Преглед на кода на Азот

{{други значения|химичния елемент|областта в Северна Македония|Азот (област)|града в Израел|Ашдод}}
{{Химичен елемент
| вид				=безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва лилаво-розова светлина
| картинка			=Nitrogen discharge tube.jpg
| име				=Азот
| вляво				=[[Въглерод]]
| вдясно			=[[Кислород]]
| отгоре			=
| отдолу			=[[Фосфор|P]]
| група				=15
| период			=2
| блок				=p
| серия				=неметал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Хелий|He]]&#93; 2s<sup>2</sup> 2p<sup>3</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 5
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=17778-88-0<br>7727-37-9 (N<sub>2</sub>)
| CAS_номер_коментар		=
| атомна_маса			=14,0067
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=65
| атомен_радиус2		=56
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=71±1
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=155
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			= '''5''', 4, '''3''', 2, 1, −1, −2, '''−3'''
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=N<sub>2</sub>O<sub>5</sub>, NO<sub>2</sub> и N<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (киселинни)<br>NO и N<sub>2</sub>O (неутрални)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=3,04
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=1402,3
| йон_потенциал2		=2856
| йон_потенциал3		=4578,1
| йон_потенциал4		=7475
| йон_потенциал_коментар	=([[Моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
| агрегатно			=газ
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=шестоъгълна
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=1,2504
| плътност_коментар		=
| топене_K			=63,14
| топене_C			=-210
| топене_коментар		=
| кипене_K			=77,35
| кипене_C			=-196
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=13,54×10<sup>-3</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=63,151
| тройна_точка_налягане		=12,52×10<sup>3</sup>
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=126,192
| крит_точка_налягане		=3,3958×10<sup>6</sup>
| крит_точка_коментар		=
| топл_изпарение		=5,56
| топл_изпарение_коментар	=(за N<sub>2</sub>)
| топл_топене			=0,72
| топл_топене_коментар		=(за N<sub>2</sub>)
| налягане_пара_T1		=37
| налягане_пара_T10		=41
| налягане_пара_T100		=46
| налягане_пара_T1k		=53
| налягане_пара_T10k		=62
| налягане_пара_T100k		=77
| скорост_звук			=353
| скорост_звук_коментар		=при 27 [[Градус Целзий|°C]]
| топл_капацитет		=
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=
| електропроводимост_коментар	=
| елсъпротивление		=
| елсъпротивление_коментар	=
| топлопроводимост		=25,83×10<sup>−3</sup>
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=
| твърдост_Бринел_коментар 	=
| наименование			=
| открит_от			=[[Даниъл Ръдърфорд]]<br>
| открит_през			=1772 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
| изотопи			=
{{Химичен елемент/изотоп разпад1|символ=N|масово_число=13|препратка=|честота=[[Синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=9,965 мин.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=C|продукт_масово_число=13|препратка1=}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=N|масово_число=14|препратка=|честота=99,6 %|firstlinks=yes}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=N|масово_число=15|препратка=|честота=0,4 %|firstlinks=no}}
| общомедия_ID			=Nitrogen
| уикиданни_ID			=Q627
}}
'''Азотът''' е [[химичен елемент]] с [[атомен номер]] 7 и означение '''N'''. Намира се в 15 (5A) група, втори [[период на периодичната система]] и при обикновени условия е двуатомен газ с атомна маса 14,00674.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|month=|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=|isbn=978-954-322-831-7|pages=154 – 160}}</ref> Той е най-лекият елемент в [[Група 15 на периодичната система|азотната група]] и при стайна температура е прозрачен [[газ]] без миризма. Азотът е често срещан във [[Вселена]]та елемент – според оценките на около седмо място по общо количество в [[Млечен път|Млечния път]] и [[Слънчева система|Слънчевата система]]. На [[Земя]]та на азота се падат около 77% от [[Земна атмосфера|атмосферата]] и е най-изобилният несвързан химичен елемент. Азотът е открит като отделим компонент на въздуха от шотландския лекар [[Даниъл Ръдърфорд]] през 1772 година, ученик на Джозеф Блек, който го описал като веществото, което съставя онази част от въздуха, която не гори и не поддържа горенето. Почти по същото време азот е бил получен и от шведския химик Карл Шелле, а също и от английските химици Джордж Пристли и Хенри Кавендиш. През 1776 г. френският химик Антоан Лоран Лавоазие подробно изучавайки тази „отровна“, „лоша“ част от въздуха установил, че това е просто вещество, като другата част от въздуха е [[кислород]]ът.<ref name=":0" /> Една година по-късно той дал първоначалното му име – „безжизнен“, от гръцките думи „а“ – отрицание и „зоос“ – живот. Латинското название на азота „нитрогениум“ и символ N са въведени от французина Жан-Антоан Шаптал през 1790 г., което означава „раждащ селитра“, за да се покаже присъствието му в селитрата ([[калиев нитрат]] KNO<sub>3</sub>).<ref name=":0" />

Азотът образува множество стопански значими химични съединения, като [[амоняк]], [[азотна киселина]], органични [[нитрат]]и ([[Взривно вещество|взривни вещества]]) и [[цианид]]и. Изключително здравата връзка между атомите на чистия азот (N≡N), с енергия на термична дисоциация 941 kJ/mol.<ref name=":0" /> е определяща за химичните свойства на азота. Тя затруднява биологичното и промишлено преобразуване на N<sub>2</sub> в полезни съединения, но в същото време при тяхното горене, взривяване или разпадане се отделя голямо количество енергия, която може да бъде използвана.

Извън основната им употреба като торове и източник на енергия, азотните съединения имат и много други приложения. Азотът е част от разнородни материали – от [[кевлар]]ни тъкани до [[цианоакрилат]]ни лепила. Той присъства в молекулите на всички основни фармакологични категории, включително [[Антибиотик|антибиотиците]]. Много лекарства наподобяват естествени азотсъдържащи сигнални молекули – например, органичните нитрати [[нитроглицерин]] и [[нитропрусид]] контролират [[кръвно налягане|кръвното налягане]], като се метаболизират до естествен [[азотен оксид]]. Всички растителни [[алкалоид]]и (често действащи като защитни химикали) съдържат азот, поради което много известни азотсъдържащи продукти, като [[кофеин]] и [[морфин]] са или алкалоиди, или синтетични аналози, действащи по подобен начин на рецепторите на животинските [[невротрансмитер]]и.

Азотът присъства във всички [[Организъм|организми]], най-вече в [[Аминокиселина|аминокиселините]] (и съответно в [[Белтък|белтъците]]) и в [[Нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]] ([[ДНК]] и [[РНК]]). Около 7% от масата на човешкото тяло е формирана от азот – той е четвъртият най-изобилен елемент в тялото след [[кислород]]а, [[въглерод]]а и [[водород]]а.

== Разпространение ==
Азотът се намира в свободно място в атмосферата и е 78% от въздуха. Той е най-разпространеният елемент в свободно състояние.<ref name=":1" /> В някои вулканични местности той се среща като амоняк. Негови минерали са Ca(NO<sub>3</sub>)<sub>2</sub> (норвежка селитра), KNO<sub>3</sub> (индиийска селитра) и NaNO<sub>3</sub> (чилска селитра). Калиевият нитрат сесреща в много малко количество в някои сухи райони на Индия, Боливия, Италия и Русия.<ref name=":1" /> В много по-големи количества се среща NaNO<sub>3</sub> – главно по източното крайбрежие в серено Чили. Числската селитра има органичен произход<ref name=":1" /> и до откриването на синтеза на амоняка тя се използва като изкуствен тор в селското стопанстно.

Азотът е биогенен елемент в живите организми.

== История и наименование ==
Съединения на азота са добре познати още през [[Средновековие]]то. [[Алхимия|Алхимиците]] наричат [[азотна киселина|азотната киселина]] ''aqua fortis'' („силна вода“), а сместа от азотна и [[солна киселина]] е наричана ''aqua regia'' („[[царска вода]]“), известна със свойството си да разтваря дори [[злато]]то. Ранните практически приложения на азота включват използването на [[Амониев нитрат|селитра]], главно в [[барут]]а, а по-късно и за [[наторяване]].

Азотът е открит през 1772 година от шотландския лекар [[Даниъл Ръдърфорд]], който му дава името „нездрав газ“.{{hrf|Lavoisier|1965|15}}{{hrf|Weeks|1932|215}} Макар че не го разпознава като напълно различно химично вещество, той ясно го разграничава от „устойчивия въздух“.{{hrf|Ihde|1964|}} Фактът, че съществува компонент на въздуха, който не поддържа [[горене]]то, е ясен за Ръдърфорд. По същото време азотът е изследван от [[Карл Вилхелм Шееле]], [[Хенри Кавендиш]] и [[Джоузеф Пристли]], които го наричат „изгорял въздух“ или „[[Флогистон|флогистиран]] въздух“.

Наименованието „азот“ ({{lang|el|на=от|ἄζωτος}}, „безжизнен“) е дадено от [[Антоан Лавоазие]],{{hrf|Lavoisier|1965|52}} тъй като в него, освен че горенето се прекратява, и животните се задушават. [[Жан-Антоан Шаптал]] нарича газа ''„nitrogène“'' – име, което се използва в много езици, като английския и испанския, и участва в имената на различни азотни съединения, като [[нитрат]]ите и [[нитрит]]ите.

През 1910 година [[Джон Уилям Стрът]] открива, че електрически разряд в азотния газ създава „активен азот“ – едноатомна [[алотропна форма]] на азота. „Въртящият се облак от блестяща жълта светлина“, създаден от него, реагира с [[живак]]а, образувайки взривоопасния [[живачен нитрид]].{{hrf|lateralscience.co.uk|2015}}

Дълго време източниците на азотни съединения са ограничени. Естествените източници са или биологични, или отложения на нитрати, създадени от атмосферни реакции. Промишлените технологии за азотна фиксация, като [[процес на Франк-Каро|процеса на Франк-Каро]] и [[процес на Хабер-Бош|процеса на Хабер-Бош]], разрешават този проблем, като днес половината от световното производство на храни разчита на синтетични азотни торове.{{hrf|Erisman|2008|636}} Същевременно [[процес на Оствалд|процесът на Оствалд]] за производство на нитрати дава възможност за масовото производство на нитратни експлозиви по време на двете световни войни през XX век.

== Получаване ==
Азотът е [[технически газ]], произвеждан чрез фракционна [[дестилация]] на втечнен [[въздух]] или по механичен път от газообразен въздух. Използваният в стопанството азот често е страничен продукт от производството на [[кислород]] за [[металургия]]та или за други нужди. Той обикновено се доставя под налягане в стоманени цилиндрични бутилки и често се нарича ''безкислороден азот''.{{hrf|Reich|1957|869 – 873}}

В лабораторни условия азотът се получава чрез реакция на концентрирани<ref name=":1" /> водни разтвори на [[амониев хлорид]] и [[натриев нитрит]]:{{hrf|Bartlett|1967|475}}

<chem>NH4Cl_{(aq)}{} + NaNO2_{(aq)}{} -> N2_{(g)}{} + NaCl_{(aq)}{} + 2 H2O_{(l)}</chem>

При тази реакция се получават и малки количества NO и HNO<sub>3</sub>. Те могат да се отстранят чрез преминаване на газа през воден разтвор на [[солна киселина]], съдържащ [[калиев дихромат]].{{hrf|Bartlett|1967|475}}

Друга реакция за лабораторно получаване на азота е чрез оксиляване на амоняк със силен окислител. Реакцията се извършва във воден разтвор:

<chem>8NH3 + 3Br2 -> 6NH4Br + N2</chem>.

Окисляването на амоняка може да стане и като се прекара през нажежен меден оксид:

<chem>2NH3 + 3CuO -> N2 + 3Cu + 3H2O</chem>.

Техничски азотът се получава при втачняване на въздуха. От течинят въздух най-напред се изпарява азотът поради по-ниската температура на кипене от кислорода. Очистването му става, като се прекара сместа над нажежени медни стърготини. Възможно е очистването да стане и като сместа се прекара през разтвор на пирогликол C<sub>6</sub>H<sub>3</sub>(OH)<sub>3</sub>, който лесно се окислява. Така полученият азот съдържа аргон и други благородни газове, които не пречат за създаване на инертна среда вхимически и други производства. Очистването на азота от тези газове става чрез адсорбцията им върху активен въглен. Методът за получаване на азот чрез втечняване на въздух е следваща дестилация е скъп. Затова се търсят и други методи – например чрез молекулни сита се разделят молекурите на азота от тези на кислорода.

Спектарлно<ref name=":1" /> чист азот може да се получи чрез топлинно разграждане на [[Бариев азид|бариев]] или [[натриев азид]]{{hrf|Eremets|2004|10618 – 10623}} при 275°С:<ref name=":1" />

<chem>2 NaN3 -> 2 Na + 3 N2</chem>

== Физични свойства ==
Азотът е безцветен газ, без вкус и миризма. Течният азот също е безцветен. Той се държи в открити съдове. Поради неполярният характер на молекулата, азотът се разтваря слабо в полярни разтворители, като разтворимостта му се повишава с увеличаване на налягането.

При атмосферно налягане молекулният азот (<sup>14</sup>N<sub>2</sub>) [[Кондензация|кондензира]] при температура 77 K (−195,79°C) и замръзва при 63 K (−210,01°C),{{hrf|Gray|2009|}} образувайки [[кристал]]на [[Алотропия|алотропна форма]] с хексагонална решетка, а под 35,4 K (−237,6°C) азотът се трансформира в кубична алотропна форма.{{hrf|Greenwood|1997|}} Течният азот се получава, като първоначално се втечнява въздуха и тъй като температурата на втечняване на кислорода е -195,79°C,<ref name=":0" /> то след изпарението му остава азотът. [[Течен азот|Течният азот]] външно наподобява [[вода]]та, но има само 80,8% от нейната плътност (плътността на течния азот при точката на кипене е 0,808 g/mL) и относително тегло от 0,807 g/mol,<ref name=":0" /> е често използван [[Криогеника|криоген]].{{hrf|Iancu|2006|231 – 240}}

Двата атома в молекулата на азота са свързани с много здрава тройна връзка, с висока температура на термична дисоциация – 941 kJ/mol. Това е най-стабилната от всички известни двуатомни молекули. При нормално налягане и температура от около 3000°C се дисоциират едва 0,1% от азотните молекули,<ref name=":0" /> тъй като енергията на връзката N≡N е 6 пъти по-голяма от единичната връзка N-N.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издатество „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=237 – 291}}</ref>

Молекулният азот е до голяма степен [[Прозрачност|прозрачен]] за [[инфрачервено излъчване|инфрачервената]] и [[видима светлина|видимата светлина]], тъй като молекулата му е хомонуклеарна и няма [[дипол]]ен момент, съчетаващ се с електромагнитното излъчване в тези честоти. Значителна [[Абсорбция (електромагнетизъм)|абсорбция]] се наблюдава при високочестотните [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетови лъчи]]{{hrf|Worley|1943|207}} с дължина на вълната над 100 нанометра. Това се свързва с [[Електронен преход|електронния преход]] в молекулата към състояния, в които зарядът не е разпределен равномерно между азотните атоми. Азотната абсорбция води до значително поглъщане на ултравиолетово излъчване в атмосферата на Земята. По същата причина молекулният [[азотен лазер]] излъчва в ултравиолетовия спектър.

=== Изотопи ===
Азотът има два естествени устойчиви [[изотоп]]а: <sup>14</sup>N и <sup>15</sup>N. В природата <sup>14</sup>N е много по-разпространен (99,634%), тъй като се образува в големи количества в [[Звезда|звездите]] при [[Въглерод-азот-кислороден цикъл|въглерод-азот-кислородния цикъл]] на [[Космологичен нуклеосинтез|нуклеосинтеза]].{{hrf|Bethe|1939|434 – 456}}<sup>15</sup>N (0,366%) е образуван при термоядрения синтез на водорода.<ref name=":0" /> Сред десетте изкуствено синтезирани изотопа на азота (с масови числа от A=10 до A=23),<ref name=":0" /><sup>13</sup>N има [[период на полуразпад]] 9,965<ref name=":0" /> минути – чрез [[електронен захват]],<ref name=":0" /> а останалите са с периоди на полуразпад от порядъка на секунди или по-малко.{{hrf|Audi|2003|3 – 128}} Първата ядрена реакция, експериментално създадена от човека, и осъществена от [[Ърнест Ръдърфорд]] през 1919 г., включва превръщането на азот при бомбардирането му с [[алфа-частици]] в кислород:

<chem>^14N + ^4He -> ^17O + ^1H</chem><ref name=":0" />

В [[земна атмосфера|земната атмосфера]] само 0,73% от молекулния азот е от изотопа <sup>14</sup>N<sup>15</sup>N, а почти всичко останало е <sup>14</sup>N<sub>2</sub>.{{hrf|NIST|2013}} Биохимичните процеси, като [[асимилация (биология)|асимилация]], [[нитрификация]] и [[денитрификация]], силно влияят на динамиката на азота в [[почва]]та. Те обикновено водят до обогатяване на [[Субстрат (биохимия)|субстрата]] с <sup>15</sup>N за сметка на обедняване на продукта.{{hrf|Flanagan|2004}}

Радиоактивният изотоп <sup>16</sup>N е основен [[радионуклид]] в охлаждащите вещества на много съвременни [[ядрен реактор|ядрени реактори]] при тяхното нормално функциониране. Той се получава при ядрена реакция на <sup>16</sup>O във вода. <sup>16</sup>N има кратък период на полуразпад, около 7,1 s,{{hrf|Audi|2003|3 – 128}} но при разпадането му обратно до <sup>16</sup>O излъчва високоенергийна [[гама радиация]] (5 до 7 MeV).{{hrf|Audi|2003|3 – 128}}{{hrf|Neeb|1997|227}} По тази причина първият контур на [[реактор с вода под налягане|реакторите с вода под налягане]] е недостъпен по време на работа. <sup>16</sup>N е основно средства за незабавно идентифициране на дори минимални течове от първия във втория контур.{{hrf|Neeb|1997|227}} По същата причина е недостъпен и парният цикъл на [[Кипящ реактор|кипящите реактори]], в които кондензатът от кондензатора обикновено се задържа за 10 минути, за да се даде възможност за разпадане на <sup>16</sup>N.

=== Алотропни форми ===
В лабораторни условия са получавани и неустойчиви алотропни форми на азота с повече от два азотни атома – N<sub>3</sub> и N<sub>4</sub>.{{hrf|Science News|2002}} При изключително високо налягане (110 000 MPa) и висока температура (2000 K), каквито се получават чрез [[диамантена наковалня]], азотът [[полимер]]изира в кубична кристална решетка. Тя е подобна на тази на [[диамант]]а, като и двете имат много здрави ковалентни връзки, поради което N<sub>4</sub> понякога е наричан „азотен диамант“.{{hrf|physorg.com|2004}}

Други хипотетични, но все още несинтезирани алотропни форми на азота са N<sub>6</sub> (аналог на [[бензен]]а){{hrf|Fabian|2004|50 – 69}} и N<sub>8</sub> (аналог на [[кубан (вещество)|кубана]]).{{hrf|Muir|2015}} За първата от тях се очаква да бъде силно неустойчива, а втората трябва да е кинетично устойчива, заради орбиталната симетрия.{{hrf|Patil|2004|27 – 32}}

През май 2020 г. е потвърдена нова алотропна форма на азота, получена след лазерно нагряване и налягане от 140 GPa в диамантена наковалня – азот, чиято структура е същата като на черния фосфор (bp-N).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://journals.aps.org/prl/abstract/10.1103/PhysRevLett.124.216001|заглавие=High-Pressure Polymeric Nitrogen Allotrope with the Black Phosphorus Structure|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=18 ноември 2020|труд=aps.org|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>

== Химични свойства ==
Азотът е [[неметал]] с [[електроотрицателност]] 3,04.{{hrf|Lide|2003|}} [[Атом]]ът му има пет [[електрон]]а в своя [[Електронен слой|външен слой]] и е от трета [[валентност]] в повечето съединения. В двуатомната неполярна [[молекула]] на азота – N<sub>2</sub> – атомите са свързани с много здрава тройна [[ковалентна химична връзка]], а свободните атоми азот имат голяма химична активност.

От гледна точка на теорията за молекулните орбитали, инертността на азотната молекула се обяснява с това, че тройната връзка в молеклата се осъществява от електронии връзки на три свързващи молекулни орбитали – 1σ и 2π. Няма електрони на антисвързащи молекулни орбитали, които да намалят ефекта на свързването. Нямо друга друатомна молекула, в която химичната връзка да се осъществява по този начин.<ref name=":1" /> Самата друатомна молекула на азота е индивидуална за елементите от VA група. Молекулите на фосфора, арсена и антимона са 4-атомни във вид на тетраедри – P<sub>4</sub>, As<sub>4</sub>, Sb<sub>4</sub>.<ref name=":1" /> За слабата активност на азотната молекула имат значение и димагнитният и неполярният характер на молекулата. Изоелектронните аналози на молекулата CO, CN<sup>-</sup>, NO<sup>+</sup> са много по-реакциоспособни.

Като цяло азотът е нереактивен при [[стандартни температура и налягане]]. N<sub>2</sub> реагира спонтанно с малко реагенти, като е устойчив на [[Киселина|киселини]] и [[Основа (химия)|основи]], както и на оксиданти и повечето редуктори. Само с някои активни метали – [[литий]] и [[цезий]], азотът взаимодейства при невисоки температури.<ref name=":0" /> С повечето елементи азотът, ако реагира, то е само при високи температури, а в някои случаи е необходимо използването на [[катализа]]тори. Трудното преобразуване на N<sub>2</sub> в други съединения и необходимостта от изразходване на много енергия за превръщане на азотните съединения до N<sub>2</sub>, са решаващи за ролята на азота както в природата, така и в техниката.

Поради голямата стабилност на азотната молекула и високата енергия на атомизация почти всички съединения на азота са ендотермични и термично нестабилни. Малка част са екзотермични съединения с много малка отрицателна стойност на енталпията на образуване.

В съединенията си азотът проявява степен на окисление от -3 (в NH<sub>3</sub>) до +5 (в N<sub>2</sub>O<sub>5</sub>). Но в основно състояние атомът на азота има три несдвоени електрона (p<sup>3</sup>), които определят истинската му валентност – трета.<ref name=":0" />

Азотът реагира при обикновена температура само с чистия [[литий]], образувайки [[литиев нитрид]]:{{hrf|Schrock|2005|955 – 962}}

<chem>6Li + N2 ->[t] 2Li3N</chem>.

[[Магнезий|Магнезият]] също гори в азот, образувайки [[магнезиев нитрид]]:

<chem>3 Mg + N2 -> Mg3N2</chem>.

При по-висока температура азотът се свързва с другите алкални метали и с ''d-'' и ''f-''елементите, образувайки нитриди. Азотът реагира с кислорода при температура на електрична искра, а с въглерода – при температура на волтова дъга, при което ес получава дициан (CN)<sub>2</sub>. С водорода азотът се съединява при сравнително висока температура, повишено налягане и катализатор.

Поради интензивните опити за изкуствено синтезиране на азотните съединения от 19 век насам, заради „азотния глад“<ref name=":0" /> на световното население, немските изследователи А. Франк и И. Каро откриват и патентоват метод за фиксация на азота.<ref name=":0" /> Те открили, че при нагрявате азотът се свързва с калциев карбид до калциев дицианид:<ref name=":0" />

<chem>CaC2 + N2 ->[t] Ca(CN)2</chem>

== Химични съединения ==
=== Неорганични съединения ===
==== Нитриди ====
{{Основна|нитрид}}
Азотът дава бинарни съединения при висока температура с почти всички елементи, с изключение на благородните газове.<ref name=":1" /> Съединенията на елементите с по-малка електроотрицателност от тази на азота и се наричат нитриди. Те се делят в три групи – с предимно йонна връзка, ковалентни нитриди и междинни (метални) нитриди. Всички нитриди се получават главно чрез взаимодействието на металите с азот или чрез термична дисоциация на метални амиди.<ref name=":1" />

* В първата група спадат Li<sub>3</sub>N, M<sub>3</sub><sup>II</sup>N<sub>2</sub> (M<sup>II</sup> = [[Берилий|Be]], [[Магнезий|Mg]], [[Калций|Са]], [[Стронций|Sr]], [[Барий|Ba]]). Няма сигурни данни за получаването на Na<sub>3</sub>N, а останалите алкални метали не образуват нитриди. Тук са включени също и M<sub>3</sub><sup>I</sup>N (M<sup>I</sup> = Cu(I), Ag) и M<sub>3</sub><sup>II</sup>N<sub>2</sub> (M<sup>II</sup> = Zn, Cd, Hg), макар че при тях йонната връзка е застъпена по-слабо. При K, Na, Ag и други метали са познати и азиди. При тях химичната връзка не е йонна, а те имат по-сложна структура. Тези нитриди са химически активни и реагират с вода до съответния хидроксид и амоняк.<ref name=":1" />
* Към втората група нитриди спадат бинарните съединения M<sup>III</sup>N (M<sup>III</sup> = B, Al, Ga, In, Ti), Si<sub>3</sub>N<sub>4</sub>, Ge<sub>3</sub>N<sub>4</sub>, P<sub>3</sub>N<sub>5</sub>, As<sub>4</sub>N<sub>4</sub> и други. Те имат разнообразни свойства. Нитридите на бора, алуминия, силиция и германия са твърди полимерни вещества с високи температури на топене. Някои от тях са полупроводници.<ref name=":1" />
* Към третата група спадат нитридите на d-елементите, повечето от които имат прост състав M<sub>2</sub>N. Всички са екзотермични съединения, и едни от най-стабилните познати съединения.

{| class="wikitable"
|+ Изменение на T<sub>т</sub> на металните нитриди спрямо съответните метали (в °C)<ref name=":1" />
! Метал
| Ti
| Zr
| Hf
| V
| Nb
| Ta
|-
! T<sub>т</sub>
| 1668
| 1855
| 2220
| 1900
| 2470
| 3015
|-
! Метален нитрид
| TiN
| ZrN
| HfN
| VN
| NbN
| TaN
|-
! T<sub>т</sub>
| 3220
| 2950
| 2982
| 2050
| 2573
| 3090
|}
Нитридите на преходните метали са непрозрачни, електро- и топропроводими и по външен вид приличат на съответните метали. Притежават термична стабилност, висока твърдост и химическа инертност. Използват се като огнеупорни материали за направата на съдове в металургията и химическата промишленост. Някои от тях, като железния нитрид, са катализатори.

==== Хидриди ====
[[Амоняк|Амонякът]] (NH<sub>3</sub>) е безцветен газ с остра миризма. Намира се в незначителни количества във въздуха, доказан е спектрално в големи количества в атмосферите на Юпитер и Сатурн.<ref>{{Цитат книга|last=проф. Иванов|first=Иван|last2=доц. Върбанова|first2=Санка|title=Неорганична химия|year=1974|publisher=Земиздат|location=София|pages=221 – 225}}</ref> Дразни очите и дихателните пътища. По-лек е от въздуха. Лабораторно се получава при хидролиза на негови съединения. Технически амонякът се получава при синтез на Хабер–Бош от азот и водород. Течният амоняк има малка плътност (0,68 g/см<sup>3</sup>), малък визкозитет и не провежда електричен ток.<ref name=":1" /> Той има и сравнително голяма диелектрична константа и голяма изпарителна топлина. Всички тези свойства на амоняка са аналогични на свойствата на водата и се обстнява с ковалентния характер на връзката в молекулата на амоняка. Дисоциационната константа на течния амоняк е много малка (K = 10<sup>-33</sup>) и може да се приеме, че не търпи дисоциране:<ref name=":1" />

<chem>(NH3)2 -> NH4^+ + NH2^-</chem>.

Амонякът има основни свойства. При разтваряне във вода амонякът остава непроменен, а само малка част влиза във взаимодействие:<ref name=":1" />

<chem>NH3.H2O <=> NH4^+ + OH^-</chem>.

Във водния разтвор няма молекули NH<sub>4</sub>OH. Такова съединение не съществува.<ref name=":1" /> Амониевият йон ([[Амоний|NH{{Индекси|p=+|b=4}}]]) има тетраедична структура. Образува комплекси с йоните на преходните метали:

<chem>ZnCl2 + 4NH3 -> [Zn(NH3)4]Cl2</chem>.

=== Комплекси съединения ===
N<sub>2</sub> образува различни [[адукт]]и с [[преходен метал|преходните метали]]. Първият получен [[диазотен комплекс]] е [Ru(NH<sub>3</sub>)<sub>5</sub>(N<sub>2</sub>)]<sup>2+</sup>, но азотът в него е изолиран чрез декомпозиция на хидразин, а не чрез координиране на свободен азот. Днес са познати многобройни подобни съединения, сред които IrCl(N<sub>2</sub>)(PPh<sub>3</sub>)<sub>2</sub>, W(N<sub>2</sub>)<sub>2</sub>(Ph<sub>2</sub>PCH<sub>2</sub>CH<sub>2</sub>PPh<sub>2</sub>)<sub>2</sub> и [(η<sup>5</sup>-C<sub>5</sub>Me<sub>4</sub>H)<sub>2</sub>Zr]<sub>2</sub>(μ<sub>2</sub>, η<sup>2</sup>,η<sup>2</sup>-N<sub>2</sub>). Тези комплекси показват как N<sub>2</sub> може да бъде свързан с метали при [[нитрогеназа]] или с [[катализатор]] при [[процес на Хабер-Бош|процеса на Хабер-Бош]].{{hrf|Fryzuk|2000|379}} През 2005 година е описан процес за редуциране на N<sub>2</sub> до [[амоняк]] с използване на [[молибден]]ов комплекс в присъствието на източник на протони.{{hrf|Schrock|2005|955 – 962}}

Начална точка на промишленото производство на азотни съединения е процесът на Хабер-Бош, при който азотът се фиксира чрез реакция на N<sub>2</sub> и H<sub>2</sub> с катализатор Fe<sub>3</sub>O<sub>4</sub> при температура около 500°C и налягане 200 атмосфери. Биологичната фиксация на азот при [[цианобактерии]]те и в корените на растенията също образува амоняк от молекулен азот. Реакцията, която създава повечето азот в [[биосфера]]та, е катализирана от [[ензим]]ния комплекс [[нитрогеназа]], който съдържа [[Желязо|железни]] и молибденови атоми, и използва енергия от хидролиза на [[аденозиндифосфат]] и неорганични [[фосфат]]и.

== Азотът в природата ==
=== Разпространение ===
Извън пределите на Земята азот е открит в метеоритите,<ref name=":0" /> газовите мъглявини, [[Слънце|слънчевата]] атмосфера, на [[Уран (планета)|Уран]], [[Нептун (планета)|Нептун]], в междузвездното пространство и др. Азотът е четвъртият по разпространение елемент в Слънчевата система (след [[водород]]а, [[хелий|хелия]] и [[кислород]]а).

Азотът във вид на двуатомни молекули N<sub>2</sub> – по-голямата част от азота в свободно състояние,<ref name=":0" /> съставлява по-голямата част от атмосферата на Земята, като съдържанието му е 75,6 % (по маса) или 78,084 % (по обем), тоест около 3,87х10<sup>15</sup> тона.

Съдържанието на азот в земната кора, по различни данни се оценява на от 0,7х10<sup>15</sup> до 1,5х10<sup>15</sup> т (при което в [[хумус]]а е от порядъка на 6х10<sup>15</sup> т, а в мантията на Земята – 1,3х10<sup>16</sup> т. Такова съотношение на масите навежда на предположението, че главен източник на азот е горната част на мантията, откъдето той постъпва в другите обвивки на Земята с изригването на [[вулкан]]ите. Второстепенен източник на азот в земната кора са минералите.<ref name=":0" /> Заема 2,5х10<sup>-2</sup>% по маса и е на около 31-во място по разпространение сред елементите.<ref name=":0" />

Масата на разтворения в [[хидросфера]]та азот се оценява на около 2х10<sup>13</sup> т, като се отчита, че едновременно протичат процеси на разтваряне на атмосферния азот във водата и отделянето му в атмосферата. Към това количество се прибавят около 7х10<sup>11</sup> т азот, който се съдържа в хидросферата във вид на съединения.

=== Кръговрат на азота в природата ===
{{основна|Кръговрат на азота}}

Фиксирането на атмосферния азот протича по две основни направления – абиогенно и биогенно. Първият път включва предимно реакции на азота с кислород. Тъй като азотът е доста инертен химически, за окислението е необходимо голямо количество енергия (високи температури). Тези условия се постигат при разрядите на [[мълния|мълнии]], когато температурата достига 25 000&nbsp;°C и повече. При това се образуват различни азотни оксиди. Съществува също така и вероятност, че абиогенната фиксация протича в резултат на фотокаталитични реакции на повърхността на полупроводници или диелектрици (пустинните пясъци).

Основната част на молекулярния азот обаче (около 1,4х10<sup>11</sup> т/годишно) се фиксира по биогенен път – [[азотиране (биология)|азотиране]]. Дълго време се е считало, че молекулярният азот може да се свързва само от малко видове микроорганизми (макар и широко разпространени по повърхността на Земята): [[бактерии]] ''Azotobacter'' и ''Clostridium'', бактерии на [[бобови]]те растения ''Rhizobium'', [[цианобактерии]] ''Anabaena'', ''Nostoc'' и др. Днес е известно, че тази способност притежават и много други организми, обитаващи водата и почвата, например [[актиномицети]]те в грудките на [[елша]]та и други дървета (общо 160 вида дървета). Всички те превръщат молекулярния азот в съединения на [[амоняк]]а (NH<sub>4</sub><sup>+</sup>). Този процес изисква значителен приток на енергия (за фиксирането на 1 грам атмосферен азот бактериите в грудките на бобовите изразходват от порядъка на 167,5 килоджаула, тоест трябва да окислят около 10 грама [[глюкоза]]). По този начин е видна взаимната изгода от [[симбиоза]]та на растенията и азотофиксиращите бактерии – първите предоставят на вторите „място за живеене“ и ги снабдяват с „гориво“, получено в резултат на [[фотосинтеза]]та – глюкоза, а вторите осигуряват необходимия на растенията азот във форма, подходяща за усвояване.

Азотът във вид на амоняк и неговите съединения, получаващи се в процесите на биогенното азотиране, се окислява бързо до [[нитрат]]и и [[нитрит]]и. Последните, когато не се свързват в растенията и по-нататък по хранителната верига в тревоядните и хищниците, се отделят в почвата, но не се задържат дълго в нея, тъй като са разтворими, измиват се от водата и в крайна сметка попадат в Световния океан (този поток се оценява на в 2,5—8х10<sup>7</sup> т/годишно).

Азотът, който е включен в тъканите на растенията и животните, след тяхната гибел се разлага с отделяне на амоняк, амониеви йони и атомен азот и неговите оксиди. Тези процеси протичат изцяло благодарение на дейността на [[микроорганизъм|микроорганизмите]] в аеробни и анаеробни условия.

При липсата на човешка дейност процесите на свързване на азота практически се уравновесяват с процесите на неговото отделяне. Част от азота постъпва в атмосферата от мантията при изригване на вулканите, част се фиксира здраво в почвата и глинестите минерали а от горните слоеве на атмосферата известна част от азота изтича в междупланетното пространство.

== Приложение ==
Азотът се използва за получаване на [[амоняк]], на [[азотна киселина]], на [[азотни торове]] и на [[Взривно вещество|взривни вещества]]. Приложение намира и при охлаждане. Може да се използва при лазерно рязане на дърво за охлаждане и да се предотврати запалване.

== Биологична роля ==
Азотът е елемент, необходим за съществуването на животните и растенията, той влиза в състава на [[белтък|белтъците]] (16 – 18 % по маса), [[аминокиселина|аминокиселините]], [[нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]], [[хлорофил]]а, [[хемоглобин]]а и др. В живите клетки азотът е около 2% по броя на атомите, а по маса – около 2,5 % (четвърто място след водорода, въглерода и кислорода). Вследствие на това значително количество свързан азот се съдържа в живите организми, мъртвата органична материя и дисперсното вещество в моретата и океаните. Това количество се оценява примерно 1,9х10<sup>11</sup> т. В резултат на процесите на гниене и разложение на азотсъдържаща органична материя, при благоприятни условия могат да се образуват природни залежи на [[полезни изкопаеми]], съдържащи азот, например чилийска [[Натриев нитрат|селитра]] (NaNO<sub>3</sub>), обикновена (индийска) селитра (KNO<sub>3</sub>), норвежка селитра и др.

== Любопитни факти ==
* Азотът образува нитриди и с някои неметали, например сярата. През 70-те години на миналия век (1975 г.) химици от Пенсилванския университет успели да получат високо молекулно съединение от нитрид, което притежава свойствата на метал. Той е ковък и слабо провежда електрически ток.
* Учени успели за повече от година да запазят в среда от течен азот при температура -197&nbsp;°C извадени зъби. При това зъбната тъкан се запазва. След това при размразяване зъбите могат да се имплантират (присадят) и да продължат да изпълняват функциите си.
* При температура -197&nbsp;°C в среда от течен азот [[химия|химичният]] [[химичен елемент|елемент]] [[берилий]] придобива 3,5 пъти по-голяма специфична електропроводимост от медта.

== Бележки ==
<references/>

; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite journal | last = Audi | first = G. | coauthors = A. H. Wapstra, C. Thibault, J. Blachot, O. Bersillon | year = 2003 | title = The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties | url = http://www.nndc.bnl.gov/amdc/nubase/Nubase2003.pdf | journal = Nuclear Physics A | volume = 729 | issue =  | pages = 3 – 128 | doi = 10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001 | bibcode = 2003NuPhA.729....3A | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20221020192538/https://www.nndc.bnl.gov/amdc/nubase/Nubase2003.pdf | archive-date = 2022-10-20 | access-date = 2015-03-11 |issn = 0375-9474 }}
* {{cite journal | last = Bartlett | first = J. K | year = 1967 | title = Analysis for nitrite by evolution of nitrogen: A general chemistry laboratory experiment | url = https://archive.org/details/sim_journal-of-chemical-education_1967-08_44_8/page/475 | journal = Journal of Chemical Education | volume = 44 | issue = 8 | pages = 475 | doi = 10.1021/ed044p475 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Bethe | first = H. A | year = 1939 | title = Energy Production in Stars | journal = Physical Review | volume = 55 | issue = 5 | pages = 434 – 56 | bibcode = 1939PhRv...55..434B | doi = 10.1103/PhysRev.55.434 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Erisman | first = Jan Willem | coauthors = Mark A. Sutton, James Galloway, Zbigniew Klimont, Wilfried Winiwarter | doi = 10.1038/ngeo325 | title = How a century of ammonia synthesis changed the world | year = 2008 | journal = Nature Geoscience | volume = 1 | issue = 10 | page = 636|bibcode = 2008NatGe...1..636E | lang = en }}
* {{cite journal | last = Eremets | first = M. I. | coauthors = M. Y. Popov, I. A. Trojan, V. N. Denisov, R. Boehler, R. J. Hemley | year = 2004 | title = Polymerization of nitrogen in sodium azide | journal = The Journal of Chemical Physics | volume = 120 | issue = 22 | pages = 10618 – 10623 | doi = 10.1063/1.1718250 | pmid = 15268087 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Fabian | first = J. | coauthors = E. Lewars | year = 2004 | title = Azabenzenes (azines)—The nitrogen derivatives of benzene with one to six N atoms: Stability, homodesmotic stabilization energy, electron distribution, and magnetic ring current; a computational study | url = http://pubs.nrc-cnrc.gc.ca/rp/rppdf/v03-178.pdf | journal = Canadian Journal of Chemistry | volume = 82 | issue = 1 | pages = 50 – 69 | doi = 10.1139/v03-178 | lang = en | accessdate = 2015-03-11 |archivedate = 2005-03-29 | archive-url = https://web.archive.org/web/20050329185413/http://pubs.nrc-cnrc.gc.ca/rp/rppdf/v03-178.pdf }}
* {{cite book | last = Flanagan | first = Lawrence B. | coauthors = James R. Ehleringer, Diane E. Pataki | year = 2004 | url = http://books.google.de/books?id=U9y3whFC2DIC&pg=PA74 | pages = 74 – 75 | title = Stable Isotopes and Biosphere – Atmosphere Interactions: Processes and Biological Controls | isbn = 9780080525280 | date =15 декември 2004 | lang = en }}
* {{Cite journal | last = Fryzuk | first = M. D. | coauthors = S. A. Johnson | title = The continuing story of dinitrogen activation | journal = Coordination Chemistry Reviews | volume = 200 – 202 | page = 379 | year = 2000 | doi = 10.1016/S0010-8545(00)00264-2 | lang = en }}
* {{cite book | last = Gray | first = Theodore | title = The Elements: A Visual Exploration of Every Known Atom in the Universe | url = https://archive.org/details/elementsvisualex0000gray | year = 2009 | publisher = Black Dog & Leventhal Publishers | location = New York | isbn = 978-1-57912-814-2 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20200727010248/https://archive.org/details/elementsvisualex0000gray |archive-date = 2020-07-27}}
* {{cite book | last = Greenwood | first = Norman N. | coauthors = Alan Earnshaw | year = 1997 | title = Chemistry of the Elements | publisher = Butterworth-Heinemann | location = | isbn = 0080379419 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Iancu | first = C. V. | coauthors = E. R. Wright, J. B. Heymann, G. J. Jensen | year = 2006 | title = A comparison of liquid nitrogen and liquid helium as cryogens for electron cryotomography | journal = Journal of Structural Biology | volume = 153 | issue = 3 | pages = 231 – 240 | doi = 10.1016/j.jsb.2005.12.004 | pmid = 16427786 | lang = en }}
* {{cite book | last = Ihde | first = Aaron J | year = 1964 | title = The Development of Modern Chemistry | url = https://archive.org/details/developmentofmod00ihde | publisher = | location = New York | isbn = | lang = en }}
* {{cite web | publisher = lateralscience.co.uk | year = 2015 | url = http://www.lateralscience.co.uk/activen/index.html | title = Lord Rayleigh's Active Nitrogen | work = lateralscience.co.uk | accessdate = 9 март 2015 | lang = en | архив_дата = 2012-11-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121101100510/http://www.lateralscience.co.uk/activen/index.html }}
* {{Cite book | last = Lavoisier | first = Antoine Laurent | url = http://books.google.com/?id=yS_m3PrVbpgC&pg=PR15 | title = Elements of chemistry, in a new systematic order: containing all the modern discoveries | authorlink = Антоан Лавоазие | publisher = Courier Dover Publications | year = 1965 | isbn = 0-486-64624-6 | lang = en }}
* {{cite book | last = Lide | first = D. R. (ed.) | title = CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition = 84th | location = Boca Raton, FL | publisher = CRC Press | year = 2003 | lang = en }}
* {{cite web | last = Muir | first = B | year = 2015 | url = http://www.ch.ic.ac.uk/local/projects/b_muir/Cubane/Cubanepro/Start.html | title = Cubane | work = ch.ic.ac.uk | publisher = ch.ic.ac.uk | accessdate = 11 март 2015 | lang = en }}
* {{Cite book | last = Neeb | first = Karl Heinz | title = The Radiochemistry of Nuclear Power Plants with Light Water Reactors | publisher = Walter de Gruyter | location = Berlin-New York | year = 1997 | isbn = 3-11-013242-7 | url = http://books.google.de/books?id=SJOE00whg44C&pg=PA227 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = NIST | year = 2013 | url = http://physics.nist.gov/cgi-bin/Compositions/stand_alone.pl?ele=N | title = Atomic Weights and Isotopic Compositions for Nitrogen | accessdate = 22 май 2013 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Patil | first = Ujwala N. | coauthors = Nilesh R. Dhumal, Shridhar P. Gejji | url = http://www.springerlink.com/content/w3pap8xmmju00j3e/ | title = Theoretical studies on the molecular electron densities and electrostatic potentials in azacubanes | journal = Theoretica Chimica Acta | volume = 112 | pages = 27 – 32 | doi = 10.1007/s00214-004-0551-2 | year = 2004 | lang = en | accessdate = 2015-03-11 |archivedate = 2020-04-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200406061124/http://www.springerlink.com/content/w3pap8xmmju00j3e/ }}
* {{Cite web | publisher = physorg.com | year = 2004 | url = http://www.physorg.com/news693.html | title = Polymeric nitrogen synthesized | work = physorg.com | date =5 август 2004 | accessdate = 22 юни 2009 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20120124231419/http://www.physorg.com/news693.html |archive-date = 2012-01-24}}
* {{Cite journal | last = Reich | first = Murray | coauthors = Harry Kapenekas | doi = 10.1021/ie50569a032 | title = Nitrogen Purfication. Pilot Plant Removal of Oxygen | year = 1957 | journal = Industrial & Engineering Chemistry | volume = 49 | pages = 869 – 873 | issue = 5 | lang = en }}
* {{Cite journal | last = Schrock | first = R. R | title = Catalytic Reduction of Dinitrogen to Ammonia at a Single Molybdenum Center | journal = Accounts of Chemical Research | year = 2005 | volume = 38 | issue = 12 | pmid = 16359167 | pages = 955 – 962 | pmc = 2551323 | doi = 10.1021/ar0501121 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Science News | year = 2002 | work = Science News | url = http://www.findarticles.com/p/articles/mi_m1200/is_7_161/ai_83477565 | title = A new molecule and a new signature – Chemistry – tetranitrogen | date = 16 февруари 2002 | accessdate = 18 август 2007 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20151016163712/http://www.findarticles.com/p/articles/mi_m1200/is_7_161/ai_83477565 | archive-date = 2015-10-16 | архив_дата = 2015-10-16 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151016163712/http://www.findarticles.com/p/articles/mi_m1200/is_7_161/ai_83477565 }}
* {{cite journal | last = Weeks | first = Mary Elvira | doi = 10.1021/ed009p215 | title = The discovery of the elements. IV. Three important gases | year = 1932 | journal = Journal of Chemical Education | volume = 9 | issue = 2 | page = 215 | bibcode = 1932JChEd...9..215W | lang = en }}
* {{cite journal | last = Worley | first = R | doi = 10.1103/PhysRev.64.207 | title = Absorption Spectrum of N2 in the Extreme Ultraviolet | year = 1943 | journal = Physical Review | volume = 64 | issue = 7 – 8 | page = 207 | bibcode = 1943PhRv...64..207W | lang = en }}
}}

== Вижте също ==
* [[Азотиране (металургия)|Азотизация]]
* [[Кръговрат на азота]]

== Външни препратки ==
* [http://www.geocities.ws/chemistry_bg/N.html Азот]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220516205459/http://www.geocities.ws/chemistry_bg/N.html |date=2022-05-16 }}
* [http://www.webelements.com/nitrogen/ Nitrogen: the essentials]

{{Периодична система}}
{{превод от|ru|Азот|28032774}}

[[Категория:Азот| ]]