи в Германия]]
[[Категория:Евреи в САЩ]]
[[Категория:Вегетарианци]]
[[Категория:Германски пацифисти]]
[[Категория:Американски пацифисти]]
[[Категория:Родени в Улм]]
[[Категория:Починали в Принстън]]